Р Е Ш Е Н И Е

Номер 138 12.04.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд, на 12.04.2018 г., в публично заседание в състав:

Председател: Атанас Христов

секретар Сребрена Русева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 486 по описа за 2018 г.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ молбата на Ж.Р.Х., ЕГН **********,***, с настоящ адрес *** ****, с правно основание чл. 8, т.1 във вр. с чл. 4, ал.1 във вр. с чл. 5, ал.1 ЗЗДН срещу П.М.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ гр.Разград, ул******, по повод акт на домашно насилие от дата 13.03.2018г., 15.03.2018г. и 16.03.2018г., като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА Ж.Р.Х., ЕГН **********,***, с настоящ адрес *** ****, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на районен съд – Разград съд сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща дължима държавна такса, на основание чл. 11, ал.3 от ЗЗДН във вр. чл. 16 от Тарифа за ДТССГПК, както и 5,00 лв. /пет лева/ държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 11 от Тарифа за ДТССГПК.

Препис от Решението да се връчи на страните, на осн. чл. 15, ал.3 ЗЗДН.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград, чрез Районен съд - Разград в седем дневен срок от връчването му. Жалбата следва да бъде подадена с препис според броя на насрещните страни, на осн. чл. 17, ал.1 ЗЗДН.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Мотиви към Решение № 138 от 12.04.2018 г. постановено по гр.д. № 486/2018 г. по описа на Районен съд – Разград.

Производството е реда на чл.7 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба от Ж.Р.Х., ЕГН **********,***, с настоящ адрес *** ****, съдържаща искане за издаване на заповед за защита спрямо П.М.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ гр.Разград, ул******, по повод акт на домашно насилие.

Сочи, че с ответника имат общо дете - Г.П.П., ЕГН **********, роден на *** г.

На 13.03.2018г. ответникът два пъти звънял по мобилния телефон на ищеца, като му отправял заплахи, че ще го залее с киселина, ще му нареже лицето с нож. Същия ден ответникът бил пред яслата на дето им – „Звездици“. Ответникът отново отправял заплахи към ищеца.

На 15.03.2018г. около 17 ч., когато ищецът отново прибирал детето си от яслата, ответникът бил там и тръгнал след него, като в последствие и с автомобила си и така до дома на майката на ищеца, която живее в ж.к. Орел. Ответникът седнал на пейка, а в последствие нападнал ищеца. Ищецът го попитал какво иска, след което ответникът го наплюл и започнал да му нанася удари по главата и ръцете, като ищецът получил синини, както и му била разбита устата. По времена побоя ответникът заплашвал отново ищеца, че ще го залее с киселина за да го обезобрази.

На 16.03.2018г. ответникът отново се обаждал на ищеца по телефона и го обиждал и заплашвал.

Молителят представя Декларация по ЗЗДН, с която декларира обстоятелствата изложени в молбата за защита.

В открито съдебно заседание при редовност в призоваването молителят се явява лично. Поддържа молбата си и излага подробни допълнителни съображения.

Ответникът, при редовност в призоването, се явява лично в откритото съдебно заседание, заедно с пълномощника си адвокат Емилия Илкова Събева от АК – Разград. Пълномощникът моли молбата да се отхвърли изцяло, като излага подробни съображения.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.12 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Молителят и ответникът са били във фактическо съпружеско съжителство. Имат общо дете - Г.П.П., ЕГН **********, роден на *** г. /л.6-8/. Отношенията между страните са силно влошени именно поради спорове относно контактите на ответника с детето. С решение № 10 от 28.03.2017г. по гр.д. № 213/2016г. по описа на Окръжен съд – Разград, влязло в сила на 11.05.2017г., е определен режим на лични отношения между ответника и детето. За изпълнението му, по молба на ответника, в Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд – Разград е образувано изпълнително дело № 20173330400174 /л.84-85/. В Районен съд Разград е на производство и гр.д. № 2682/2017г. образувано по молба на ответника срещу молителя, с която е предявено искане за изменение на решението с което на молителя е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето, а на ответника е определен РЛО. Моли се упражняването на родителските права по отношение на детето да се предоставят на ответника, на молителя да се определи РЛО, както и същият да заплаща издръжка на детето, на осн.  чл. 59, ал.9 СК, вр. чл. 127, ал.2 СК /л. 86-90/.

И двете страни са подавали една срещу друга многократно жалби до прокуратурата и органите на МВР /л. 32-81/.

По делото и двете страни са ангажирали свидетелски показания за доказване на твърденията си.

Свидетелката Г.Д. /майка на молителя/, сочи че от около 50 м разстояние, на пазарчето в ж.к. Орел на гр. Разград е видяла че дъщеря й и ответника си посягат. Ответникът обиждал молителя, като я наричал „проститутка“ и „курва“. Докато свидетеля стигне до тях, молителя си заминал. След това у дома си свидетеля видял молителя „посинена, с разбита уста, изтормозена“. Свидетелят сочи, че от молителя е чувал, че ответника е заплашвал да залее молителя киселина и да му нареже лицето /л.99-100/.

Свидетеля Х. Х. /съпруг на молителя/, сочи че на 15.03.2018г., когато се е прибирал с молителя до апартамента на майката на молителя в ж.к. Орел,*** в гр. Разград, по пътя видели ответника да обикаля с колата си. Когато стигнали пред блок 12, го видели да стои на пейка. Свидетеля се прибрал в апартамента заедно с двете деца на молителя, а молителя останал на вън пред блока. В последствие свидетелят излязъл на вън и видял на около 50 м. страните да си разменят удари.

Свидетелката Н.П. /без дела и родство със страните/, сочи че на 15.03.2018г. била заедно с ответника и свид. В.В. в колата на ответника, която той управлявал. Пътували към бар Приста в ж.к. Орел гр. Разград. По пътя си видели молителя със съпруга си. Тогава молителя хвърлил по тях камък. За да не улучи колата, ответника променил маршрута към заведението. След това пристигнали и спряли на паркинга, където запалили по цигара. През това време пристигнал молителя със съпруга си. Молителят започнал да бие ответника, взел шише с вода и го удрял по главата. Молителят нападнал и свидетеля П., като й скъсал ръкава на якето. Молителят крещял на ответника „глупак“, „простак“. Ответникът не е удрял молителя и не му е отправял обиди и и заплахи.

Свидетелката В.В. /без дела и родство със страните/, сочи че на 15.03.2018г. била заедно с ответника и свид. Н.П. в колата на ответника, която той управлявал. Пътували към бар Приста в ж.к. Орел гр. Разград. По пътя си видели молителя със съпруга си. Тогава молителя хвърлил по тях камък. За да не улучи колата, ответника променил маршрута към заведението. След това пристигнали седнали на пейка на детска площадка. След около 5 минути пристигнал молителя със съпруга си. Молителят започнал да обижда ответника като го нарича „глупак“, „простак“, „травестит“. Молителят взел шише от минерална вода от 1.5 литра и нанесъл с него удар по главата на ответника. Ответникът не е удрял молителя и не му е отправял обиди и и заплахи.

Въз основа на така установените по делото факти, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 2 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, емоционално, психическо, икономическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.

Страните са активно и пасивно процесуално легитимирани съгласно изискванията на чл. 3, т.2 и т.3 от същия закон, а молбата за защита е допустима.

По отношение на твърдяните актове на домашно насилие спрямо молителя, съдът намира същите за недоказани.

Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелите – майка и съпруг на молителя, както и отразеното в Декларацията на молителя, като нелогични, противоречиви и изолирани от събрания доказателствен материал. При дългогодишния богат опит на молителя да подава жалби и сигнали до различни правоохранителни институции, е напълно нелогично молителят да не се е снабдил с медицински документ относно твърдяните причинени му от ответника „синини“ и „разбита устата“. Въпреки твърденията в молбата на молителя, че съпругът му станал свидетел на телефонния разговор с ответника на 13.03.2018г., когато последния го заплашвал че ще го залее с киселина и ще му нареже лицето с нож, съпругът – разпитан в качеството не свидетел не потвърждава това. Същото важи и за твъдяните заплахи от ответника от същата дата пред ясла „Звездици“ гр. Разград. Липсват доказателства и за сочените в молбата телефонни заплахи от дата 16.03.2018г. Майката на молителя, сочи че само от молителя е чувала че ответникът е отправял заплахи, но дори не може да конкретизира кога е било това.

От друга страна показанията на свидетелите Н. П. и В. В., които са без дела и родство със страните, са пълни, логични и съвпадат с детайлите. Ето защо съдът ги кредитира с доверие.

Водим от изложеното съдът отхвърли подадената молба с правно основание чл. 8, т.1 във вр. с чл. 4, ал.1 във вр. с чл. 5 ЗЗДН, като неоснователна и недоказана.

При този изход на делото съдът осъди молителя да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на районен съд – Разград съд сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща дължима държавна такса, на основание чл. 11, ал.3 от ЗЗДН във вр. чл. 16 от Тарифа за ДТССГПК, както и 5,00 лв. /пет лева/ държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 11 от Тарифа за ДТССГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/Атанас Христов/