В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Живка Ранкова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1011 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.200 от КТ.

Депозирана е молба от Р. А. Р., с която са предявени обективно съединени искове срещу „Викторио“ЕООД за заплащане на сумата 100 000 лв.обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука на 26.03.2013 г., които вреди са за периода от 26.05.2013 г. до приключването на оздравителния процес и за заплащане на сумата 10 000 лв. пропуснати ползи от уговореното трудово възнаграждение за период от три години. Сочи, че е работил по трудово правоотношение при ответника, че ответното дружество е изпълнявало строително монтажни работи на няколко обекта, че той е работил на обект Полагане на канализационни тръби на ул.“Христо Ковачев“, гр.Лозница, че на 26.05.2013 г. към 14,00 часа в зоната на изкопа, където работел се свлякла земна маса и го затрупала частично. Бил е изваден от екип на ЦСМП, след което е бил настанен в болница. Сочи, че с решение на ТЕЛК №300 от 19.02.2014 г. е бил освидетелстван, че злополуката е приета за трудова и за същата е образувано досъдебно производство. Сочи и конкретно причинените му увреждания, които са довели до пенсионирането му с 97% нетрудоспособност., както и до значителни физически и психически страдания и болки, до невъзможност да създаде семейство и до лишаването му от доходи в размер поне на минималната за страната работна заплата.

Ответникът счита, че са налице данни за „случайно събитие“, които изключват отговорността на работодателя за трудовата злополука, както и такива за „груба небрежност“ на ищеца по делото, тъй като е пренебрегнал правилата за безопасност. Сочи, че на ищеца е отпусната парична помощ от работодателя.

Като трето лице по делото е конституирано ЗАД „Балканстрой“АД със седалище гр.Разлог, чийто подизпълнител е бил ответника при извършване на дейността, при която е пострадал ищеца. Третото лице в отговора си сочи, че няма правен интерес да встъпи по делото. Счита, че делото следва да бъде спряно предвид производството по несъстоятелност по отношение на ответника. Счита, че липсва причинна връзка между трудовата злополука и вредите.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищецът е работил по трудово правоотношение в предприятието на ответника.

Видно от представената декларация за трудова злополука /л.24/ на 26.05.2013 г. в 14 часа. на строителен обект „Изграждане на канализационен профил № 4, ул. “Христо Ковачев“, гр. Лозница на случайно работно място за ищеца същият е пострадал при трудова злополука. Последната е станала при монтаж и укрепване на изкоп за изграждане на канализация, докато пострадалият е монтирал хоризонтално укрепване на изкоп за канализация от страната на свлеклия се скат. В същата декларация е посочено, че пострадалият е подценил риска от срутване на земни маси /бил е в обсега на счупваща се греда/ и неволно е застрашил здравето си, както и че е получил разкъсна рана от лявата страна със съмнения за счупени ребра.

В протокол № 6/02.07.2015 г. /л. 36/ са отразени резултатите от разследването на трудовата злополука. Този протокол е подписан от комисия, чиито членове са служители на НОИ, Разград, Д“Инспекция по труда“ и ответното дружество и в него е отразено, че ищецът е бил инструктиран за безопасна работа, като са му били проведени начален и периодичен инструктаж. Според отразеното в този протокол ищецът е започнал работа на абкант преса с цифрово-програмно управление СМТ АР30 и е извършвал заготовки на осветителни тела за скрит монтаж. Към 16,00 часа извършил настройка за първата заготовка за осветителни тела за скрит монтаж, а към 16,45 часа започнал настройка за втора операция на същата заготовка, избор на програма и настройка на упорите. В същия протокол е отбелязано, че абкант пресата се експлоатира с допълнително монтиран крачен педал, който е различен от фабричния и не е обезопасен от неволен контакт и в случая неволно е натиснат педала за старт на работния цикъл, докато пръстите на лявата ръка на работника се намират в работната зона. Комисията е отразила получените от нея сведения за разговор на ищеца с друг работник и извършените от ищеца настройки в работната зона без да е изключил двигателя на машината или да активира /натисне/ аварийния стоп /гъбата/ и като причини за злополуката е посочила подценяване на съществуващата опасност при извършваната работа, както от страна на работника, така и от страна на работодателя и длъжностните лица, като конкретно сочи експлоатацията на машината с необезопасен от неволно натискане педал, различен от фабрично монтирания, ограничено място за обслужване и недостатъчна осветеност, настройване на машината при работещ двигател и неволно натискане на педала, самоувереността на работника, намалената концентрация при разговора и умората в края на работната седмица.

Ищецът е представил болнични листи, издадени след злополуката с диагноза травматичен хемоторакс в ляво С решение на ТЕЛК белодробни болести от 30.01.2014 г. на същия е определена 97% нетрудоспособност без чужда помощ. Със следващо решение на ТЕЛК от 15.12.2015 г. е опредена 84% трайна неработоспособност.

По делото са представени платежни документи за суми, платени от В. З. Д. /син на управителя на ответното дружество/ на ищеца.

На 19.07.2016 г. по пощата е получена молба от името на ищеца, с която е заявил отказ от иска. Към молбата е приложено споразумение от 15.07.2016 г. Това споразумение е сключено между Р.А.р. и „Викторио“ЕООД. В него е посочено, че ответникът заплаща на ищеца сумата 7000 лв. като обезщетение за претърпяната от него като работник в дружеството на 26.05.2013 г. трудова злополука, довела до травма на главата с хематом на дясната орбита, тежка открита травма в лявата гръдна половина - отворен пневмоторакс и травма на корема – подкожен емфизем /колекция въздух/ по левия кант , както и развилите се вследствие на тях усложнения - подкожен емфизем в лявата гръдна половина, излив в интерлоба вдясно, постоперативен хидропневмоторакс вляво, аделектаза в ляво белодробно поле /оперирана/ и др., квалифицирани като шест средни и една тежка телесни повреди и наложили пенсионирането му по болест с установена 97%-та трудова неработоспособност, както и че ищецът приема, че изплатената му сума в размер на 7000 лв. напълно компенсира претърпените от него вследствие на трудовата злополука материални и нематериални щети и че няма да претендира от ответника нови такива за в бъдеще, вследствие на което се задължава собственоръчно да подпише и депозира в съда молба с правно основание чл. 233 от ГПК за отказ от предявения от него срещу дружеството иск с правно основание чл. 200 от КТ.

С нова молба от 28.07.2016 г. ищецът е заявил, че не поддържа депозираната молба за отказ от иск по реда на чл. 233 от ГПК и е заявил, че желае гражданското производство да продължи. Това негово заявление е достигнало до съда преди същия да се произнесе по заявеният отказ от иска и да прекрати производството на това основание.

С определение, влязло в сила на 18.03.2017 г. съдът е спрял производството по исковете до приключване на производството по гр. д. № 1508/2016 г. с предмет иск за установяване нищожност на споразумението от 15.07.2016 г. Производството по гр. д. № 1508/2016 г. е приключило с влязло в сила съдебно решение на 22.02.2018 г., с което са отхвърлени исковете на ищеца срещу ответника за установяване нищожност и за унищожаване на споразумението.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е неоснователен и недоказан. В случая са налице и трите предпоставки на чл.200 за възникване на имуществената отговорност на работодателя - трудова злополука, настъпили травматични увреждания, довели до болки и страдания за пострадалия и причинна връзка между тях. На 26.05.2013 г. ищецът е претърпял трудова злополука, тъй като през време на работа - през работно време при изпълнение на служебните си задължения и именно в резултат на това изпълнение е получил внезапно травматично увреждане на здравето. В резултат на това травматично увреждане, той е изпитвал болки непосредствено след инцидента и същото е довело да трайна загуба на трудоспособност. Следователно на осн. чл. 200 от КТ ответникът дължи обезщетение на ищеца за неимуществени и имуществени вреди, тъй като основно задължение на работодателя е да осигури безопасни и опазващи здравето на работниците /служителите условия на труда с цел предотвратяване на вредните и опасни въздействия на производствения процес.

Това обезщетяване може да стане доброволно – със споразумение между страните, или да се търси по съдебен ред. Тъй като до датата на подаване на исковата молба такова споразумение между страните не е постигнато, същата се явява допустима.

В хода на делото обаче е постигнато такова споразумение. В него изрично са записани всички увреждания за които ищецът претендира обезщетение, както и това, че със заплащането на сумата 7000 лв. се обезщетяват и имуществените и неимуществените вреди от трудовата злополука. Ето защо съдът счита, че обезщетение за тези вреди е изплатено, поради което исковете се явяват неоснователни и недоказани.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от Р.А.Р., ЕГН ********** *** срещу „Викторио“ЕООД, ЕИК *** със седалище гр.Рудозем и адрес на управление ул. “Стадиона“, № 2 за заплащане на сумите 100 000 лв. за претърпени болки и страдания за периода от 26.05.2013 г. до 20.05.2016 г. и 10 000 лв., пропусната полза от уговорено трудово възнаграждение за период от 36 месеца, считано от 26.05.2013 г. – 26.05.2016 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: