Р Е Ш Е Н И Е

Номер 132 27.04.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На десети април две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова

Секретар Даринка Димитрова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 2965/2017 г.

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от Р.Х.Н. против ЕТ „Ивис-Р-Л. К“, с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени за установяване дължимостта на сумата в общ размер на 1361,96лв. главница, 180,18лв. мораторна лихва за периода 02.10.2016г. – 19.10.2017г. Претендира и за заплащане на направените разноски. Твърди се, че е собственик на имоти №№: 141024, 087023, 220032, 083084,118046, 159082 и 209047 в землището на с.Глоджево, общ.Ветово. Имотите получил от майка си – С. Г. Н. срещу задължението да поеме гледането и издръжката и, съгласно н.а. №197 том5, рег. №8235 дело 922 от 07.11.2000г. Като на 29.07.2014г. сключила договор за аренда на гореописаните земи с ответника, които предоставила за временно и безвъзмездно ползване, срещу задължението арендаторът да и заплаща арендно плащане, съгласно чл.8 вр. с чл.7 от договора за стопанската 2016/2017г. в размер на 78,65лв. на декар или общо 7847,46лв. На 14.08.2014г. С. Н. е починала поради което бива заместена от ищеца като собственик на имотите. Ответникът не извършил арендно плащане за стопанската 2016/2017г., а именно до 01.10.2016г., след което последвали частични плащания по договора на 08.06.2017г. в размер на 2000лв. и на 05.07.2017г. в размер на 4485,50лв. Издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата 1361,96лв. главница и 1141,32лв. мораторна лихва за периода от 02.10.2016г. до 19.10.2017г. до момента арендодателят-ответник не е извършил пълно плащане на главницата и лихвите по договора за аренда за стопанската 2016/17г. Впоследствие на 24.10.2017г. ответникът заплатил 1361,96лв. Поради което претендира заплащане на главица в размер на 1361,96лв. и 80,18лв. мораторна лихва, както и законната лихва. Ответникът депозира отговор в срок. Счита, че делото е подсъдно на СРС, тъй като ответникът ЕТ е физическо лице с постоянен адрес ***. Намира иска за недопустим, като сочи за нередовност на исковата молба, за излагане на факти и обстоятелства, поради които ищецът счита, че е налице правоприемство по договора за аренда само той. Евентуално намира молбата за неоснователна. Твърди, че ищеца не е страна по договора от 29.07.2014г., не може да бъде обвързан с договора като наследник, тъй като наследници на С. Г. Н. са той и Л. А. Н.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: С договор за аренда от 29.07.2014г. сключен между С. Г. Н., пълномощник на Р.Х.Н. като арендодател и ответника в качеството му на арендатор, страните договорили отдаването под наем на поземлен имоти с №№: 141024, 087023, 220032, 083084,118046, 159082 и 209047 с обща площ 99,777дка в землището на с.Глоджево, общ.Ветово, за срок от пет години, считано от 01.10.2014г. до 01.10.2019г. Договореното арендно плащане е 65лв. на декар за стопанска година. Съгласно н.а. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №197 том5, рег. №8235 дело 922 от 07.11.2000г. С. Г. Н, прехвърля правото на собственост на сина си Р.Х.Н. върху процесните земеделски земи. Видно от препис-извлечение от Акт за смърт същата е починала на 14.08.2015г. Наследници на С. Г. Н. са Р.Х.Н. и А. Х.Н. - нейни деца, А. Н. е починал и оставил за свой наследник дъщеря си Л. А. Н.

По делото е приложено саморъчно завещание от 10.11.2012г., протокол за обявяване на саморъчно завещание рег. №12121 от 21.12.2015г. нот. дело №4/2015г.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен и доказан. С оглед депозирано по ч.гр.д. №2478/2017г. на РРС възражение от ответника, ищецът е предявил установителен иск за съществуване на вземането. В случая ищецът като наследник на една от страните по договора за аренда има право да получи такава част от арендното плащане, каквато съответства на правото на собственост върху арендуваните имоти. Същият се легитимира и като собственик на процесните земеделски имоти видно от н.а. №197 том 5, рег. №8235 дело 922 от 07.11.2000г. Освен това от саморъчно завещание от 10.11.2012г. и протокол за обявяване рег. №12121 от 21.12.2015г. нот. дело №4/2015г., е видно, че С. Г. Н. е завещала всичките си недвижими имоти на Р.Х.Н., т.е последният се легитимира като собственик на арендуваните зем. имоти. Договорът за аренда отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗАЗ, действала към момента на сключването му, същият е в писмена форма, с нотариална заверка на подписите на страните, вписан в нотариалните книги. Неоснователно е възражението на ответника за недължимост на претенциите, предвид наличие на анекс към договора за аренда сключен от Л. А. Н, с който се променя чл.5 от договора, че арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година/л.73/. Анексът към договор за аренда от 05.07.2016г. като частен документ, няма достоверна дата за трети лица, съответно и няма обвързваща материална доказателствена сила, съгласно чл.180 от ГПК, поради което изявленията в него обвързат само страните по него, но не и ищеца. Дори същият да не е единствен собственик на арендуваните земи, съгласно разпоредбата на чл.3 ал.4 от ЗАЗ, когато договорът е сключен от съсобственик, отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл.30 ал.3 от ЗС. Предвид наличието на валидно облигационно отношение арендаторът – ответник е задължен към собственика, дори и да е налице съсобственост с друго лице. Не на последно място извършеното от ответника плащане към ищеца в хода на производство, е признание за задължението, както и че дължи именно към него. Ето защо на ищеца следва да бъде присъдено дължимото арендно плащане за отдадените под аренда земеделските земи. Относно размера на това плащане, същият в договора е уговорен - 65лв. за декар съгласно чл.7, а според чл.8 арендното плащане за всяка следваща стопанска година след първата се увеличава с 10% спрямо предходната година. Ето защо при определяне на конкретния размер на задължението на ответника, съдът следва да има предвид тази цена за ползване на зем. земя. Арендното плащане дължимо за зем. земя, предмет на договора – 99,777дка за стопанската 2016г. - 2017г. е в размер на 78,65 лв. за декар, а именно сумата 7847,46 лв. От ответника са направени частични плащани в общ размер на 6485,50лв., като за остатъка в размер на 1361,96лв. е депозирано от ищеца на 23.10.2017г. заявление по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2478/2017г. по описа на РРС и е издадена заповед за изпълнение за посочената сума, както и за 1141,32лв. мораторна лихва за периода от 02.10.2016г. до 19.10.2017г. и 400,04лв. за разноски. На 24.10.2017г. ответникът е заплатил на ищеца 1361,96лв., видно от справка/л.18/ сумата следва да бъде приспадната от общия размер на задължението, т.е. разноските, лихвата и накрая главницата, поради което съобразно чл. 76 ал.2 от ЗЗД ответникът следва да заплати остатъка - сумата 1361,96лв. представляваща главница и 180,18лв. мораторна лихва за период от 02.10.2016г. до 19.10.2017г.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищеца има право да получи от ответника направените разноски по делото съразмерно на уважената част от иска. В случая тези разноски съгласно представения списък са 11,62лв. за държавна такса и 350лв. заплатено адвокатско възнаграждение, респ. в общ размер на 361,62 лв. Съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая заплатената държавна такса в заповедното производство в размер на 50,07лв. е взета предвид от ищеца при изчисляване на дължимия остатък, /след частичното погасяване със сумата 1361,96лв. от ответника/, за който е предявената претенцията по исковото производство и не следва да се присъжда. По отношение на претенцията за транспортни разходи в размер на 144,05лв. на адвокат Г. - за пътуване с лек автомобил, то същата е неоснователна. Пътните разноски не се явяват неизбежни, нито са условие без което да се развие самото производство, т.е. не са деловодни такива/каквито са р-ди за свидетели, вещи лица и др./ Освен това не се установява безспорно тези пътни разходи да са свързани с развилия се процес в РРС по настоящото производство.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ „Ивис-Р-Л. К“, ЕИК030131393 седалище гр.Разград, бул. България №21,вх.Б , ап.1, дължи на Р.Х.Н., ЕГН********** адрес ***, сумата 1361,96 лв. /хиляда триста шестдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/, ведно със законната лихва от 19.10.2017г. до окончателното и изплащане, сумата 180,18лв. /сто и осемдесет лева и осемнадесет стотинки/ мораторна лихва за периода 02.10.2016г. – 19.10.2017г.

ОСЪЖДА ЕТ „Ивис-Р-Л. К“, ЕИК030131393 седалище гр.Разград, бул. България №21,вх.Б , ап.1 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Х.Н., ЕГН********** адрес *** сумата 361,62 лв. /триста шестдесет и един лева и шестдесет и две стотинки/ за направените по делото разноски.

След влизане в сила настоящото да се докладва на съдия-докладчик по ч.гр.д. №2478/2017г. по описа на РРС

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: