Р Е Ш Е Н И Е

Номер 97 12.04.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На тринадесети март две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Ганка Атанасова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2604 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от М.Р.А., Р.Р.А. и М.Р.И. за признаване на установено че ответниците Д.Е.И. и Г.Х.И., не са собственици на ¼ ид.ч. от признатите им 35/36 ид.части с н.а. за собственост, на ПИ с идентификатор №24092.36.24 овощна градина с площ 2623кв.м. в с.Бели лом, общ.Лозница, местност „БЬОРЖЕК АЛТЪ“ и ПИ с идентификатор №24092.50.2 с площ 28432кв.м. нива в с.Бели лом, общ.Лозница, местност „БЬОРЖЕК АЛТЪ“. Сочи се, че са собственици на ¼ ид.ч. от посочените два земеделски имота, които са възстановени на наследниците на А.Р. Б., починал на 03.03.1959г., който оставил за свои наследници: съпруга Д., А., Б., починала през 1965г. и четирите си деца – И. А.Р., А.А.Р., Р.А.Р. и Е. А.Р.. Баща им Р.А.Р. наследил ¼ ид.ч., по 1/12 за всеки един. На 06.10.2016г. Д.Е.И. бил признат за собственик по давностно владение и наследство с н.а. №118 том 6 рег. №7350 дело №999 на 35/36 ид. части от процесните недвижими имоти. Същият бил наследник на Е. Р., но не е манифестирал намерение за своене на тяхната част от имотите. Повече от 10 години сключвали договори за наем на имотите и получавали полагащата се рента. Искат да бъде отменен на основание чл.537 ал.2 от ГПК, н.а. №118 том 6 рег. №7350 дело №999 от 06.10.2016г.

Ответниците Д.Е.И. и Г.Х.И., депозират отговор, оспорват претенциите на ищците. Сочат, че с решение на ПК Лозница от 25.09.1997г. на общия наследодател А.Р. Б. са възстановени процесните два имота. На името на четиримата му сина-А.Р., А.Р., Р.Р. и Е. Р. има възстановени земеделски земи, с изключение на името на Е. Р.. По процедурата по възстановяване на земите всички заявления били подавани от А. Е. А., като след възстановяването съгласно уговорка между наследниците, всички си обработвали земите, като те обработвали два от имотите на които били собственици на 35/36 ид. части. До 2001г. владението им било безспорно, след което част от наследниците решили, че имат дял от имотите и след скандал, започнали да обработват част от двата имота, това продължило до 2003г.-2004г., когато сами им ги предоставили, като заявили, че им се полагат. След като починала майка им М. Р. през 2003г., постигнали уговорка с брат им Е. Р., че имотите оставали за първия ответник. От този момент насетне ползвал и владеел 35/36 ид.ч. от имотите, като собствени, упражнявал фактическа власт до момента на завеждането на исковата молба, никой не е имал претенции за собствеността и владението им, което не е било оспорвано или нарушавано. Обработвал земите, възлагайки на услуги на лица притежаващи земеделска техника за обработката им. Разпореждали се с получения добив, възлагал извършването на земеделски услуги на лицето Н. А. М.-последният обработвал 1/36 ид.ч. Твърди, че общият наследодател А.Р. Б. имал и пето дете – А. А., род. на ***г., която не е отразена в удостоверението за наследници, като в този случай дела на ищците е 1/5 ид.ч., а не ¼ ид.ч.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: С решение №148В от 25.09.1997г. на наследниците на А.Р. Б. е възстановено правото на собственост върху следните имоти индивидуализирани съгласно приложените скици: Овощна градина с идентификатор 24092.36.24 от 2623 кв.м. местност БЬОРЖЕК АЛТЪ, имот по предходен план с №0360024 в землището на с.Бели лом, нива с идентификатор 24092.50.2 от 28432кв.м. в местност БЬОРЖЕК АЛТЪ, имот №05002 в землището на с.Бели лом, както и върху нива от 15,047дка в местност ЧАУШ КЬОЙ, имот №066009 в землището на с.Бели лом. Наследодателят А.Р. Б. починал на 03.03.1959г., а съпругата му Д. Б. - на 18.11.1965г., като оставили за свои наследници синовете си – И. Р., А. Р., Р.Р. и Е. Р., видно от удостоверение за наследници №163 от 18.09.2017г. Според удостоверение за наследници от 06.12.2017г. и от 09.03.2018г. А. Б.имал и дъщеря – А./А./ А. Р. Ищците са наследници на Р.А.Р., починал на 18.04.1993г., а първият ответник Д.Е.И./Д. Е. А./ е наследник на Е. Р., починал на 29.05.1983г., за което не се спори по делото. С н.а. №118 том 6 рег. №7350 дело №999 от 06.10.2016г. първия ответник Д.Е.И., който сключил граждански брак 16.10.1982г. с втория ответник, е признат за собственик по давностно владение и наследство на 35/36 ид.части от ПИ с идентификатор 24092.36.24 с площ 2623кв.м. - овощна градина в местността „БОРЖЕК АЛТЪ“ в землището на с.Бели лом и ПИ с идентификатор 24092.50.2 с площ 28432кв.м. – нива в местността „БОРЖЕК АЛТЪ“ в землището на с.Бели лом.

Според показанията на свидетелите А. Ш. - касиер в кооперация Сем инвест ООД в с.Бели лом и А. Ш. - управител на „Сем инвест“ ООД, разпитани по искане на ищците, последните получавали рента за земите, които имали от баща им Р. и дядо им А. ***, около 46дка, за по 4 дка 7 ара на всеки поотделно. От 2007г. до края на 2017г. получавали рента. През последната 2017г. св.Ш. платила общо за 11,5 дка за дела на Р. на ищците. Св.Ш. сочи, че ищците получавали рента за 4,7 дка всеки, като земите им били общо 46 дка, били три имота. Земите не се обработвали в реални граници, всяка година след подаване на декларации за земята, за която имат претенции да обработват с колегите си, които също имат претенции за тази земя, се разбирали кой кое ще работи и си записвали процесните имоти, защото се получавали дублажи. Последните 10 години земите били при тях, отначало били обработвани от ЗК Клас, в последствие от Сем инвест. Имотите били три, единия с площ 15.047дка, а понеже бил близо до площта която работили, за това имало вероятност да са го посочвали този имот 066009 и това се получавало при комасация. До тази година са нямали проблем, докато колегата им не си изкарал нотариален акт за тези земи.

Свидетелят А. М. разпитан по искане на ответниците, сочи, че познавал А.Р., който имал четирима сина и една дъщеря А. Земята била към 46 дка. в землището на с.Бели лом м. Бьоржелик – 28 дка и 5,6 ара и 2 дка и нещо, както и 16-17 дка на друго място. Имотите в м.Бьоржелик 28-30 дка ги обработвал синът му - Н. А. М. от 2003г. Разбрал се бил така с първия ответник, на когото плащал на среден добив. Никой не претендирал за тези два имота от 28 дка и 2 дка. Земите били в реални граници и само синът му ги обработвал от 2003г. до сега.

Св.А. Б. сочи, че познавал А.Р. Б., той имал четирима сина и едно момиче – А., за което е чувал, но не е виждал. Познава Д./Д./ сина на Е., с когото са комшии. Когато видял М. - на Е. жена му през 2003г. тя казала, че дала нивите 20-30 дка, да ги работи Н. А.

Приложени са договори от 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. за наем на земеделска земя в землището на с.Бели лом, ЕКАТТЕ24092, сключени от първи и/или трети ищец в качеството на наемодатели и Семинвест ООД като наемател. Както справка от информационна система за ползване на земеделски земи за стопанските години за периода от 01.10.2013г. до 30.09.2017г. в землището на с.Бели лом, ЕКАТТЕ 24092.

В с.з. 06.02.2018г. е открито производство по реда на чл.193 от ГПК, поради оспорване истинността на представеното от ответниците удостоверение за наследници изх. №214, 213 от 06.12.2017г. и №340 от 10.12.2009г. - издадени от кметство с.Бели лом, общ.Лозница. Според показанията на св. М. А. ***, същата издала удостоверение за наследници през м. 09.2017г. по искане на М.А., след проверка на картони и справка в НБД, където фигурирали четирима наследника – И., А., Р. и Е. През м.12.2017г. дошъл първият ответник със същото искане, който попълнил за наследник и А. Обяснила му, че такова лице не фигурира в регистъра, но той настоявал и звъннал на брат си А. в Турция, който казал, че си спомня за такова име. Двамата започнали да търсят в двата най-стари регистъра, но не го установили. Казала му, да и даде възможност от 3 дни, за да отиде в Лозница и да се консултира с ГРАО. Ответникът настоявал да подготви документите, поради което започнала да оформя удостоверението, но излязла по задачи. Същият ден по-късно ответникът взел удостоверението, което било подписано от секретарката на кметството. Казал, че ще докаже за другия наследник. Притеснила се и се обадила в Лозница, за да провери тази А., след това отишла и лично. В картоните по братята на А. и И. не фигурирала. В един картон ЛНК било написано с молив А. или А. Установила, че имало акт за раждане и пишело А. родена на ***г. с родители А.Р. и Д.А.. Имало и проверка от полицията във връзка с разминаването на наследниците в удостоверенията подписани от нея и от секретарката.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

В случая е заявен отрицателен установителен иск като ответниците, които в случая носят доказателствената тежест, следва да докажат придобито по давност право на собственост върху 35/36 ид. части от двата имота. От представените доказателства се установява, че на ищците и първия ответник, като наследници на А.Р. Б.е възстановено правото на собственост върху процесните два имота. Ищците отдавали под наем същите, получавали рента, видно от приложените договори за наем на земеделски земи и справка за ползване на земеделски земи за период от 2014г. до 2017г. Като за стопанските 2013г., 2014г., както и за 2014г. и 2015г. част от същите били обработвани от Н. А. М., на който ответниците твърдят, че са ги предоставили. За да бъде уважено възражението на ответниците, че са придобили процесните 35/36 ид. части по давност, същите следва да докажат наличието на предпоставките на чл.79 от ЗС, непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано, като фактическата власт се упражнява с намерение да се свои. Безспорно е в случая, че процесните имоти са наследствени, като ищците и първи ответник са наследниците на А. Б. Не бе установено обаче безспорно, че останалите наследници не се интересували от имотите, нито бе доказано кога евентуално е придобита фактическата власт върху процесните идеални части от ответниците. Напротив имотите са били отдавани под наем от ищците през стопанските 2014г., 2015г., 2016г., видно от приложените договори за наем и справка за ползване на земеделски земи. Ответниците не са станали владелци на процесните идеални части от последните, което се установява от показанията на свидетелите Ш. и Ш., които съдът кредитира като незаинтересовани, последователни, логични, подкрепящи се и от посочените писмени доказателства. И свидетелите водени от ответната страна, не установяват противното, а само, че първият ответник през 2003г. дал на Н. А. да обработва земите, като и не сочат това да са били процесните 35/36 ид. части. Това не означава, че действията на ответниците по отношение на процесните идеални части от имотите са от такова естество, че всяко лице да е могло да узнае промененото отношение към тях, а именно, че са отблъснали владението на другите собственици /В т.см. Опр. №61/01.02.2013г. гр.д.№42/2013г. на ВКС ІІ г.о. и др./ Т.е. не се доказаха действия на ответниците при хипотезата на чл.69 от ЗС да се предполага, че като владелци държат процесната идеална част от вещта като своя, да са отблъснали владението на собствениците и да са установили свое такова, за твърдения период 2003г. - 2016г. При липсата на изискуемите предпоставки не е изпълнен фактическия състав на чл.79 от ЗС, поради което ответниците не са придобили собствеността въз основа на давностно владение върху идеалната част на ищците. Ищците са собственици на частта на своя наследодател Р.А.Р. - ¼ ид.част от процесните имоти съгласно чл.5 от ЗН, поради което ответниците не са придобили тяхната 1/4ид.ч., от признатите 35/36 ид.ч. С оглед направеното възражение на ответниците за съществуването на пети наследник на общия наследодател А. Б., съгласно представените доказателства - акт за раждане на А. А. Р. и удостоверение за наследници от 06.12.2017г., съответно от 09.03.2018г. съдът намира следното: Действително по открито производство по чл.193 от ГПК не бе доказано, че подписа на процесните удостоверения за наследници на А.Р. Б.и съпругата му представени от ответниците, е положен от кмета на населеното място, т.е. дае истински документи, предвид неизготвянето на графологичната експертиза и същият следва да се изключи от доказателствата на основание чл.194 ал.2 от ГПК/за което не следва произнасяне в диспозитива, в т.см. практика на ВКС/ Доказателствената сила на удостоверението за наследници обаче следва да се прецени и с оглед описаната процедура по издаването му. Възможно е след проверка в регистъра на населението в удостоверението да не бъдат вписани всички наследници по закон, а и самото удостоверение не изключва други доказателства удостоверяващи произхода на наследника - например акт зараждане. В случая е представен акт за раждане на А. А. Р. - дъщеря на А.Р. Б. Ако законът признава едно лице за наследник по закон на даден наследодател, това качество не се счита отпаднало поради обстоятелството, че същото не е вписано в удостоверението за наследници издадено по заявление на друго лице - в т.см. практиката на ВКС Решение№100/02.03.2011г. на ВКС по гр.д. №1820/2009г. I г.о. Явно, че общият наследодател А. Б.освен четиримата сина е имал и дъщеря. Това обстоятелство не променя извода за притежаваната ¼ ид. част от ищците, т.к. не бе доказано, че и при наличие на пети наследник А., същата кога е починала,/което в случая е явно така предвид годината на раждане - 1912г./ дали е имала наследници, които да придобият по наследство нейната идеална част и в който случай частта на ищците ще бъде твърдяната от ответниците 1/5 ид. част. Поради което остана недоказано евентуалното възражение, че полагащата се идеална част на ищците е 1/5, а не ¼ ид. част.

Предвид ТР №3/29.11.2012г. на ВКС по т.д. №3/12г., на отмяна по чл. 537 ал.2 от ГПК подлежат констативни нотариални актове, като с постановяването на съдебното решение, което признава правата на трето лице, по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени, съответно измени. Поради основателността на претенцията, нотариален акт за собственост №118 том 6 рег. №7350 дело №999 от 2016г. на нотариус №378 при РС Разград., издаден в полза на първия ответник, с който е признато правото, че е собственик на 35/36 ид. части, следва да бъде отменен частично досежно ¼ ид. идеална част от същите имоти.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищците направените разноски, в общ размер на 1320лв. съгласно приложения списък.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Е.И., ЕГН **********, адрес *** и Г.Х.И., ЕГН**********, адрес ***, не са собственици на ¼ идеална част от признатите 35/36 идеални части с н.а. №118 том 6 рег. №7350 дело №999 от 2016г. на нотариус №378 при РС Разград от: 1. ПИ с идентификатор №24092.36.24 овощна градина с площ 2623кв.м. в с.Бели лом, общ.Лозница, местност „БЬОРЖЕК АЛТЪ“ и 2.ПИ с идентификатор №24092.50.2 с площ 28432кв.м. нива в с.Бели лом, общ.Лозница, местност „БЬОРЖЕК АЛТЪ“

ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим имот №118 том 6 рег. №7350 дело №999 от 2016г. на нотариус №378 при РС Разград, в частта досежно ¼/едно от четири/ идеална част от 35/36/тридесет и пет от тридесет и шест/ идеални части от двата имота предмет на същия.

ОСЪЖДА Д.Е.И., ЕГН **********, адрес *** и Г.Х.И., ЕГН**********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Р.А., ЕГН**********, Р.Р.А., ЕГН ********** и М.Р.И., ЕГН********** сумата  1320лв./хиляда триста и двадесет лева/ за разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: