Р Е Ш Е Н И Е

№ 170, 17.05.2018г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и седми април две хиляди и осемнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Живка Ранкова

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 235 по описа за 2018г. на РРС

Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415във вр. с чл.124 ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на ответника, че е налице вземане в размер на 75.19лв.-главница за потребена топлинна енергия за периода 20.11.14г. за обект, находящ се в гр.Разград, ул.**** и сумата 8.18лв. обезщетение за забава за периода 21.12.14г.-09.10.17г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.17г. и разноски по двете производства. Твърди, че ищецът е доставял на ответника топлинна енергия за битови нужди, която ответникът не е заплатил. Това наложило подаването на заявление по чл.410 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№2395/17г. на РРС, по което е издадена заповед за изпълнение №3867/12.10.17г. Длъжникът е възразил в срок и ищецът е предявил настоящия иск.

Ответникът А.С.А. оспорва исковете, като твърди че винаги е бил изряден платец и няма непогасени задължения към ищеца. От м.октомври 2016г. е спряно топлоснабдяването на ЕС /входа/ на ответника. За ответника е непонятно дали дължи сумата за дата или за период, като категорично заявява, че не е уведомяван, че дължи сумата.Плащането на ползвана топлинна енергия е било разсрочено, с плащане на уравнение. Представя фискални бонове и фактури, издадени от ищеца, вкл. и за процесния период, от които е видно че посочената сума не е претендирана за плащане.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Не се спори между страните, че са били в облигационно отношения до м.октомври 2016г., като ищецът е доставял при общи условия топлинна енергия за имот на ответника, находящ се в гр.Разград,ул****. Налице са и писмени доказателства/платежни документи/, че ответникът е бил изправна страна по договора.

По делото е назначена ССЕ, според която отоплителен сезон 2013/2014г. е започнал на 15.11.13г. и е приключил на 23.04.14г. Към абоната е подадена топлинна енергия 5.109мвч. на стойност 496.97лв. и представлява:отопление с уреди-3.035мвч на стойност 249.47лв. с ДДС, отопление с лира-0.741мвч на стойност 72.11лв. и сградна инсталация-1.803мвч на стойност 175.39лв. Фирмата за отчитане Бруната е отчела потреблението във всички апартаменти, с изключение на един-аб.№10461 на С.Ф.А.. Имотът е отчетен служебно, изготвена му е индивидуална справка като на абоната служебно е начислена по максимална мощност на отоплителните тела 12.897мвч на стойност 1251.41лв., които реално не са потребени от абоната. Изравнителните сметки за отоплителния сезон 2013/2014г. за направени. След подадена молба от аб.№10461 на С.Ф.А. е извършено отчитане /през м.октомври-м.ноември 2014г./ и му е изготвена нова индивидуална справка, като е отчетено реално потребеното количество топлинна енергия-2.429мвч на стойност 236.30лв., като остатъка от 10.468мвч е преразпределен на останалите абонати., като частта на ответника е увеличена от 5.109мвч на 5.882мвч на стойност 75.19лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за неоснователен.

Не се спори по делото, че през отоплителен сезон 2013/2014г. страните са били договорно обвързани по договор да доставка на топлинна енергия. От заключението на вещото лице стана ясно, че ищецът претендира заплащането на услуга, която реално не е предоставил на ответника, а служебно е начисли на трето лице и впоследствие е преразпределил. В този смисъл са и твърденията на самия ищец. Потребеното количество топлинна енергия от аб.№10460 /ответника/ е индивидуално отчетено, за което е изготвена индивидуална справка. По тази справка ищецът е извършил уравнение, което ответникът е заплатил.

Фактът, че ищецът е начислил служебно на друг абонат №10461/С.А./ максималната проектна мощност, тъй като не е намерен, не може да бъде в тежест ответника или на другите абонати. Служебно начислена максимална мощност, не е реално доставено количество топлинна енергия, а законова фикция. Извършеният впоследствие отчет е установил реално потребеното от аб.номер 10461 количество топлинна енергия, което разбираемо от много по-малко от начисленото, по силата ОУ. Предвид на това се явява и разликата от близо 10мвч топлинна енергия, която незаконосъобразно ищецът е разпределил между изрядните абонати, които не са я получили.

Неоснователността на главния иск, обосновава неоснователността и на акцесорния иск за присъждане на лихва.

Ответникът претендира за разноски, но не представя списък, нито сочи някакъв размер на сторените разноски, поради което съдът не следва да присъжда неустановени разноски.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Топлофикация- Разград“ ЕАД, ЕИК ***, представлявано от Михаил Ковачев против А.С.А. ***, ЕГН ********** установителен иск по чл.422 ГПК за сумата 75.19лв.-главница за потребена топлинна енергия за периода 20.11.14г. за обект, находящ се в гр.Разград, ул**** и сумата 8.18лв. обезщетение за забава за периода 21.12.14г.-09.10.17г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.17г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.17г. до окончателното й изплащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: