РЕШЕНИЕ

 

149                                17.05.2018г.                            град Разград

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

на  седемнадесети април                                        две хиляди и осемнадесета  година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КОНСТАНТИН КОСЕВ

Секретар: Даринка Димитрова

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията  нахд №129 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от ЕТ«Любимец –Н. Л.», гр.Лозница срещу Наказателно постановление №0000012 от 01.02.2018г. на Директора на ОДБХ гр. Разград,  с което на жалбоподателя на основание чл.419 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за нарушение на чл.176, ал.1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. В жалбата се излага становище, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли същото да бъде отменено.

В съдебното заседание на РРС  повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата. 

За наказващия орган  не се явява представител. 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна   и срещу  акт, подлежащ на съдебно  обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява  основателна.

С обжалваното Наказателно постановление №0000012 от 01.02.2018г. на Директора на ОДБХ гр. Разград  на жалбоподателя ЕТ«Любимец –Н.Л.», гр.Лозница на основание чл.419 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за нарушение на чл.176, ал.1 от същия закон му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №0000094/19.01.2018г. съставен от гл. инспектор в отдел «Здравеопазване на животните» при Областна Дирекция за безопасност на храните-гр. Разград. В акта и НП е отразено от фактическа страна, че при извършена проверка на 19.01.2018г. в  гр. Разград, ****се установило, че в зоомагазин на посочения адрес, стопанисван от жалбоподателя, се предлагат освен разрешените с Удостоверение №19/30.09.2014г. на ОДБХ-Разград храни за домашни любимци, също така с цел търговия се предлагат и домашни любимци с обявени цени, като са изброени: заек декоративен -1бр. с цена 25 лв; канарче-1брой с цена 40лв; папагал «Корела»-2 броя с цена 60 лв и 45 лева; Рибкигупи, данио, неон, тетра с цени от 2 до 5 лева за брой. Към деня на проверката в ОДБХ-Разград не е входирано заявление за регистрация на посочения обект по реда на чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейностобектът не е бил регистриран по смисъла на този текст.

Пред РРС е разпитана като свидетел Д. Д. /актосъставител/, която в показанията си потвърждава обстоятелствата по АУАН и НП.  Сочи, че проверката била извършена по сигнал. По делото не е спорно, че действително  в обекта, стопанисван от ЕТ«Любимец –Н.Л.» са се предлагали за продажба като домашни любимци изброените животни.  Също така не е спорно, че обектът не е бил регистриран по смисъла на чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. От фактическа страна съдът приема, че отрезените в АУАН обстоятелства са доказани.

Въпреки, че фактическата обстановка изложена в акта се доказва то съдът намира, че Наказателното постановление се явява незаконосъобразно, тъй като в случая е налице неправилно приложение на материалния закон. Действително по силата на чл.176, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност собствениците на обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, на пансиони, изолатори и приюти за животни ги регистрират по реда на чл. 137, като към заявлението прилагат и удостоверение за завършен курс по защита и хуманно отношение към животните, а според ал. 2 изискванията към обектите по ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните. В този смисъл действително обжалващия търговец е имал задължение за регистрация. Санкционната разпоредба обаче която е приложена – чл.419 от Закона е с по-тесен обхват и според настоящия състав не обхваща разглеждания случай. Според текста на санкция подлежи лице, което организира пазар за животни, без да е регистриран по реда на чл.137, ал.1-9 от Закона или в нарушение на изисквания на наредба по чл.137, ал.10. Същественото е, че разпоредбата санкционира лице, което се явява организатор на пазар на животни. Жалбоподателят няма това качество. В случая жалбоподателят реално е нарушил чл.4, ал.1 от  Наредба № 41 от 10.12.2008 г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни. По смисъла на § 1, т.14 от същата наредба  зоомагазин е обект за временно пребиваване на животни с цел продажба. Този обект обаче очевидно не се явява пазар на животни по смисъла на закона. Пазарите на животни са уредени в друг нормативен акт – Наредба № 44 от 29.10.2003 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към пазарите за животни, издадена от Министъра на земеделието и горите. И двата подзаконови нормативни актове са издадени на основание Закона за ветеринарномедицинската дейност.  Съгласно чл.2, ал.1 от последната  наредба пазарите за животни следва да са оградени със стабилна ограда, да имат вход за влизане на превозни средства, с оборудвана дезинфекционна площадка, да имат вход за посетители, подходящи съоръжения за товарене и разтоварване на животни и др. Всичко това сочи, че зоомагазинът не може да се приравнява на пазар за животни – подобни изисквания очевидно не могат да се отнасят към зоомагазините. С оглед на това е ясно, че разпоредбата на чл.419 от ЗВМД не може да се прилага към продажбата на животни в зоомагазини, което и сочи, че жалбоподателят е наказан по санкционен състав, който не е осъществен от него. Евентуално приложима би била общата разпоредба на чл.471а от Закона, но съдът не е властен да преквалифицира деянието и в този смисъл да влезе в ролята на наказващ орган. Отделен е въпросът, че наказващият орган в НП изобщо не е направил изричен извод, че жалбоподателят има именно качество по чл.419 – организатор на пазар на животни. В този смисъл в НП не са отразени в пълнота обективните елементи на приетия от наказващия орган състав на нарушение, което от своя страна е съществен процесуален порок. Така или иначе крайният извод на съда е, че жалбоподателят не е осъществил приложеният санкционен състав, поради което НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. 

Водим от горното, съдът

                                                      

                                                        Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №0000012 от 01.02.2018г. на Директора на ОДБХ гр. Разград,  с което на жалбоподателя ЕТ«Любимец –Н.Л.», гр.Лозница на основание чл.419 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за нарушение на чл.176, ал.1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.   

Решението подлежи на обжалване пред РОС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. 

 

 

                                                             Районен съдия: