Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                 № 121                                                     27.04.2018 година                                        град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на двадесет и седми март                                                        две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев

Секретар: Пенка Тоцева

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело                                                      № 974                                           по описа за  2017 г.

                             

 

                              За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         

            Постъпила е жалба от “КОМЕРС ПЕРСОНАЛ” ЕООД гр. Разград против наказателно постановление № 17-000487 от 25.10.2017 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което на обжалващото дружество на основание чл.414, ал.1 от КТ  е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лв., за нарушение на чл. 6, ал.4 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките за предоставяне на услуги.  Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като се излагат доводи за незаконосъобразност и се твърди че нарушението, визирано в НП не е извършено.

            В съдебното заседание повереникът на жалбоподателя  поддържа жалбата.

            Представителят на наказващия орган излага становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

             В периода от 17.07.2017. до 27.09.2017г., длъжностни лица към Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград извършили проверка по документи по спазване на трудовото законодателство  от "Комерс Персонал" ЕООД – Разград. При проверката било установено, че  проверяваното дружество до 25.04.2017 г. в гр. Разград не е начислило и изплатило на С. С. С., назначен на длъжност работник – сортировач, дължимото трудово възнаграждение за м. април 2017 г. в размер на не по-малко от установената минимална ставка на заплащане за същата или сходна работа в приемащата държава Република Германия – 8,84 евро на час за положения от работника труд в гр. Регенсбург, Република Германия през м. април 2017 г., където считано от 03.04.2017 г. работникът бил  командирован по реда на чл.121а, ал.1, т.1 от КТ за изпълнение на трудовите му задължения със Заповед № 49/03.04.2017 г., със задача " сортировач в ZWS Recycling GmbH".  С оглед констатациите на  29.09.2017 г. бил съставен АУАН № 17-000487, в присъствие на упълномошено от жалбоподателя лице, в който посоченото нарушение е описано. На база на този акт е издадено и Наказателното постановление, в което се сочи, че през м. април 2017г. С. С. е отработил 18 дни в Р Германия. Прието е, че е нарушен чл. 6, ал.4 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките за предоставяне на услуги, тъй като не било удостоверено, че на работника за посочения месец е начислено и заплатено възнаграждение в размер на не по-малко от установената минимална ставка на заплащане за същата или сходна работа в приемащата държава Република Германия – 8,84 евро на час.  

       Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитания  в хода на съдебно производство свидетел - актосъставителя Ив. И., който потвърждава обстоятелствата по акта. Работникът С. С. е назначен на работа при жалбоподателя по силата на сключен между страните Договор за ученичество № 70 от 01.02.2017 г. за срок от 6 месеца, на длъжност "работникортировач" с място на обучение Германия, гр. Регенсбург, ул. " Донаустауфер" № ***. Договора е сключен на основание   чл.230-чл.233 от КТ. Със Заповед № 49/03.04.2017 г. /л.41 от делото/ работника е командирован на основание КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина в гр. Регенсбург, Германия където е осъществявал трудова дейност в полза на жалбоподателя през м. април 2017 г. в като е отработил 18 дни на осем часов работен ден. Видно от разчетно – платежна ведомост за м. април 2017 г. на работника е  начислено и изплатено трудово възнаграждение на база осигурителен доход в размер на 460,00 лв. От приобщената по делото Структура и организация на работната заплата в "Комерс Персонал" ЕООД – Разград, се установява, че дължимото трудово възнаграждение на работника е следвало да бъде заплатено преди 25 число на месеца следващ, месеца, за който се дължи или до 24.05.2017 г.  Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

         Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на  съдебен контрол жалбата е допустима.

         Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

         Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. В НП ясно е отразен срокът до който е следвало да се извърши дължимото плащане, посочено е, че нарушението е извършено в гр. Разград. В този смисъл възраженията за процесуални пороци в тази връзка са неосонвателни. Актът е съставен присъствието на упълномощено лице, поради което и доводите в обратния смисъл също се явяват неоснователни. Съдът намира, че санкционираното дружество е осъществило вмененото му нарушение. Правилно е приложен материалния закон. Договорът за ученичество е трудов договор – той има за предмет обучение на работник, но в процеса на работа, т.е. работникът престира работната си сила. Обучението е една клауза в съдържанието на договора за ученичество, която му придава известна специфика, но не го лишава от основната му юридическа характеристика на трудов договор. В този смисъл е налице едно трудово правоотношение и при наличие на командироване важат съответните правила за този институт. В Заповедта за командироване  е посочена като основание Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, но съдът намира, че същата наредба е неотносима. Тя е приложима,  в случаи при които работникът/служителят осъществява трудовите си задължения в предприятие на работодателя, разположено в страната по седалището му. Настоящият случай не е такъв и приложение намира Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките за предоставяне на услуги /обн. ДВ бр.2/2017 г./, както е приел и наказващият орган. По силата на чл.6, ал.4 от тази наредба  работодателят или предприятието, което осигурява временна работа,  е задължено да начислява и да изплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата или минималните ставки на заплащане, установени за същата или сходна работа в приемащата държава, за целия срок на командироването или изпращането. Жалбоподателят в случая се явява работодател. Като такъв същият с писмен акт е изпратил работника за изпълнение на временна работа в предприятие в Р. Германия. Затова е следвало да начисли и да изплати трудовото възнаграждение на работника не по-малко от минималната работна заплата или минималните ставки на заплащане, установени за същата или сходна работа в приемащата държава, което е 8.84 евро на час. Това свое задължение жалбоподателят не е изпълнил, с което е осъществил съставът на вмененото му нарушение. Работникът е полагал труд през съответния месец, за който работодателят е начислил във ведомостта за заплати за същия месец трудово възнаграждение в размер на  460 лв, която сума е под размера на дължимото трудово възнаграждение, установено в Р.Германия. При това съдът намира, че правилно обжалващото дружество е санкционирано на основание чл.414, ал.1 от КТ. Наложената в случая санкция е малко над законовия минимум и съдът я намира за справедлива с оглед конкретната тежест на нарушението. Поради всичко изложено НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

               Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

                                          

 

                                                Р     Е     Ш     И :

             

                ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-000487 от 25.10.2017 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което на “КОМЕРС ПЕРСОНАЛ” ЕООД гр. Разград на основание чл.414, ал.1 от КТ  е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лв., за нарушение на чл. 6, ал.4 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките за предоставяне на услуги.

                Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок                от съобщаването му на страните.

 

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: