Р Е Ш Е Н И Е

Номер 164 03.05.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав.

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Пенка Тоцева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№303 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.372 от търговския закон.

Депозирана е искова молба от „Приста Логис“ЕООД, с която срещу „Нитадор“ЕООД са предявени искове за заплащане на сумата 10 003,86 лв.за транспортни услуги, сумата 267,86 лв. обезщетение за забава до 17.11.2017 г. Иска присъждане и на законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и разноските по делото. Твърди, че между страните по делото съществуват трайни търговски взаимоотношения по договори за извършване на транспорт. Конкретно сочи, че за такива транспортни услуги са издадени две фактури, както и че за задължението по тях е подписано извънсъдебно споразумение между страните.

Ответникът не е депозирал становище по делото в срока по чл.131 от ГПК. В първото по делото о.с.з. депозира писмено становище, в което признава сключването на споразумение за задължението му към ищеца и твърди, че е заплатил сумата 3 000 лв. след предявяването на исковата молба. Предлага да му бъде даден срок до 15.05.2018 г. да изплати и остатъка от задължението.

В отговор на това становище ищецът през процесуалния си представител признава, че са получили сумата 3000 лв. и иска, респ. съдът допуска намаляване на иска на 7003,86 лв. Същият се противопоставя срещу искането на ответника за отлагане на делото, за да му бъде дадена още една възможност да плати задълженията си по сключеното споразумение.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Не се спори, че между страните по делото са установени търговски взаимоотношения, като ищецът е извършвал транспортни услуги за ответника. За такива услуги, представляващи вътрешнообществен транспорт от Република България до Република Франция през м.юли 2017 г. са издадени две фактури съответно №709/14.07.2017 г. и №710/17.07.2017 г. на стойност 5 868 лв. и 5 868 лв. или общо 11 736,00 лв. За извършените превози са попълнени и международни товарителници, представени като доказателства по делото.

Във връзка с тези задължения на 17.11.2017 г. е подписано споразумение между ищеца и ответника, с което ответникът е признал горепосочените задължения, както и задължението да заплати на ищеца сумата 267,86 лв. като обезщетение за забава. В споразумението е уговорен погасителен план – заплащане по 3 000 лв. на 01.12.2017 г., 15.12.2017 г. и 29.12.2017 г. и 3003,86 лв. на 12.01.2018 г.

Ищецът признава, че по споразумението е получил сумата 2000 лв. преди датата на подаване на исковата молба и сумата 3 000 лв. след тази дата.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е основателен и доказан. Между страните по делото е бил сключен договор за превоз. Същият е възмезден договор и разпоредбата на чл.372 от Търговския закон дава възможност на страните да уговорят по какъв начин ще стане плащането на възнаграждението на превозвача. Издадените фактури и сключеното между страните споразумение сочат ответника като задължено лице по този договор. Същите установяват и размера на задължението – 7003,86 лв. след приспадане на платените 5 000 лв. Ето защо така предявеният иск /след намалението му/ следва да бъде уважен в цялост.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски по делото в размер на 400,16 лв., вкл. и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “Нитадор“ЕООД, ЕИК 203119321 със седалище гр.Разград и адрес на управление гр.Разград, ул.“Дондуков“, №3, вх.Б, ап.3 ДА ЗАПЛАТИ на „Приста Логис“ЕООД, ЕИК 201482288 със седалище гр.Русе и адрес на управление ул.“Рига“, №8, вх.1, ап.2 сумата 7003,86 лв. /седем хиляди и три лева и осемдесет и шест стотинки/ по договор за превоз, което задължение е установено и в споразумение от 17.11.2017 г. ведно със законната лихва от 08.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумите 400,16 лв. /четиристотин лева и шестнадесет стотинки/ разноски по производството и 900 лв. /деветстотин лева/ заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: