Мотиви към Присъда №156/19.04.2018г., постановена по НОХД №900/2017г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу К.А.Й. *** за това, че на 20.11.2011г. в гр.Разград, съзнателно се е ползвал пред служител на сектор „Пътна полиция” при ОД МВР- Разград от неистински официален документ за завършено образование- Свидетелство за основно образование № 118540/06.08.2008г., на който е придаден вид, че е издадено от ОУ „Христо Ботев”- с.Веселец, общ.Завет на името на К.А.Й., като от него за самото съставяне на неистинския официален документ не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението.

Спрямо подсъдимият делото се води в условията на чл.269, ал.3, т.1 и 4 от НПК, тъй като не е намерен на известния му адрес и според получените данни подсъдимият е напуснал страната и местоживеенето му не е известно. Назначеният му защитникът моли за налагане на минимално наказание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият К.А.Й. е роден на ***г***. Същият е български гражданин, с начално образование, неженен, не е осъждан.

Подсъдимият К. Й. не е учил в Основно училище „Христо Ботев”- с.Веселец, общ.Завет и не му било издавано свидетелство за завършено основно образование. Въпреки това той се сдобил по неустановен начин и от неустановено лице с неистински официален документ на негово име- Свидетелство за основно образование № 118540/ 06.08.2008г., на който бил придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на директор и класен ръководител в ОУ „Христо Ботев”- с.Веселец, общ.Завет, а не на лицето, което действително го било съставило. В свидетелството било отразено, че подс. Й. бил ученик в посоченото училище и през учебната 2007/2008г. бил завършил основно образование с общ успех „Добър 4,21“. В документа имало подписи за „Директор“ и „Класен ръководител“, за които били изписани съответно имената Д.Д. и А.К. Върху подписа на директора бил поставен печат на училището.

В действителност през учебната 2007/2008г. директор на ОУ „Христо Ботев”- с.Веселец, била св.С.А.Ю., а посочените като директор и класен ръководител лица- Д.Д. и А.К. никога не били работили в училището. Свидетелство за основно образование № 118540/06.08.2008г. не било издавано от ОУ „Христо Ботев”- с.Веселец на подс.Кр. Й., т.к. той не е учил в училището. Свидетелствата за завършено основно образование, издадени от училището през учебната 2007/2008г. били с номера от Е-08/070979 до Е-08/070994, а регистрационните номера на дипломите от 308 до 323.

След като се сдобил с описаното неистинското свидетелство за завършено основно образование, на 20.01.2011г. подс.Й. се явил на гише „Квалификация”, сектор „Пътна полиция” при ОД МВР-Разград, за да подаде документи, необходими за издаване на свидетелство за управление на МПС. Пред св. Н.З.Н.- служител в сектор „Пътна полиция” при ОД МВР-Разград подал Заявление с вх.№ 1564/ 20.01.2011г. за издаване на документ за самоличност на български гражданин като представил и Свидетелство за основно образование № 118540/06.08.2008г., издадено от ОУ „Христо Ботев”- с.Веселец, ведно с фотокопие на същото, удостоверение от БЧК за завършен курс по първа лекарска помощ, карта за медицински преглед и други изискуеми документи. Св. Н. сверила копието на свидетелството с оригинала, представени от подс.Й., и обработила документите. Така на подсъдимия било издадено СУМПС № 280701304, валидно до 24.01.2021г., което на 28.01.2011г. той лично получил от служител в сектор „Пътна полиция” при ОД МВР-Разград.

От заключението на назначената на досъдебното производство комплексна техническа и графическа експертиза е установено следното:

1 .Подписите, положени след „директор“ в изследваното копие на Свидетелство за основно образование № 118540/06.08.2008г. не са на С.А.Ю..

2. Отпечатъците от печат в същия документ не са положени с печата на ОУ „Христо Ботев”- с.Веселец.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Н. Н. /дадените показания в хода на съдебното следствие и прочетените й показания от досъдебното производство/, С. Ю. заключението на вещото лице, писмените доказателства. Относно фактическата обстановка спор не съществува, поради което съдът приема обвинението за доказано по безспорен начин от фактическа страна.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си подсъдимият К.Й. е осъществил състава на престъплението по чл.316 във вр. с чл.308, ал.2 от НК, тъй като на 20.11.2011г. в гр.Разград, съзнателно се е ползвал пред служител на сектор „Пътна полиция” при ОД МВР- Разград от неистински официален документ за завършено образование- Свидетелство за основно образование № 118540/06.08.2008г., на който е придаден вид, че е издадено от ОУ „Христо Ботев”- с.Веселец, общ.Завет на името на К.А.Й., като от него за самото съставяне на неистинския официален документ не може да се търси наказателна отговорност. В случая става дума именно за неистински официален документ – такъв който за да е редовен следва да се издаде от съответни длъжностни лица, в кръга на службата им и в рамките на тяхната компетентност. Нестинността на този документ се състои в това, че същият не е бил издаден от лицата посочени в него като негови автори. Документът не е издаден от учреждението посочено като издадел на същия. Касае се за документ за завършено образование, което и квалифицира деянието по чл.316 във вр. с чл.308, ал.2 от НК. Деянието е извършено от подсъдимия със самото депозиране на документа пред съответния служител, с цел да удостовери съответни обстоятелства. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл – същият е бил наясно, че никога не е учил в посоченото учебно заведение и в този смисъл е удостоверявал обратното с един неистински документ.

При определяне на наказанието на подсъдимия съдът отчита като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, а също и продължителният период изтекъл от извършване на деянието. При това съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок близък до минималния, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца. В случая са налице предпоставките за приложение на института на условното осъждане – подсъдимият не е осъждан, наложеното му наказание лишаване от свобода е под три години, постигането на целите на наказанието в конкретния случай не налага ефективно изтърпяване. Поради това изпълнението на наказанието следва да се отложи за изпитателен срок от три години.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: