Р Е Ш Е Н И Е

№ 150 20.04.2018 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

На седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев

Секретар: Даринка Димитрова

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

НАХДело № 100 по описа за 2018 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от В.А.В. ***, против Наказателно постановление № 37-0000019 от 22.01.2018 г. на Началник Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Разград, с което за нарушение на чл.32, §.3, изр.3 от Регламент №165/2014 и на основание чл.93в, ал.20 от Закона за автомобилните превози на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. Жалбоподателят моли наказателното постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено изцяло.

В съдебното заседание на РРС жалбоподателят не се явява, не се явява и негов представител.

За наказващия орган не се явява представител.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Като подадена против акт подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обжалваното Наказателно постановление № 37-0000019 от 22.01.2018 г. на Началник Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Разград за нарушение на чл.32, §.3, изр.3 от Регламент №165/2014 и на основание чл.93в, ал.20 от Закона за автомобилните превози на жалбоподателя В.А.В. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №244353 от 07.12.2017г., съставен от инспектор при областен отдел “АА”. В акта и НП се сочи, че жалбоподателят е спрян за проверка на 07.12.2017г. около 10,00 часа в Област Разград, по път І-2, км.61-КПП „Стария кладенец“, движещ се в посока от гр. Разград за гр. Русе. Жалбоподателят управлявал като водач състав от ППС, състоящ се от влекач “Скания Р 500” категория ППС “№3” с рег. №Н6797ВР и прикачено полуремарке от категория ППС “О4” с рег. №****. Извършвал международен обществен превоз на товари /алуминиеви профили/ със Заверено копие към Лиценз за международен превоз на товари с международни товарителници по маршрут от гр. Шумен за Федерална Република Германия, Автомобилът бил оборудван с дигитален тахограф “Stoneridge Electronics” SE 5000 със сериен №0000989848. При проверката било установено, че водачът В. използвал устройство /магнит/ за манипулиране на тахографа, който магнит е намерен поставен на датчика на тахографа, монтиран на скоростната кутия на автомобила. При проверката на картата на водача за тахографа №0000000011930003, извадена от слот №1 се установило, че същата отразява почивка на водача, липсвало време на управление. Прието е, че така е нарушен чл.32, §.3, изр.3 от Регламент №165/2014.

Пред РРС е разпитан актосъставителя Г. М., който в показанията си потвърждава изложените в акта и НП обстоятелства. Сочи, че при проверка на водач, предшестваща процесната проверка, дочули, че проверявания в момента водач обяснява по телефона на идващ след него водач /очевидно жалбоподателя В. В./, че има проверка. Впоследствие спрели автомобила на жалбоподателя и той признал, че има поставен магнит на датчика на тахографа. Магнитът бил свален от актосъставигеля. Проверена била и картата на водача, която за предходния и текущия ден отчитала само почивки, тъй като датчика, поради въздействието на магнита не изпращал импулси към тахографа, поради което и записите не били реални. В тази насока са и писмените доказателства – разпечатки от картата на водача. В акта жалбоподателят е написал, че няма възражения. В случая, с оглед събраните доказателства, съдът намира за несъмнено, че жалбоподателят съзнателно се е манипулирал действието на тахографа. Поради това и съдът приема обстоятелствата, отразени в НП за доказани по несъмнен начин. Като допълнение ще се посочи, че е без значение с какъв служебен автомобил са били проверяващите и дали същият е бил оборудван с камера за видеонаблюдение /в жалбата се твърди, че това било необходимо/, тъй като в настоящия процес няма изискване за формални доказателства и изложената фактическа обстановка се доказва от всички данни по делото.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: Съдът намира, че АУАН и НП са издадени съобразно нормативните изисквания. Съдът намира, че в акта и НП вмененото на жалбоподателя нарушение е описано по един ясен и пълен начин. Съдът не намира за основателни доводите на жалбоподателя, че имало противоречие в акта в сравнение с констатации отразени в протокол за проверка. Всъщност съдът проверява акта и НП, като краен санкционен акт с оглед на това дали приетата фактическа обстановка е доказана. В случая отразените в акта и НП обстоятелства се доказват. Жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение. Същият управлявал превозно средство с монтирано устройство за подправяне на данните съхранени в дигиталния тахограф и в картата на водача. При това съдът намира, че жалбоподателят е нарушил изискването на чл. чл.32, §.3, изр.3 от Регламент №165/2014, която разпоредба забранява в превозното средство да се намира каквото и да е устройство, което може да се използва за манипулиране на данните от тахографа. От субективна страна жалбоподателят е действал с пряк умисъл – явно целенасочено. С оглед изложеното жалбоподателят правилно е санкциониран на основание чл.93в, ал.20 от ЗАвП. Наложеното му наказание е определено в абсолютния законов размер и не може да се поставя въпрос за намаляването му. Поради изложеното наказателното постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Воден от изложеното Съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 37-0000019 от 22.01.2018 г. на Началник Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Разград, с което за нарушение на чл.32, §.3, изр.3 от Регламент №165/2014 и на основание чл.93в, ал.20 от Закона за автомобилните превози на жалбоподателя В.А.В. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: