Р Е Ш Е Н И Е

Номер 128 04.05.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд, на 05.04.2018 г., в публично заседание в състав:

Председател: Атанас Христов

секретар Галя Мовродинова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 110 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК и чл. 79 ЗЗД и чл. 86 и чл. 84, ал.1 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК 116019472, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя М.Н.К., СРЕЩУ О.З.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, със съдебен адрес:***, с която при условията на обктивно кумулативно съединяване на исковете са предявени такива за установяване в отношенията между страните на осн. чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД и чл. 84 ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца, сумите:

- сумата 149.84 лв. /сто четиридесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/ - представляваща незаплатена топлинна енергия за периода 31.10.15г. - 07.07.16г. за имот в гр. Р., ул.**, ведно със законна лихва считано от 03.07.2017 г. до окончателното плащане,

- сумата 19.53 лв. /деветнадесет лева и петдесет и три стотинки/ - представляваща мораторна лихва за забава върху горепосочената главница за периода от 01.12.2015г. до 30.06.2017г.,

за които суми е издадена Заповед № 2399 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2017г. по гр.д. № 1474/2017г. по описа на Районен съд – Разград.

Излага подробни съображения. Претендира разноските както в заповедното, така и в исковото производство. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ищеца се явява пълномощникът му мл. юрисконсулт С.Н.Н.. Същият поддържа исковата молба и излага подробни съображения.

Ответникът, чрез особения си представител адвокат М.Б.Н. ***, депозира отговор на ИМ. Намира исковите претенции за допустими, но неоснователни, като излага подробни съображения. В открито съдебно заседание, при редовоств призововането особения представител се явява, като поддържа отговора на исковата молба и отново моли за отхвърляне на исковите претенции, като неоснователни и недоказани. Акцентира, че за процесния период ответникът е нямал качество на собственик, не му е било е учредено право на ползване върху процесния имот, а и договорът му за наем е бил прекратен поради изтекъл срок още преди започването на процесния период, така че дори е нямал и качество на наемател на процесния обект. Сочи, че дори и да е бил наемател за процесния период, то отново не е имал качество на "потребител на топлинна енергия за битови нужди", тъй като такъв може да бъде само собственик или лице с учредено право на ползване. Излага подробни съображения.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна страна:

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. Понятието за потребител, от своя страна, има легално определение в закона, а именно в §1, т. 42 ДР на ЗЕ, в която разпоредба е посочено, че потребител е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Съгласно изричната разпоредба на ал. 2 на същия член, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

Не е нужно за периода потребителя реално да е ползвал, обитавал имота.

В случая между страните по делото е спорен върпоса, дали ответникът е имал качеството на потребител/клиент на доставяната от ищеца услуга или не е разполагала с това качествто. Несъменено по делото няма ангажирани доказателства, че ответникът е титуляр на право на собственост или ограничено вещно право върху недвижим имот, за който ищеца поддържа да е топлоснабден.

По делото е представен Договор за наем относно процесния апартамент от 27.05.2013г. Същият е сключен между ответника като наемател и О.З.К. като наемодател /л. 106/. Съгласно чл. 16 от Договора, същият е сключен за една година и влиза в сила на 27.05.2013г. Т.е. същият е действал в периода – от 27.05.2013г. до 27.05.2014г. /т.е. извън процесния период/, тъй като няма данни да е бил продължен.

По делото е представено Искане за промяна на партида отправено от М. П. П. до ищеца. С искането се моли партидата относно процесния апартамент да бъде прехвърлена от М.П.П.на О.З.К. /л.105/. Към искането е приложен горецитирания договор за наем.

Безспорно е че това искане е уважено и партидата е била прехвърлена на ответника, което се установява и от представените от ищеца справки /л.99, 107/ и фактури /л.91-98/.

Въз основа на тези писмени доказателства, съдът приема за установено по делото, че в рамките на процесния период, ответната страна не е имала качеството на наемател, предвид това, че наемното й правоотношение имащо за предмет ползване на процесния недвижим имот е било прекратено, след изтичането на срока на договора за наем на 27.05.2014г.

Така по делото не се установява наличие на наемно правоотношение в рамките на исковия период. Видно от съдържанието на установеното от връчителя при РРС, върху върнатото се в цялост съобщение за издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение, е че по данни на новия собственик на имота – Т.Ш.К., е че ответникът е напуснал процесния имот през м. октомври 2016г. /л. 10 от заповедно дело/.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № **, дело № ** от **г. на нотариус Р. К. рег. № * на НК, е че на 29.09.2016г. М.П.П.и Е. Н. П. са продали процесния имот на Т.Ш.К. /л.118/.

По делото е представено Заявление за промяна на партида от 21.10.2016г., отправено от Т.Ш.К. до ищеца. С искането се моли партидата относно процесния апартамент да бъде прехвърлена от М.П.П.на Т.Ш.К. /л.117/. Към искането е приложен горецитирания Нотариален акт.

По този начин недвусмислено се разкрива обстоятелството, че до м. октомври 2016г. ответникът е живеел в имота, въпреки че договорът за наем е бил прекратен още през 2014г. Т.е. ответникът е живял в процесния имот за периода, за който от ищеца се поддържа да е доставяна ТЕ.

От друга страна не се спори по делото, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е топлоснабдена. Това се установява и от заключението по съдебно счетовдната експертиза /л. 84-88/.

По въпроса, за приложението на § 1, т. 42 ДР на Закона за енергетиката, дефиниращ "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е допуснато касационно обжалване и с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 35 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС е прието, че липсата на открита партида на името на ответника не го лишава от качеството на ползвател на топлинна енергия и не рефлектира върху съществуването на облигационно отношение по договора за доставка на топлинна енергия, който се презумира от закона. В посоченото решение на ВКС е прието, че след като е установено, че през процесния период, ответникът е бил наемател на топлоснабдения имот и за процесния период е ползвал този имот в качеството на ползвател по смисъла на цитираните нормативни актове, между страните е възникнало и съществува облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общите условия съгласно чл. 150 ЗЕ (чл. 106а ЗЕЕЕ (отм.). Съгласно цитираното решение, обстоятелството, че ответникът не е изпълнил задължението, при промяна в наемното правоотношение новият и предишен наемател да уведомят продавача за откриване или закриване на партидата,

С оглед на изложеното и предвид цитираните разпоредби, съдът приема, че между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение по т.2 от Протокол от 10.11.2005г. на Съвета на директорите на "Топлофикация Разград" ЕАД и одобрени с Решение № ОУ – 005 / 23.01.2006 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката, в съответствие с чл. 298, ал. 1 от Търговския закон.

В случая се установява, че между ответника и М.П.П.по отношение на топлоснабдения имот макар и преди исковия период е възникнало и съществувало облигационно правоотношение, което е било прекратено през 2014 г. Независимо от това прекратяване ответникът не върнал държането върху имота в полза на наемодателя, а напротив установява се той да е продължил да го обитава във времето, включително и през исковия период. Не се установява и това от негова страна да е подадена молба/заявление до доставчика на услугата - ответника за заличаването му, като титуляр на партидата относно процесния имот, което потвърждава обстятелството, че той фактически е продължил да ползва имота и след прекратяване на договора за наем между него и М. П. П.. В контекста на гореизложеното следва да се отбележи, че възникването на облигационното правоотношение за доставка на ТЕ, по което ответникът е станал потребител продължава да съществува във времето, без значение това, че договора за наем е бил прекратен към определен момент, тъй като ответникът е продължил да ползва жилището държането на което е получила от М. П. П., респективно не е поискал от ищеца да закрие партидата за доставка на ТЕ, която е била открита на негово име при учредяване на наемното правоотношение.

Такава е и съдебната практика: Решение № 4432 от 31.05.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 16281/2015 г., Възз. IV-в състав и Решение № 5648 от 5.07.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 2755/2016 г., Възз. II-г състав.

На следващо място, за да дължи едно лице цената на топлинната енергия на договорно основание следва да бъде установено, че то като потребител е използвал топлинна енергия за собствени нужди. От приетото по делото заключение на извършената ССЕ /л. 85-88/, което съдът възприема като пълно, ясно и обосновано, се установява, че топлинна енергия за имота и за периода от 31.10.2015г. до 07.04.2016г., в т.ч. и изравнителната за 2015/2016г., е на стойност 149.85 лв., а законната лихва върху тази главница за периода от 01.12.2015г. до 30.06.2017г. е в размер на 19.53 лв. /л. 85-88/.

Следва да се отбележи, че ответникът не твърди и не е установено да е заявил надлежно възражения срещу начисленията и отчетите съгласно чл. 32, ал.3 от Общите условия, които имат силата на закон за страните - в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят. Поради изложеното, следва да се приеме, че ищецът е доставил посочените количества топлоенергия на ответника по отношение на процесния имот, отразени във фактурите, което ангажира договорната му отговорност.

По разноските.

С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца деловодните разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лв., както и разноски в исковото производство в общ размер на 873.82 лв., включващи и възнаграждение за юрисконсулт, на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът,

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК 116019472, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя М.Н.К., ПРОТИВ О.З.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, със съдебен адрес:***, с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.1 ЗЗД, че ответникът О.З.К., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на ищеца „Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК 116019472:

- сумата 149.84 лв. /сто четиридесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/ - представляваща незаплатена топлинна енергия за периода 31.10.15г. - 07.07.16г. за имот в гр.гр. Р., ул.**, ведно със законна лихва считано от 03.07.2017 г. до окончателното плащане,

- сумата 19.53 лв. /деветнадесет лева и петдесет и три стотинки/ - представляваща мораторна лихва за забава върху горепосочената главница за периода от 01.12.2015г. до 30.06.2017г.,

за които суми е издадена Заповед № 2399 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2017г. по гр.д. № 1474/2017г. по описа на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК, О.З.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, със съдебен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК 116019472, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя М.Н.К., сумата:

- 873.82 лв. /осемстотин седемдесет и три лева и осемдесет и две стотинки/ - разноски по настоящото исково производство,

- 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - разноски по заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

След влизане в сила на решението, заверен препис от същото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. № 1474/2017 г. по описа на Районен съд – Разград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: