РЕШЕНИЕ

 

128                                     18.04.2018г.                            град Разград

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

на   двадесет и девети март                                    две хиляди и осемнадесета  година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КОНСТАНТИН КОСЕВ

Секретар: Галя Мавродинова

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията нахд №166 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от Р. *** срещу Наказателно постановление  №17-1075-001775 от 02.02.2018г., на Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от същия закон  му е наложено наказание глоба от 50 лв, на основание чл.185  от ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал.1 от същия закон му е наложена глоба от 20 лв и на основание  чл.179, ал.3, т.1   от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал.5   от същия закон му е наложена глоба от 3000 лв.  Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно в неговата трета част /т.3 от НП/, поради което моли съда да го отмени в тази му част.

В съдебното заседание  жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

За наказващия орган ОД на МВР гр.Разград не се явява представител.

За Разградска районна прокуратура не се явява прадставител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна   и срещу  акт, подлежащ на съдебно  обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

С обжалваното Наказателно постановление №17-1075-001775 от 02.02.2018г., на Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от същия закон  му е наложено наказание глоба от 50 лв, на основание чл.185  от ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал.1 от същия закон му е наложена глоба от 20 лв и на основание  чл.179, ал.3, т.1   от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал.5   от същия закон му е наложена глоба от 3000 лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Г534953/10.11.2017г.  съставен от мл. автоконтрольор към ОД на МВР Разград. В акта и НП се сочи, че на 10.11.2017г. около 11.00 часа в община Разград на път Първи клас №I-2, км.61+000/стария кладенец/ в посока гр. Разград, като водач на товарен автомобил – Мерцедес 1523 Атего с рег. №***, собственост на „Реджотранс 85“ ЕООД, жалбоподателят извършил следните нарушения:  1.Не използвал обезопасителен колан, с който автомобилът  бил оборудван.; 2. МПС не е представено за ГТП /годишен технически преглед/.; 3. Не била заплатена винетна такса от категорията К-1, към която спада управляваното МПС.  В НП се сочи, че водачът управлявал МПС  от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3 и по време на движение не използвал обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което нарушил чл.137а, ал.1 от ЗДвП /първо нарушение/, управлявал МПС, което не е представено за технически преглед, с което нарушил чл.147, ал.1 от ЗДвП /второ нарушение/ и управлявал ППС, предназначено за превоз на товари, състав от ППС с 2 и повече оси с технически допустима маса 12 или повече тона по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, с което нарушил чл.139, ал.5 от ЗДвП /трето нарушение/.

Пред РРС е разпитан като свидетел полицейския служител С.Ц. /актосъставителя/. Същият потвърждава отразените в акта обстоятелства. Сочи, че при спирането на автомобила за проверка видял,  че жалбоподателят управлява автомобила без обезопасителен колан. МПС-то не било преминало годишен технически преглед – знакът за технически преглед бил с изтекъл срок. Жалбоподателят не представил документ за платена винетна такса и на стъклото на автомобила нямало залепен стикер за това. Съдът намира, че показанията на актосъставителя са явно добросъвестни, поради което ги кредитира изцяло. За формиране на доказателствените си изводи съдът се позовава и на нормативноустановената доказателствена сила на съставения акт, която в случая не е оборена. С оглед изложеното съдът намира, че обстоятелствата по акта и НП са доказани по несъмнен начин.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: 

Наказателното постановление е обжалвано само в неговата трета част – частта, с която на жалбоподателя на основание  чл.179, ал.3, т.1   от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал.5   от същия закон му е наложена глоба от 3000 лв.  В тази част акта и НП не страдат от процесуални пороци. Не е спорно, че жалбоподателят е управлявал автомобила без за същия да е заплатена винетна такса за ползване на републиканските пътища. Като довод в жалбата се изтъква неправилно приложение на материалния закон, като се сочи, че посочения път не бил обозначен, като такъв, изискващ заплащане на винетна такса и приложеният състав на нарушение изисквал пряк умисъл от субективна страна, какъвто не можел да се установи. Всъщност в случая жалбоподателят е управлявал автомобила, както се сочи в НП,  в община Разград по път  Първи клас №I-2, км.61+000/стария кладенец/ в посока гр. Разград, който пътен участък  попада в Републиканската пътна мрежа. По силата на чл.10, ал.1 от Закона за пътищата за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда такса, като в случая по т.1 от посочения нормативен текст се касае  за такса ползване на пътната инфраструктура - винетна такса. Уточнява се, че  заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци. Видно е, че ползването на всички републикански пътища изисква заплащането на тази такса. Жалбоподателят се е движил точно по такъв път, без такава такса да е била платена. Съставът на това нарушение не изисква пряк умисъл, но съдът намира, че жалбоподателят все пак е действал умишлено. Той е съзнавал, че винетната такса не е платена и е бил наясно, че се движи по републикански път. Изводи в обратния смисъл са лишени от логика. В наказателното постановление липсва неяснота относно обозначаването на пътя по който е извършено нарушението и изложените в този смисъл доводи в жалбата са неоснователни. В крайна сметка съдът намира, че така визираното нарушение е доказано. По силата на чл.139, ал.5 от ЗДвП движението на определените от ЗП пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл.10, ал.1 от ЗП, която разпоредба жалбоподателят е нарушил, управлявайки процесния автомобил без за същия да е заплатена винетна такса.  Затова и правилно жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179, ал.3, т.1   от ЗДвП, като наложеното му наказание е в абсолютноопределения в закона размер. Поради всичко изложено съдът намира, че Наказателното постановление се явява законосъобразно в обжалваната му част и като такова следва да бъде потвърдено.

В останалите му части – осносно частта, с която на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от същия закон на жалбоподателя  му е наложено наказание глоба от 50 лв  и относно частта, с която на основание чл.185  от ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал.1 от същия закон му е наложена глоба от 20 лв НП не е обжалвано и е влязло в сила.

 

Водим от горното, съдът

                                                     

                                                        Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  №17-1075-001775 от 02.02.2018г., на Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция, в частта с която на жалбоподателя Р. *** на основание  чл.179, ал.3, т.1   от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал.5   от същия закон му е наложена глоба от 3000 лв.

В останалите му части – осносно частта, с която на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от същия закон на жалбоподателя  му е наложено наказание глоба от 50 лв  и  относно частта, с която на основание чл.185  от ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал.1 от същия закон му е наложена глоба от 20 лв Наказателното постановление  не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. 

 

 

 

                                                             Районен съдия: