Р Е Ш Е Н И Е

Номер 186 21.05.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Живка Ранкова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2411 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от Д.И.С., с която е предявен иск срещу Община Лозница за установяване, че ищецът е собственик на поземлен имот с предназначение нива с площ 2,4 дка, м.“З.“, съставляващ поземлен имот с №144 по плана на с.К., общ. Л.. Твърди, че е придобил имота по давност. Конкретно сочи, че процесният имот е закупен от прадядо му С. Д. М., че имотът е записан в Емлячния регистър от 1949 г. на името на същия прадядо, че, е изключен от регулация през 1961 г. и след това е бил владян последователно от дядо му Д. М. и майка му С. д. Н. Правният интерес от иска обосновава с обстоятелството, че имотът бил записан като земеделска земя по чл.19 от ЗСПЗЗ като собственост на Община Лозница.

Ответникът Община Лозница не е заявила становище по иска.

Предявеният иск е допустим – налице е правен интерес за ищците по установителния иск, тъй като твърдяното право на собственост се оспорва от ответника, който от своя страна претендира правото върху имота, и е допустимо по съдебен ред да се защити претендирано право на собственост върху имот със статут по чл.19 ЗСПЗЗ.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищецът е наследник по право на заместване на майка си С. Д. Н. на своя дядо Д. С. М., починал на 12.07.1995 г. Съответно дядото Д. С. М. е наследник на своя баща С. Д. М., който е починал на 03.10.1970 г. В емлячния регистър С. М. е записан като собственик на имот 144, парцел II в кв.19. С договор от 08.08.1939 г. П. Ц. е продал на С. М. и му е предал владението върху ясак в землището на с.К., м.“З.“ от 0,7 дка при съседи Г., поляна и път, ясак в същото землище и местност от 0,5 дка при съседи С. Г., път и поляна, както и дворно място в същото землище в м.“К.“ от 1,2 дка при съседи купувача, Б. К. и С. Г. или всичко 2,4 дка. През 1943 г. договорът е вписан.

Видно от удостоверение №182/14.06.2017 г. поземлен имот №144 в кв.19 по плана на с.К.през 1961 г. е изключен от регулация.

Според показанията на свидетеля Р.Р. ищецът обработва нива в м.“З.“ около 3 дка. Нивата я имал от дядо си и поне от 15 години бащата на свидетеля, а след това и самият свидетел, по възлагане от ищеца, извършвали машинната обработка на имота. Нивата се намирала в близост до населеното място.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е депозирало заключение, според което двата имота от 0,7 дка и 0,5 дка, описани в договора, приложен по делото, са били един до друг. Тритият имот с площ 1,2 дка има един общ съсед с другите два имота и трите имота съответстват на съществуващото към настоящия момент взаимно разположение на място. Първите два имота - зем. земя с площ 0,7 и 0,5 дка в м. „З.“ представляват част от поземлен имот с №104004 по картата на възстановената собственост на землище с.К. с ЕКАТТЕ 35715. Процесният имот с №104004 по КВС на землище с.К.е идентичен с планоснимачен №144 по стария кадастрален план на с.К.от 1931 т. , а в разписния списък към плана по 1931 г. като собственик на имот с планоснимачен №144 е записан С. Д. М.. В плана за регулация, одобрен със заповед №3198/1931 г. за този имот е отреден парцел II- 144 от кв.19. През 1961 г. по силата на 216 ПМС парцелът е изключен от границите на урбанизираната територия. В следващия план за регулация на с.К., одобрен със заповед №53/1996 г., имот №144 не е заснет и остава изключен от територията на населеното място. При изработването на картата на възстановената собственост на землището имот с пл.№144 от стария план от 1931 г е нанесен върху КВС като имот в „стари възстановими граници“ с №104004. Процесният имот е с начин на трайно ползване „нива“ и статут „земи по чл.19 от ЗСПЗЗ“, което е видно и от скицата по делото.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

При заявен положителен установителен иск за собственост ищецът следва да докаже факта на придобиване правото на собственост по отношение на съответния имот. Ищецът твърди и по делото се установява, че неговият наследодател, а след това и самият той упражняват фактическата власт върху имота от 1939 г., като наследодателят му е получил тази фактическа власт в резултат на писмен договор за покупко-продажби. Същият не е в съответната форма, за да прехвърли правото на собственост и при съставянето му не е проверено дали вписаните в него продавачи са били собственици на този имот, но същият установява промяната на владелеца.

Съгласно ЗСПЗЗ и трайната практика на ВКС не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на този закон, а само тези, които са кооперирани или отнети фактически или юридически от собствениците им, тъй като целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение. В случаите, когато имотът не е коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. За него се прилагат общите разпоредби на ЗС включително разпоредбата на чл.79 от ЗС. Давността остава допустим способ за придобиването на земеделски земи, които не са реално отнети от собствениците им.

Не се твърди имотът да е заявяван от ищеца или негов наследодател за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Настоящият имот обаче се установи, че не е кооперирана земеделска земя, отнета от собствениците / имотът продължава да се обработва от семейството на ищеца и от самия ищец към настоящия момент/, поради което е неприложима процедурата за възстановяване по ЗСПЗЗ. На следващо място, обстоятелството, че имотът е изключен от регулация не означава автоматично, че се касае за земя по чл.19 от ЗСПЗЗ - в този смисъл практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК– Р-е- №395/22.10.2012г. гр.д. №144/2012г. І г.о., р-е №249/07.07.2011г. на ВКС по гр.д. №621/2010г. І г.о., р-е №12/13.07.2011г. по гр.д. №3594/2008г. ІV г.о., р-е №488/19.12.2011г. по гр. д. №1403/2010г. І г.о. Напротив, имотът е владян от наследодателите на ищеца, липсват доказателства същият да е бил внасян в ТКЗС, да е отчуждаван, поради което не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. липсват основания да се приеме, че се касае за имот по чл.19 от ЗСПЗЗ. При това положение имотът не би следвало да влиза във фонд Резултативен по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, съответно не става общинска собственост, в този смисъл и практика по чл.290 от ГПК – р-е №310/10.12.2012г. на ВКС гр.д. №243/2012г. Іг.о. Освен това се установи, че спорният имот е изключен от регулация с МПС от 1961 г., но липсват твърдения, респ. и доказателства за това същият да е бил коопериран, респ. включен в блок на ТКЗС. Следователно този имот и след 1961 г. е бил част от гражданския оборот и по отношение на него придобивната давност е била един от възможните способи за придобиване на право на собственост и в съответствие с т.2 от тълкувателно решение №4/2012 г. по т.д.№4/2012 г. на ОСГК на ВКС ищецът е станал негов собственик, упражнявайки фактическата власт вече повече от 15 години с намерение за своене на имота /със съзнанието, че го има по наследство/ . Ето защо Съдът намира, че ищецът доказа придобивното си основание и след като имотът не е бил одържавяван и не е бил внесен в ТКЗС, , искът е основателен и доказан.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Лозница, с административен адрес гр.Лозница, ул.“Васил Левски“, №6, че Д.И.С., ЕГН ********** *** е собственик на поземлен имот с №104004 / сто и четири хиляди и четири / в землището на с.К., общ.Л., ЕКАТТЕ 35715, м. „.““ с площ 2,327 дка /два декара триста двадесет и седем квадратни метра/, с начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – шеста, при граници имоти с № 104003 нива, №000099 жилищна територия, №104005 нива, №104006 нива и №104008 нива.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: