МОТИВИ към решение НОХД № 208 / 2018 година

Производството е по реда на глава 28 от НПК

Постъпил е обвинителен акт срещу подс. Й.С.С. *** за престъпление по чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 от НК. В с.з. от по предложение на прокурора и защитата, съдът е променил реда на съдебното следствие, като е преминал към разглеждане на делото по реда на глава 28 от НПК.

Нарушителят се явява в с.з. като не оспорва фактическите обстоятелства, изложени в акта, признава се за виновен и съжалява за случилото се. Защитникът му – адв. Т. заявява, че не оспорват фактическите обстоятелства по делото. Счита, че по отношение на подзащитният й са налице основанията на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност с ангажиране на административната му такава, като моли наказанието да бъде определено към минимума предвид изключително тежкото семейно и материално положение на подзащитния й.

Представителят на РП- Разград поддържа обвинението и направеното в с.з. предложение, като предлага нарушителят да бъде признат за виновен в извършеното от него престъпление, да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложена глоба в минимален размер по реда на чл.78а от НК.

Разградският районен съд, след като съобрази представените писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Й.С.С. е роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, живее в гр.********, обл. Разград, ул.”********“ № **.

На 01.01.2018 година същият се разхождал из гр.Цар К. и около 17.00 часа минал през двора на бившето СОУ „Христо Ботев“. Там на спортната площадка футбол играели няколко деца. Сред тях бил и К. И.И.- на 12години. Децата били оставили връхните си дрехи накуп в близост до площадката. В джоба на якето на К. И. се намирал мобилния му телефон марка „HUAWEI “ /„Хуауей“/ с поставен стъклен протектор и сим- карта. Телефонът бил собственост на баща му, който бил закупен съвсем скоро- на 21.12.2017г. и даден да се ползва от синът му. Подсъдимия С. видял сред дрехите мобилния телефон „Хуауей“ и решил да го открадне. Взел го без момчетата да го видят и го скрил в своите дрехи, след което се прибрал в дома си, намиращ се в близост до училището.

След приключване на играта на футбол, К. И. и приятелите му се приближили до купчината с дрехи и момчето установило липсата на мобилния телефон. Като не го намерило се обадило от друг мобилен телефон на баща си св.И.К.И., за да му съобщи за случилото се. Било разстроено и затова св.И. веднага отишъл в двора на училището. Там се били събрали и други деца и родители. Подсъдимият С. също бил там. Именно в него се усъмнили всички и го приканили да върне телефона, но той отрекъл да го е взел.

Подаден бил сигнал на тел. 112 . Малко по- късно сигналът е предаден на св.А.И.К.-***, обслужващ района на гр.Цар К., който започнал работа по случая. След първоначално събраната информация, отишъл до дома на Й.С.С., който бил у дома си и разговаряли. Подсъдимият признал, че е взел телефона „Хуауей“ и го предал с протокол за доброволно предаване. Още същата вечер св. К. върнал мобилния телефон на пострадалия И. в състоянието, в което бил преди кражбата и заедно със стъкления протектор и СИМ картата в него.

В хода на досъдебното производство е изготвена оценъчна експертиза /л.34-3 7/, заключението на която установява пазарна стойност на отнетите вещи, а именно: на мобилен телефон „Хуауей“- 270,00 лева, на сим-карта- 6,00 лева и на стъкления протектор-12,00 лева, или общо- 288,00 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от всички събрани на ДП писмени и гласни доказателства, които са единни и непротиворечиви и съдът кредитира изцяло.

Въз основа на тях съдът намира от правна страна, че подс.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, в което е обвинен, а именно маловажна кражба по чл.194, ал.3 от НК.

От обективна страна същият е отнел описаните чужди движими вещи от владението на малолетния К. И. като е прекратил фактическата му власт върху тях и установил своя такава. Това той е осъществил без негово съгласие, както и без съгласието на собственика на вещите, с намерение противозаконно да ги присвои. Престъпният резултат- промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството е настъпил вследствие на действията му. Подсъдимият Й.С.С. е действал с намерение противозаконно да присвои движимите вещи, тъй като е желаел след това да се разпореди с тях.

От субективна страна подсъдимият С. е действал в условията на пряк умисъл като е съзнавал, че предмет на престъплението са чужди движими вещи и че с действията си ще лиши от фактическа власт владелеца на тези вещи.

Деянието, извършено от подсъдимия С., с оглед незначителността на вредните си последици, поради ниската стойност на предмета на престъпление и възстановяването му на пострадалото лице, както и с оглед личността на дееца /чистото съдебно минало, направеното самопризнание и изразено съжаление/, разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид, т.е. представлява маловажен случай по см. на чл.93, т.9 НК. В хода на разследването Й.С.С. се признава за виновен и дава кратки обяснения по случая.

Предвид обстоятелството, че за това умишлено престъпление се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 1 година, чистото съдебно минало на Й.С.С. , съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като бъде ангажирана административната му такава, а именно глоба. При определяне и индивидуализиране на наказанието, което е в размер на минимума- 1000 лв., съдът отчете степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, поради което намира, че така наложената глоба се явява справедлива и съответна на извършеното.

По този начин ще бъдат постигнати в най-пълна степен целите на наказанието и най-вече специалната превенция.

По изложените съображения, съдът постанови решението си.

Районен съдия: