Р Е Ш Е Н И Е

22.05.2018 г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На втори май две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Ганка Атанасова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №198/2018 г.

Производството е с правно основание чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от В.Б.П. и Д.Б.П., с която искат от съда да установи по отношение на „Топлофикация Разград“ЕАД“, че не дължат сумите над 217,62 лв. главница и 24,16 лв. обезщетение за забава до размерите на 1039,14 лв. главница и 642,58 лв. обезщетение за забава, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№2369/2016 г. по описа на РС Разград. Твърдят, че тази част от задължението е погасено по давност. В о.с.з. уточняват, че искат установяване, че правото на принудително изпълнение е погасено по давност.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че ищците не са депозирали възражение, както и че въз основа на издадения изпълнителен лист е заведено изпълнително дело, с което са прекъснали давността.

Предявените искове са допустими – предявени са от и срещу страните по твърдяното материално правоотношение. Ищцата има интерес от предявяването на установителни искове, тъй като ответникът се е снабдил с изпълнителен лист в производството по чл.410 от ГПК

Съдът като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Срещу ищците В.Б.П. и Д.Б.П., както и срещу П. Х. Ч. и Е. Д. Ч. е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата 6 234,82 лв. за топлинна енергия за периода 30.07.2008 г. – 28.06.2016 г. на адрес гр.Разград, ул.“********“, №**, ап.** ведно със законната лихва от 01.12.2016 г. до заплащане на вземането и 3 855,48 лв. обезщетение за забава за периода 01.12.2009 г. – 23.11.2016 г. и 201,81 лв. разноски по делото. Със заповед от 02.12.2016 г. по ч.гр.д.№2369/2016 г. е издадена заповед за изпълнение. Същата е връчена на ищците на 09.12.2016 г. – на вторият от тях лично, а на първия чрез брат му. Другите двама длъжници – П. Х. Ч. и Е. Д. Ч. са депозирали възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК. Ищците не са депозирали такова възражение. С разпореждане от 15.12.2016 г. съдът е дал на ищеца указания в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането срещу П.Х.Ч.и Е. Д. Ч. С разпореждане от 24.01.2017 г. съдът е приел, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и е постановил издаване на изпълнителен лист срещу ищците за ½ от сумата – 3117,41 лв. за топлинна енергия и 1 927,74 лв. обезщетение за забава и 100,91 лв. разноски по делото.

За вземането срещу другите двама длъжници от заповедното производство – П.Х.Ч.и Е.Д.Ч.е предявена искова молба за сумата 4 156,55 лв. главница и 2 570,32 лв. мораторна лихва срещу първата ответница и 1039,14 лв. главница и 642,58 лв. мораторна лихва срещу втория ответник. Производството по делото е спряно по взаимно съгласие на страните на основание чл.229, ал.1 т.1 от ГПК и е прекратено по чл.231 от ГПК с определение от 14.12.2017 г., влязло в сила на 10.01.2018 г. С определение от 12.01.2017 г., влязло в сила на 30.01.2018 г. по гр.д.№121/2017 г. е обезсилена заповедта за изпълнение и производството по ч.гр.д.№2369/2016 г. е прекратено.

По гр.д.№121/2017 г. е приложена извънсъдебна спогодба, сключена между „Топлофикация Разград“ от една страна и П.Ч.и Е.Ч.от друга, с която страните са установили помежду си, че задълженията на ответниците към ищеца са съответно 967,10 лв. и 241,78 лв. и се отнасят за периода 30.11.2014 г. – 28.06.2016 г.

Ищците са наследници – деца на Е. Д. Ч., починала на 15.01.2015 г. Същата е наследница на баща си Д. Х. Ч., починал на 18.04.2006 г. Признават, че апартаментът, за който се отнася процесното задължение – в гр.Разград, ул.“*****“, №**, ап.** е част от наследството на техния дядо, т.е. че те двамата имат 1/6 идеална част от правото на собственост върху този имот по наследство. На 25.01.2018 г. ищците са внесли сумата 243,78 лв. по сметка на ответника, за което им е издадена вносна бележка.

С молба от 22.12.2017 г. ответникът е поискал от ЧСИ Г.С. *** да образува изпълнително дело срещу ищците за вземането, за което е издаден горепосочения изпълнителен лист. Видно от представеното удостоверение от ЧСИ такова изпълнително дело е образувано и на 03.01.2018 г. са запорирани трудовите възнаграждения на двамата ищци.

Според представената справка за задълженията на ищците по партидата на Д. Ч. същите имат задължение за заплащане на главница в размер на 1039,14 лв. и 642,58 лв. обезщетение за забава. Съответно за периода след 03.01.2015 г. /три години преди налагането на запора като изпълнително действие, което прекъсва давността/ сумата е 202,29 лв. главница и 20,02 лв. лихва, а за периода след 01.12.2013 г. /три години преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение / - 217,62 лв. главница и 43,60 лв. лихва.

Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С оглед твърдението на ищците, че вземанията срещу тях са погасени по давност, трябва да се изследват твърденията на ответника за спиране и прекъсване на давността. При това изследване съдът трябва да вземе предвид Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК. В същото е посочено, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Такова изпълнително действие, което прекъсва давността е запорирането на трудовото възнаграждение, което е предприето на 03.01.2018 г. Образуването на изпълнителното дело не прекъсва давността, респ. неговата висящност не я спира. В този смисъл има разлика между исковия процес /който спира давността/ и изпълнителния. Докато ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес /защото той се движи служебно от съда/, то взискателят следва да поддържа висящността на изпълнителния процес като сочи съответните изпълнителни способи, респ. внася таксите и разноските за тях, респ. иск повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Задълженията, за които е издаден процесният изпълнителен лист срещу ищците са периодични такива и за тях се прилага тригодишната погасителна давност, уредена в чл.111, б „в“ от ЗЗД. Същата не е прекъсната с образуването на частните дела за издаване на заповед за изпълнение, тъй като заявленията за това не са нито иск, нито възражение по см. на чл.116 б“б“ от ЗЗД и не прекъсват давността, освен в случаите, в които след това е предявен иск по чл.422 от ГПК. По делото липсват твърдения и доказателства за предявяване на такъв иск за установяване на вземанията на ответника към ищците. Това заявление не е и действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б“В“от ЗЗД. Единственото изпълнително действие, за което са представени доказателства е налагането на запор на 03.01.2018 г.

Следователно вземанията, които са възникнали в периода преди 03.01.2015 г. са погасени по давност. Вземанията след тази дата са платени от ищците на 25.01.2018 г.

Така предявеният от ищците иск за установяване, че досежно задълженията на ищците в размер над 217,62 лв. главница и 24,16 лв. е погасено правото на принудително изпълнение се явява основателен и доказан.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, от които 57,60 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.

Тъй като при определяне на държавната такса, съдът не е съобразил, че предявените искове касаят различни материални интереси, а именно установяване погасяването по давност на главница и лихва – т.е. общо два обективно съединени иска за защита на различни интереси, то разликата между дължимата д.т. от 100 лв. и платената от ищците от 57,60 лв. следва да бъде заплатена от ответника в полза на РС Разград предвид основателността на тези искове.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Топлофикация Разград“, ЕАД, ЕИК 116019472 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Черна“, че правото на принудително изпълнение по отношение на задълженията на В.Б.П., ЕГН ********** и Д.Б.П., ЕГН ********** за заплащане на 1039,14 лв. ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 30.07.2008 г. до 28.06.2016 г., ведно със законната лихва от 01.12.2016 г. до изплащане на вземането и сумата 642,58 лв. обезщетение за забава, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2369/2016 г. е ПОГАСЕНО ПО ДАВНОСТ в размера над 217,62 лв. главница и 24,16 лв. обезщетение за забава.

ОСЪЖДА „Топлофикация Разград“, ЕАД, ЕИК 116019472 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Черна“ ДА ЗАПЛАТИ на В.Б.П., ЕГН ********** и Д.Б.П., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** сумата 57,60 лв. /петдесет и седем лева и шестдесет стотинки/ разноски по делото и 300 лв. / триста лева/ адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Топлофикация Разград“, ЕАД, ЕИК 116019472 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Черна“ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Разград сумата 42,40 лв. / четиридесет и два лева и четиридесет стотинки/ дължима д.т.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: