Р Е Ш Е Н И Е
№ 166
гр. Разград 17.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 26.04.2018г., проведено в състав:
Районен съдия: Атанас Христов
при участието секретаря Сребрена Русева, като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 49 по описа на
Разградски районен съд за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от “Водоснабдяване-Дунав” ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.Разград, ул.Сливница №3А, представляван от С.Р.И. - управител, чрез пълномощника си юрисконсулт Д.Г.Г., ЕГН **********, ПРОТИВ К.И.Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***.
С молбата, са предявени кумулативно обективно съединени искове по чл. 422
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД и чл. 84, ал.1 ЗЗД, за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца:
сумата 141.66 лв. /сто четиридесет и един лева и 66 стотинки/ - главница, ведно със законната лихва върху сумата от 29.09.2017 г. до окончателното й изплащане,
сумата 13.54 лв. /тринадесет лева и 54 стотинки/ - лихва за периода 30.08.2015 г. – 19.09.2017 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение № 3685 от 02.10.2017г. по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2283/2016г. по описа на Районен съд – Разград.
Сочи, че сумите са дължими за: непогасени задължения за предоставени ВиК услуги за абонатен № 33243, находящ се на адрес: гр.Разград, ж.к.Васил Левски ****, за които за отчетния период 05.06.2015г. – 25.04.2017г. са издадени 10 бр. фактури в периода от 31.07.2015г. до 28.04.2017г. Излага подробни съображения. Претендира деловодни разноски в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.8 ГПК.
Ответникът, чрез особения си представител адвокат С.М. ***, депозира отговор на ИМ. Намира исковите претенции за неоснователни, като излага подробни съображения.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника
си юрисконсулт Д.Г. от АК Разград, поддържа ИМ и излага допълнителни
съображения.
В открито съдебно заседание за ответника се
явява особения му представител адвокат С.М. ***, който моли за отхвърляне на
исковите претенции като неоснователни и недоказани. Излага подробни
съображения.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приетото за послужване гр.д.№ 2283/2017 г. по описа на Районен съд Разград се установява, че е удовлетворено заявление на ищеца “Водоснабдяване - Дунав” ЕООД гр. Разград и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против ответника за заплащане на:
сумата 141.66 лв. /сто четиридесет и един лева и 66 стотинки/ - главница, ведно със законната лихва върху сумата от 29.09.2017 г. до окончателното й изплащане,
сумата 13.54 лв. /тринадесет лева и 54 стотинки/ - лихва за периода 30.08.2015 г. – 19.09.2017 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение № 3685 от 02.10.2017г. по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2283/2016г. по описа на Районен съд – Разград.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. Настоящите искови претенции са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Ето защо, исковата молба приета за разглеждане в настоящото производство се явява в срок и допустима за разглеждане.
Видно от нотариален
акт за покупко продажба на
недвижим имот от 24.03.2004г. № 142, том 1 , рег. №
2040, дело № 115/2004г. на Роска Иванова – нотариус с
рег. № 378 на НК, е че ответникът е закупил процесния
имот /л.68/.
На 27.04.2004г., с нарочна
молба до ищеца, ответникът е поискал партидата на
процесния имот да бъде презаписана на негово име, поради закупуването
на имота, като изрично посочил че консумираното количество вода ще
се заплаща именно от ответника
/л.20/.
С Постановление за възлагане
на процесния недвижим имот от Г. С. – ЧСИ, с рег. №
761 на КЧСИ, влязло в сила на 06.04.2017г. /л. 67/, лицето Н.Х.И. придобило правото на собственост върху процесния имот.
На
15.05.2017г. новият собственик Н.Х.И.
депозирал Заявление до ищеца,
с което заявил че желае процесната партида да бъде записана на негово име /л.98/.
По делото са приети фактури
издадени за периода от 31.07.2015г. до
28.04.2017г., с които
се отчита периода от 05.06.2015г. –
25.04.2017г. /л. 9-17/, служебен карнет отразяващ показанията на водомера
на абонатен № 33243, партида
№ 243 за апартамент на адрес гр.Разград,
ж.к.Васил Левски **** на името на ответника /л. 77-78/, протоколи относно водомера в процесния имот
/л. 95-97/.
Видно от прието
от съда като пълно, обективно и компетентно изготвено заключение на съдебно икономическата експертиза
/л.88-92/ е че за процесния период непогасеното задължение за предоставени ВиК услуги на абонатен № 33243, находящ се в гр.
Разград, ж.к.Васил Левски **** е в размер на 141.49 лв.
Размера на мораторната лихва върху
горецитераната главница за
периода 30.08.2015г. – 19.09.2017г., е 13.71 лв. Счетоводството на ищеца е редовно водено.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл.
86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.1 ЗЗД.
В производството по установяване съществуването на главното си вземане, кредиторът следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с ответника, размера на вземането си и настъпване на предпоставките за изискуемост, вкл. и изпълнението на насрещните престации, обуславящи тази изискуемост.
По делото не
се спори, че ответникът е титуляр на процесната партида,
като ползва предоставени от ищеца ВиК услуги на адрес
- гр.Разград, ж.к.Васил Левски ****, в качеството му на собственик на имота.
Регламентацията
на договорните отношения между страните се съдържа в Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги, като съгл. чл.69, ал.1 същите влизат в сила в
В хода на производството по делото бе безспорно установено, че ищцовото дружество е изпълнило поетите от него задължения, като от страна на ответника не е последвало надлежно изпълнение на поетото от него договорно задължение да заплати цената на получените Вик услуги, което е основание за ангажиране на неговата договорна отговорност и поставяне в негова тежест на следващите се неблагоприятни последици, изпълнение на които ищецът е поискал в заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК.
Тъй като ответникът е изпаднал в забава, то основателен и доказан по основание се явява и искът за мораторна лихва, както и претенцията за присъждане на главницата ведно със законната лихва считано от датата на подаването на Заявлението по чл. 410 ГПК.
По възражението на особения представител на
ответника, че отчетено през периода 20.08.2016г. – 19.09.2016г., потребеното количеството вода, неправило е изчислено само
въз основа новата цена от 2.82 лв. за куб.м. – действаща към момента на
съставяне на фактурата, въпреки че преди м. септември е действала по - ниската
цена от 2.69 лв. на куб.м.
Не се спори по делото, а и видно от заключението на СИЕ е че до м. септември 2016г. цената на 1 куб.м. вода е 2.69 лв. с ДДС, а от м. септември цената е повишена на 2.82 лв. /л.91/.
Съгласно чл.
29, ал.4 от Общите условия: „При промяна
на цените, количеството вода, отчетено през периода от датата на последния
действителен отчет до датата на следващия действителен отчет на средствата за
измерване, се разпределя пропорционално на броя на дните, по време на които
действа старата и новата цена.“
За отчетния период 20.08.2016г. – 19.09.2016г. количеството вода от 7.244 куб.м. е остойностено от ищеца във фактура № 3111957343 от 30.09.2016г. изцяло на новата цена от 2.82 лв. за куб.м. – действаща към момента на съставяне на фактурата.
Ето защо, е основателно възражението на особения представител за неправилно определяне на цената на количеството вода, отчетено през периода 20.08.2016г. – 19.09.2016г.
Предвид горното, то дължимата от ответника
цена на водата за периода 20.08.2016г. – 19.09.2016г., следва да се определи
въз основа чл. 29, ал.4 от Общите условия.
Така в резултат на извършените аритметични
пресмятания, при спазване на чл. 29, ал.4 от Общите условия, за които не са
нужни специални знания, се установява, че за отчетния период 20.08.2016г. –
19.09.2016г. ответникът дължи на ищеца заплащане сумата 20.01 лв., а не претендираната от ищеца 20.42 лв. Респективно мораторната лихва дължима за процесния период върху тази
сума е 1.80 лв., а не претендираната 1.84 лв. –
същата е изчислена помощта на програмния продукт Апис
Финанси. Вж. този смисъл вж. Решение № 252 от 10.10.
С оглед горното изчисление, искът за
главницата се явява доказан за сумата от 141.08 лв., като за разликата до
претендирания размер от 141.66 лв., иска следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. Мораторна лихва за
претендирания период е в размер на сумата от 13.67 лв., но тъй като ищецът
претендира по малка сума – 13.54 лв., то с оглед диспозитивното начало следва
да се присъди претендираната сума от 13.54 лв.
По възражението на особения представител на
ответника, че след 26.01.2016г. ответникът не дължи заплащане на потребената вода за процесния имот.
Действително в представения карнет името на ответника фигурира до 26.01.2016г. /л.77/. На следващата страница от карнета /л.78/ за процесния имот е записан като титуляр новия собственик на имота – Н.Х.И., въпреки че този карнет обхваща периода от м. януари 2016г. /още преди закупуването на имота от Н.Х.И. на 06.04.2017г./ до 26.09.2017г. Следва да се изтъкне, обаче че ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че подписите на тази страница до отразяването на покупката, са именно на ответника. На следващо место, следва да се отбележи, че съгласно чл. 63, ал.1 от Общите условия: „Ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, В и К операторът събира дължимите суми от него до датата на откриване на партида на новия собственик или ползвател, съобразно представения акт за собственост или вещно право на ползване“. По делото не се спори, че след публичната продан, ответникът като предишен собственик не е закрил партидата си. Ето защо, до датата на откриването на партидата на новия собственик – 15.05.2017г. /л.98/, ищецът е имал право да събира от ответника дължимите суми.
По разноските.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 24.91 лв. за платена държавна такса, като искането за присъждане на разноски за разликата до пълния му размер от 25.00 лв., следва да се отхвърли като неоснователно.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца за разноски в настоящото исково производство сумата от 870.55 лв., на осн. чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК, включваща и юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски за разликата до пълния му размер от 873.82 лв., следва да се отхвърли като неоснователно.
Водим от горните съображения, разградският районен съд,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от “Водоснабдяване-Дунав” ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.Разград, ул.Сливница №3А, представляван от С.Р.И. – управител, ПРОТИВ К.И.Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.1 ЗЗД, че ответникът К.И.Б., ЕГН **********, дължи на ищеца “Водоснабдяване-Дунав” ЕООД, ЕИК ****,
- сумата 141.08 лв. /сто четиридесет и един лева и осем стотинки/ - главница, ведно със законната лихва върху сумата от 29.09.2017 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания размер от 141.66 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан,
- сумата 13.54 лв. /тринадесет лева и 54 стотинки/ - лихва за периода 30.08.2015 г. – 19.09.2017 г.,
за които суми
е издадена заповед за изпълнение № 3685 от 02.10.2017г. по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 2283/2016г. по описа на Районен съд – Разград.
ОСЪЖДА К.И.Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване-Дунав” ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.Разград, ул.Сливница №3А, представляван от С.Р.И. – управител:
- сумата 24.91 лв. /двадесет и четири лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща направени съдебно деловодни разноски по ч.гр.д. № 2283/2017г. по описа на Районен съд – Разград, като за разликата до пълния размер от 25.00 лв. отхвърля искането за разноски, като неоснователно,
- сумата 870.55 лв. /осемстотин и седемдесет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща направени съдебно деловодни разноски в настоящото исково производство, като за разликата до пълния размер от 873.82 лв. отхвърля искането за разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
След влизане в сила на решението да се върне приложеното ч.гр.д. № 2283/2017 г. по описа на Районен съд - Разград, ведно с препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :