№ 119
03.04.2018г. град Разград
Разградският районен съд
на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Пенка Тоцева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №931 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Н.Ш.Р. *** срещу Наказателно
постановление №17-0296-000100 от 24.10.2017г. на началник РУП към
ОДМВР – Разград, РУ Лозница, с което на
жалбоподателя на основание чл.
638, ал.3 от Кодекса за застраховането за
нарушение на същия текст му е наложено административно наказание глоба в размер
на 400лв. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и се моли същото да бъде изцяло отменено.
В съдебното заседание на РРС защитникът на жалбоподателя поддържа жалбата,
като излага доводи за маловажност на случая.
За наказващия орган не се явява представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява
представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното
наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу
акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №17-0296-000100 от 24.10.2017г. на началник РУП
към ОДМВР – Разград, РУ Лозница на жалбоподателя Н.Ш.Р. на основание чл. 638, ал.3 от Кодекса за
застраховането за нарушение на същия
текст му е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв. Същото наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение №Г929940/11.10.2017г. съставен
от мл. автоконтрольор при ОД на МВР гр.
Разград, РУ Лозница, на жалбоподателя. Обстоятелствата по акта
са отразени впоследствие в наказателното постановление, в което е отразено, че на 11.10.2017г. около 09,34 ч. в с. Ловско по ул. Стара планина, в посока гр. Лозница, жалбоподателят
управлявал товарен автомобил «Фиат Дукато» с рег. *****, собственост на Г.Д.,
като при проверката се установило, че за автомобила няма сключена задължителна
отговорност «Гражданска отговорност». Като нарушение е прието, че
жалбоподателят, като лице, което не е собственик, управлявал МПС, във връзка с
чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка «Гражданска отговнрност» на автомобилистите.
Пред РРС е разпитан
като свидетел полицейския служител Ив. Й.
/актосъставителя/, който чрез показанията си потвърждава изложените в акта и НП обстоятелства. Сочи,
че при самата проверка от съответна база данни било установено, че за
автомобила няма сключена застраховка. Не е спорно, че към момента на проверката
за процесния автомобил не е била сключена задължителна застраховка «Гражданска
отговорност», която да е действаща съм момента на проверката. Представено е
копие от застрахователна полица, от която е видно, че на същата дата
/11.10.2017г./ такава застраховка е сключена, но това е станало вече след
проверката – посочен е и часът на сключване -10,19ч./проверката е в 09,35ч./. С оглед на това съдът приема за доказано, че
действително към момента на проверката жалбоподателят е управлявал автомобила,
без за същия да е сключена задължителна застраховка «Гражданска отговнрност» на
автомобилистите.
Изложените обстоятелства
обуславят от правна страна следното. При издаване на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са спазени процесуалните правила – същите са
издадени от компетентни органи и в предписаната от закона форма. С оглед
данните по делото съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му нарушение. Жалбоподателят е
управлявал автомобил, който не е бил негова собственост, като към момента на
проверката за автомобила управляван от жалбоподателя, не е бил налице сключен и
действащ договор за задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на
автомобилистите. Същата застраховка е била задължителна по смисъла на чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ и това, че собственикът на автомобила не е изпълнил това си
задължение, не оневинява жалбоподателя.
Жалбоподателят носи отговорност
на собствено основание – за това, че е управлявал автомобил, за който такава
задължителна застраховка не е сключена. Не могат да се приемат доводите, че
жалбоподателят, понеже автомобилът не е негов, не е знаел, че такава застрахока
е липсвала към момента на проверката. Именно защото автомобилът не е негов, то
жалбоподателят е следвало по един надежден начин да се информира за тези
обстоятелства. Жалбоподателят явно не се е информирал адекватно, т.е. допуснал
е небрежност, в което се състои и неговата виновност. Не могат да се споделят и доводите за
маловажност на случая. Това, че застраховката все пак е сключена веднага след
проверката не може да обуслови такъв извод, защото нарушението вече е било
факт. Нарушенията от посочения вид са крайно чести, дължат се на една
непростима небрежност или дори незаинтересованост, възможните последици от
която няма нужда да се коментират. Поради
това в конкретния случай не може да се говори за маловажност. Ето защо съдът
намира, че жалбоподателят правилно е санкциониран на основание чл.638, ал.3 от
КЗ. Наложеното му наказание е в абсолютноопределения размер. Поради всичко
изложено съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №17-0296-000100 от 24.10.2017г. на
началник РУП към ОДМВР – Разград, РУ
Лозница, с което на жалбоподателя Н.Ш.Р. *** на основание чл. 638, ал.3 от Кодекса за
застраховането за нарушение на същия
текст му е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: