РЕШЕНИЕ

 

127                                     03.04.2018г.                            град Разград

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

на  двадесет и девети март                               две хиляди и осемнадесета  година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КОНСТАНТИН КОСЕВ

Секретар:  Галя Мавродинова

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията нахд №140 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от П.Д.А. *** срещу Наказателно постановление  37-0000026/23.01.2018г.   на Началник на ОО «АА» гр. Разград, с което на основание чл.178в, ал.5 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя е наложено наказание глоба от 500 лв за нарушение на чл.8, ал.1,  от Наредба №36 от 15.05.2006г. на МТ. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се  моли същото да бъде   отменено.

В съдебното заседание на РРС  защитникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

За наказващия орган не се явява представител.

За Разградска районна прокуратура не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Наказателно постановление37-0000026/23.01.2018г.   на Началник на ОО «АА» гр. Разград на основание чл.178в, ал.5 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя П.Д.А. *** е наложено наказание глоба от 500 лв за нарушение на чл.8, ал.1,  от Наредба №36 от 15.05.2006г. на МТ. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №244362/12.12.2017г. съставен на жалбоподателя от инспектор към наказващия орган за това, че на 12.12.2017г. около  14,10 часа в област Разград, на път I -2, километър -61, контролен пост „Стария кладенец“, в посока от гр. Разград за гр. Русе, след извършена проверка на състав от ППС с влекач „Рено“ с рег.***от категория ППС-N3, регистриран в Р Словенска и полуремарке с рег. *****от кат. ППС-О4, регистрирано в Р Турция, било установено, че жалбоподателят  извършвал обществен превоз  на товари със заверено копие NRMN006865010068, с международна товарителница- CMR от 09.12.2017г. , с маршрут Турция –Словакия, превозващ „пластмасови гранули“, с монтиран в автомобила дигитален тахограф. При проверката  било установено, че водачът работи без удостоверение за “Психологическа годност”. Извършена била справка в информационната система на ИИ „АА“, психологически подбор   и било установено, че водачът няма налично удостоверение за психологическа годност. Посочено е, че така водачът /жалбоподателят/ е нарушил чл.8, ал.1  от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.  

По делото е разпитан като свидетел актосъставителя М. И., инспектор към наказващия орган. Същият потвърждава фактическите обстоятелства отразени в акта и НП. Сочи, че на процесната дата била извършена проверка на жалбоподателя, като било установено, че жалбоподателят управлявал като водач състав от ППС по отразения в акта маршрут.   Водачът  нямал валидно удостоверение за психологическа годност- не представил такова. От справката от база данни към ИА “АА” гр. София  се установило също, че към момента водачът нямал издадено валидно удостоверение за психологическа годност. Съдът намира за несъмнен факта, че водачът е извършвал превоз на товари по посочения маршрут– това обстоятелство не е спорно. В приложеното копие от справка от регистъра за психологически изследвания на водачите е отразено, че за същия липсват данни, т.е. на същия не е издавано такова удостоверение. Всъщност последното обстоятелство не е спорно и съдът го намира за доказано. С оглед изложеното съдът намира за установена по несъмнен начин изложената в акта и НП фактическа обстановка.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:   Наказателното постановление, ангажиращо наказателната отговорност на жалбоподателя е законосъобразно – съставено е от компетентен орган и при спазване на нормативните изисквания. Не са допуснати нарушения в административнонаказателното производство. Съдът намира,  че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение. Същият не се е съобразил с разпоредбата на чл.8, ал.1 от посочената Наредба, който текст изисква водачите на автомобили, извършващи обществен превоз, при самата си дейност да представят такъв документ. Такова удостоверение жалбоподателят не е притежавал. Съдът не споделя доводите на защитата, че водачът не е бил длъжен да има такова удостоверение, понеже извършвал превоз от името на чуждествранен превозвач. Всъщност изискването за наличие на удостоверение за психологическа годност при превоза, важи и за  този вид превози. Такова изискване се съдържа изрично и в цитираната от повереника на жалбоподателя Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари  - чл.19, ал.1, т.7. Така или иначе наказващият орган не е допуснал грешка, приемайки за нарушен чл.8, ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г..  При всички случаи този текст е нарушен. Жалбоподателят е извършвал превоз на товари без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. При това жалбоподателят не е имал право  да извършва превоз без да има такъв документ.  Затова и  основателно жалбоподателят  е санкциониран на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП. От субективна страна жалбоподателят е действал според съда умишлено – несъмнено е знаел задължението си да има такъв документ, но не се е съобразил. С оглед прекомерната честота на този вид нарушения и с оглед възможната тежест на последиците при несъобразяване с тези изисквания, то съдът намира, че не може да се говори за маловажност на случая. Наложеното  наказание в случая е в абсолютно определения от закона размер. Поради всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление е правилно и следва да бъде потвърдено.                    

Водим от горното, съдът

                                                     

                                                        Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  37-0000026/23.01.2018г.   на Началник на ОО «АА» гр. Разград, с което на основание чл.178в, ал.5 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя П.Д.А. *** е наложено наказание глоба от 500 лв за нарушение на чл.8, ал.1,  от Наредба №36 от 15.05.2006г. на МТ.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. 

 

 

                                                             Районен съдия: