Мотиви към Присъда №109/20.03.2018г., постановена по НОХД №960/2018г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подс.И.С.Р. *** за това, че:

1. Ha 28.11.2017г., в гр.Разград, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №***, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със ЗППАМ № 17-1873-000038/29.05.2017г. на Началника на РУ Разград, връчена му на 29.05.2017г. и ЗППАМ № 17-1873-000040/29.05.2017г. на Началника на РУ Разград, връчена му на 29.05.2017г. - престъпление по чл.343в, ал.З във вр.с ал.1 от НК.

2. На 28.11.2017г., в гр.Разград, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ РР 48 58 В А, след употреба на наркотични вещества - /ТНС 5/ канабис, установено по надлежния ред с Drager DrugTest 5000 с № ARJA-0070 - престъпление по чл.343б, ал.З от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвиненията, счита ги за доказани и предлага на съда да наложи на подсъдимия съответни наказания.

Подсъдимият дава обяснения, като фактически признава вината си, но в крайна сметка моли за оправдателна присъда и алтернативно за минимално наказание. Изразява съжаление. Защитникът му също моли за оправдателна присъда, като изтъква доводи за недоказаност на обвинението. Алтернативно моли за минимално наказание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.С.Р. е роден на ***г***. Същият е със средно образование, неженен, безработен, осъждан.

Подсъдимият И.Р. ***. Той бил правоспособен водач и притежава СУМПС от 2016г.

Подс. Р. е осъждан за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК - на 12.06.2017г. е одобрено споразумение по НОХД № 454/2017г. на РС - Разград, с което му наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години, като на основание чл.343г във вр.с чл.343б, ал.1 от НК му е наложено и наказание «Лишаване от право да управлява МПС» за срок от 1 година и 6 месеца.

Спрямо подсъдимият били приложени принудителни административни мерки – със ЗППАМ № 17-1873-000038/29.05.2017г. на Началника на РУ Разград, връчена му на 29.05.2017г. и ЗППАМ № 17-1873- 000040/29.05.2017г. на Началника на РУ Разград, връчена му на 29.05.2017г., с които му е отнето СУМПС.

На 28.11.2017г. свидетелите Н. Р.-***М.-***, работели по контрол на пътното движение в обслужвания от тях район в гр.Разград. Около 16,30ч., на 28.11.2017г., пред дом № 30 на ул.“Жеравна“ в гр.Разград, свидетелите спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ***. Автомобилът бил управляван от подс. Ив. Р., но бил собственост на Г. Ех. Ал. При проверката свидетелите установили, че управляваното МПС не е представено на годишен технически преглед, водача не носи в себе си свидетелство за регистрация на МПС, автомобилът нямал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. За тези констатирани нарушения на подсъдимия били издадени съответно АУАН с бл.№ 534292/28.11.2017г., №534291/28.11.2017г. и № 534180/28.11.2017г. Тъй като подс .Ив.Р. не представил СУМПС, свидетелите извършили проверка и установили, че същият към момента няма право да управлява МПС, тъй като със Заповеди за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1873-000038/29.05.2017г. на Началника на РУ Разград, му е била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“е“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС № 282867106, издадено на 04.02.2016г., до предоставяне на сключена валидна застраховка и № 17-1873-000040/29.05.2017г., по чл.171, т.1, б.»д» от ЗДвП, на Началника на РУ Разград, му е била наложена принудителна административна мярка по чл.171,т.1,б.»д» от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС № 282867106, издадено на 04.02.2016г., до заплащане на дължимата от подсъдимия глоба.

След това подсъдимият бил отведен в сградата на РУМВР-Разград, където бил изпробван от св.Д.Д. /полицейски служител/ за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство „Алкотест Дрегер 75 10” с фабр.№ 0060, като уредът не отчел концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия. Подсъдимият бил тестван и за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дръг тест 5000“, електронната скала на който отчела положителна проба за канабис.

За констатираното нарушение, св.Д.Д. съставил на подсъдимия акт за установяване на административно нарушение с бл.№ 534836/28.11.2017г., който подсъдимия подписал без възражения и му бил издаден талон за медицинско изследване № 0033156, но същият отказал да даде кръвна проба, което било отбелязано в талона.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателствени материали и отчасти от обясненията на подсъдимия. Свидетелите М. М. и Н. Р. описват първоначалната проверка при спирането на автомобила, управляван от подсъдимия. В съответната база данни свидетелите установили, че свидетелството за управление на МПС на подсъдимия е отнето временно със заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Последното се установява и от писмените доказателства - копия от ЗППАМ № 17-1873-000038/29.05.2017г. на Началника на РУ Разград, връчена на подсъдимия на 29.05.2017г. /л.28 от бързото производство и л.41 от делото/ и ЗППАМ № 17-1873- 000040/29.05.2017г. на Началника на РУ Разград, връчена на подсъдимия на 29.05.2017г. /л. 32 от БП и л.43 от делото/. С тези заповеди свидетелството за управление на МПС на подсъдимия било временно отнето до представяне на сключена валидна застраховка, съответно до заплащане на наложена глоба. В писмо от 19.03.2018г. на Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Разград /л.40 от делото/ съдът е уведомен, че и до настоящия момент подсъдимият не е представил действащ договор за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност за автомобилистите“ и не е постъпило плащане на отразените глоби в ЗППАМ № 17-1873- 000040/29.05.2017г. на Началника на РУ Разград. Следователно и към момента подсъдимият е с отнето СУМПС и е управлявал автомобила в срока на действие на тези мерки.

Съдът намира за доказано и това, че подсъдимият е управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества. Извършен му е тест с техническо средство „Дръг тест 5000“, електронната скала на който отчела положителна проба за канабис. За така извършената проба е съставен протокол /копие на л.40 от БП/. Свидетелите Д. Д. и Х. Х. /полицейски служители/ описват този процес. На подсъдимия е издаден талон за медицинско изследване /копие на л.39 от БП/, в който изрично е отразено, че предварителната проба е показала положителен резултат за канабис. Подсъдимият обаче е заявил, че не желае да дава кръвна проба за изследване и изрично е изписал това в талона. Предвид този отказ на подсъдимия той не е отведен от полицейските органи за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби. С оглед на това се изтъква от защитата, че е нарушен чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, поради което и се излагат доводи за недоказаност на обвинението. Съдът не споделя тези доводи. Посочената разпоредба следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл.6, ал.9 от Наредбата, според която при отказ на лицето да получи талона за изследване употребата на наркотични вещества или техни аналози, се установява въз основа на показанията на техническото средство или теста. Това означава, че задължението за отвеждане на лицето за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби тежи върху полицейските органи в случаите, когато лицето не е отказало да получи талона за изследване, когато не е отказало кръвна проба. В случая обаче подсъдимият е отказал да получи талона и изрично е изписал, че не желае кръвна проба. Затова и за полицейските органи не е възникнало задължение да го отведат за извършване на кръвна проба – в случая употребата на наркотични вещества се установява въз основа на показанията на техническото средство. И в случая техническото средство е отчело употреба на канабис. Впрочем подсъдимият признава, че преди управлението на автомобила е пушил цигара канабис. Всички тези данни водят до извода, че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Подс. И.Р. е осъществил от обективна и субективна страна на първо място състава на престъплението по чл.343в, ал.З, във вр. с ал.1 от НК тъй като на 28.11.2017г., в гр.Разград, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №***, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със ЗППАМ № 17-1873-000038/29.05.2017г. на Началника на РУ Разград, връчена му на 29.05.2017г. и ЗППАМ № 17-1873-000040/29.05.2017г. на Началника на РУ Разград, връчена му на 29.05.2017г. Свидетелството за управление на МПС на подсъдимия е било временно отнето към момента на деянието и този въпрос не е спорен. Въпреки това обаче той е управлявал МПС, с което е осъществил от обективна страна състава на посоченото престъпление. От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – същият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си й въпреки това го е извършил.

На второ място подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, тъй като на 28.11.2017г., в гр.Разград, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ РР 48 58 В А, след употреба на наркотични вещества - /ТНС 5/ канабис, установено по надлежния ред с Drager DrugTest 5000 с № ARJA-0070. Канабисът /коноп/ е включен в Списък I – Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, представляващ Приложение №1 към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Същите списъци са съставени на основание чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В този смисъл подсъдимият е управлявал автомобил след употреба на наркотично вещество. Действал е с пряк умисъл, тъй като несъмнено е съзнавал, че е употребил такова вещество и въпреки това е предприел управление на автомобил. Законът не изисква деецът да е бил видимо повлиян или в определена степен на въздействие от употребата на наркотичните вещества към момента на управлението – съставомерно е самото управление на автомобил „след употреба на наркотични вещества“, което обстоятелство в случая се установява.

Твърденията на подсъдимия, че следвало да занесе лекарства на майка си в болницата и затова управлявал автомобила, не водят до различни изводи от изложените, нито могат да обосноват някаква малозначителност на случая. Съществували са и други начини подсъдимият да се придвижи до болницата или да достави лекарства, но той е избрал именно неправомерния начин, като при това е действал съзнателно, което и обуславя неговата виновност.

Индивидуализирайки наказанията на подсъдимия И.Р. съдът отчита като отегчаващо обстоятелство предишното осъждане на подсъдимия. Все пак съдът отчита превес на смекчаващите обстоятелства - направените от подсъдимия признания, макар и частични и изразеното съжаление, младата възраст на подсъдимия.

В случая съдът намира, че за престъплението по чл.343в, ал.3 във вр. с ал.1 от НК на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца. С оглед предишното осъждане на подсъдимия на лишаване от свобода в случая не може да се приложи институтът на условното осъждане. Наложеното наказание следва да се изтърпи при строг първоначален режим /чл.57,ал.1, т.2 б. „б“ от ЗИНЗС/. На подсъдимия следва да се наложи и кумулативно предвиденото за това престъпление наказание глоба, като съдът намира за справедлив размера от 300 лв.

За престъплението по чл.343б, ал.3 от НК на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода в размер на една година, което е минималния законов размер. С оглед предишното осъждане на подсъдимия на лишаване от свобода в случая не може да се приложи институтът на условното осъждане и наложеното наказание следва да се изтърпи при строг първоначален режим /чл.57,ал.1, т.2 б. „б“ от ЗИНЗС/. На подсъдимия следва да се наложи и кумулативно предвиденото и за това престъпление наказание глоба, като съдът относно това престъпление намира за справедлив размера от 500 лв.

На основание чл.343г във връзка с чл.343б /за престъплението по чл.343б/ от НК на подсъдимия следва да се наложи и наказание лишаване от право да управлява МПС, като съдът намира за справедливо срокът на това наказание да бъде една година и шест месеца.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия следва да се определи едно общо наказание лишаване от свобода за двете престъпления в размер на най-тежкото, а именно една година лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно при строг първоначален режим.

Също така на осн. чл.23, ал.3 от НК към определеното общо наказание следва да се присъедини и наказанието глоба в размер на 500 лв, което е глобата в по-висок размер. Също така към определеното общо наказание следва да се присъедини и наказанието лишаване от право да се управлява МПС.

На основание чл.68, ал.1 от НК следва да бъде приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода в размер на четири месеца, наложено на подсъдимия по НОХД №454/2017г. на РС Разград, като същото следва да се изтърпи при строг първоначален режим. Последното се налага, тъй като подсъдимият е извършил настоящите деяния в изпитателния срок по предходното осъждане.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: