Мотиви към Присъда №183/10.05.2018г., постановена по НОХД №856/2017г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу К.В.Д. *** за това, че за времето от 18.03.2016г. до 01.04.2016г., в гр.Варна, с.Асеново, обл.Пловдив, гр.Сопот, гр.Пловдив и гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у три лица, а именно: у Д.Х.К. ***, че ще му продаде изгодно л.а.“БМВ 320“ без посочени регистрационни номера, като предварително следва да му бъде заплатено капаро в размер на 200 лева; у И.К. ***, че ще му продаде изгодно л.а.“Фолксваген Голф 4“ без посочени регистрационни номера, като предварително следва да му бъде заплатено капаро в размер на 130 лева и у И.П.Й. ***, че ще му продаде изгодно л.а.“Мерцедес С 220“ без посочени регистрационни номера, като предварително следва да му бъзе заплатено капаро в размер на 100 лева и с това им е причинил имотна вреда, както следва: на Д.Х.К. в размер на 200 лева; на И.К.Г. в размер на 130 лева и на И.П.Й. в размер на 100 лева, всичко на обща стойност 430 лева - престъпление по чл.209, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението.

Като граждански ищец е конституиран пострадалият И.П.Й., претендиращ подсъдимия да бъде осъден да му заплати сумата от 100,00лв като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Спрямо подсъдимият делото се води в условията на чл.269, ал.3, т.1 от НПК, тъй като не е намерен на известния му адрес и не е издирен. Назначеният му защитник моли за налагане на минимално наказание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият К.В.Д. е роден на ***г. в гр.Горна Оряховица, живее в гр. Варна. Същият е български гражданин, със средно образование, неженен, не е осъждан.

Подсъдимият К.Д. ***. Понеже не разполагал с парични средства той решил да си набави такива чрез извършване на измами. В средата на м.март 2016г. в гр.Варна подс.К.Д. снимал лек автомобил „БМВ“, модел 320 , след което качил снимките в интернет сайт „Мобиле БГ“ и обявил, че продава автомобила на цена от 2600 лева, като посочил телефонен номер за връзка и че е собственик на лекия автомобил. Последното не било истина, тъй като автомобилът не бил негова собственост. На 18.03.2016г. св. Д.К. *** прочел обявата в интернет сайта, публикувана от подсъдимия, след което му се обадил на посочения в обявата телефон. Св.К. казал на подсъдимия, че желае да закупи лекия автомобил, обявен от него за продажба в интернет сайта, след което се договорили, свидетелят да закупи автомобила за сумата от 2400 лева. Подсъдимият казал на свидетеля,че е собственик на лекия автомобил въпреки,че това не отговаряло на истината. Подсъдимият поставил условие на св. К., да му заплати капаро в размер на 200 лева, като парите следва да му бъдат изпратени по куриерска фирма „Еконт Експрес“ ЕООД, тъй като имало и други желаещи да закупят лекия автомобил. Подсъдимият целял да си набави по този начин имотна облага в размер на сумата от 200 лева, ясно съзнавайки, че не е собственик на описания автомобил и реално няма възможност да го продаде на св.К.. На същия ден 18.03.2016г. св. К. изпратил сумата от 200 лева по куриерска фирма „Еконт Експрес“ ЕООД от офис в гр.Сопот в офис в гр.Варна, като парите следвало да се получат от подсъдимия. Тези пари подсъдимият получил няколко дни по-късно. След това престанал да отговаря на телефонните повиквания на св.К..

Един ден за времето от 18.03.2016г. до 25.03.2016г. подс.К.Д. снимал лек автомобил „Фолксваген Голф 4“, след което качил снимките в интернет сайт „Каре БГ“ и обявил, че продава автомобила на цена от 1300 лева, като посочил телефонен номер за връзка и че е собственик на лекия автомобил въпреки, че това не отговаряло на действителността, тъй като автомобилът не бил негов. На 25.03.2016г. св. И.Г. *** прочел обявата в интернет сайта, публикувана от подсъдимия, след което му се обадил на посочения в обявата телефон. Свидетелят казал на подсъдимия, че желае да закупи лекия автомобил, обявен от него за продажба в интернет сайта, след което се разбрали, св. Г. да закупи автомобила за сумата от 1300 лева. По време на разговора подс.Д. заявил на св.Г.,че е собственик на лекия автомобил, въпреки че това не отговаряло на истината. Подсъдимият поставил условие на св. Г., да му заплати капаро в размер на 130 лева, като парите следва да му бъдат изпратени по куриерска фирма „Еконт Експрес“ ЕООД, тъй като имало и други желаещи да закупят лекия автомобил. Подсъдимият целял така да си набави имотна облага в размер на сумата от 130 лева, тъй като ясно съзнавал, че не е собственик на посочения по-горе автомобил и няма възможност да го продаде на св.Г.. На същия ден 25.03.2016г. св. Г. изпратил сумата от 130 лева по куриерска фирма „Еконт Експрес“ ЕООД от офис в гр.Пловдив в офис в гр.Варна, като парите следвало да се получат от подсъдимия. Тези пари подсъдимият получил няколко дни по-късно. След това престанал да отговаря на телефонните повиквания на св. Г..

Един ден за времето от 18.03.2016г. до 01.04.2016г. подс. К. Д. снимал лек автомобил „Мерцедес С 320“, след което качил снимките в интернет сайт „Каре БГ“ и обявил, че продава автомобила на изгодна цена, като посочил телефонен номер за връзка и че е собственик на лекия автомобил, въпреки че това не отговаряло на действителността - автомобилът не бил негова собственост. Един ден за времето от 18.03.2016г. до 01.04.2016г. св. И.Й. *** прочел обявата в интернет сайта, публикувана от подсъдимия, след което му се обадил на посочения в обявата телефон. Свидетелят обяснил на подсъдимия, че желае да закупи лекия автомобил, обявен от него за продажба в интернет сайта, след което се договорили, св. Й. да закупи автомобила на изгодна за него цена. Подсъдимият казал, че е собственик на лекия автомобил въпреки, че това не било истина. И в този случай подсъдимият поставил условие на св. Й., да му заплати капаро в размер на 100 лева, като парите следва да му бъдат изпратени по куриерска фирма „Еконт Експрес“ ЕООД, тъй като имало и други желаещи да закупят лекия автомобил. Подсъдимият целял да си набави по този начин имотна облага в размер на сумата от 100 лева – бил наясно, че не е собственик на посочения автомобил и няма възможност да го продаде на свидетеля. Св. Й. изпратил сумата от 100 лева по куриерска фирма „Еконт Експрес“ ЕООД от офис в гр.Разград в офис в гр.Варна, като парите били получени от подсъдимия няколко дни по-късно. След това подсъдимият престанал да отговаря на телефонните повиквания на св. Й. ,както и не отишъл на уговорената между тях среща пред магазин „Кауфланд“ в гр.Варна, където трябвало свидетелят да извърши оглед на автомобила, съгласно уговорката.

От заключението на назначената на досъдебното производство графическа експертиза е видно, че: саморъчните подписи за получател и ръкописният текст в три броя пощенски записа на името на К.В.Д. са изпълнени от същото лице.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите И.Й. /дадени показания в хода на съдебното следствие/ и прочетените показания от досъдебното производство на свидетелите Д.К., И.Г. и К.К., заключението на вещото лице, писмените доказателства. Пострадалите свидетели описват контактите си с подсъдимия и разкриват механизма на извършване на измамливите деяния от него. Подсъдимият лично е получил изпратените му пощенски записи, което се установява от графическата експертиза. Относно фактическата обстановка спор не съществува, поради което съдът приема обвинението за доказано по безспорен начин от фактическа страна.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си подсъдимият К.Д. е осъществил състава на престъплението по чл.209, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК за времето от 18.03.2016г. до 01.04.2016г., в гр.Варна, с.Асеново, обл.Пловдив, гр.Сопот, гр.Пловдив и гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у три лица, а именно: у Д.Х.К. ***, че ще му продаде изгодно л.а.“БМВ 320“ без посочени регистрационни номера, като предварително следва да му бъде заплатено капаро в размер на 200 лева; у И.К. ***, че ще му продаде изгодно л.а.“Фолксваген Голф 4“ без посочени регистрационни номера, като предварително следва да му бъде заплатено капаро в размер на 130 лева и у И.П.Й. ***, че ще му продаде изгодно л.а.“Мерцедес С 220“ без посочени регистрационни номера, като предварително следва да му бъзе заплатено капаро в размер на 100 лева и с това им е причинил имотна вреда, както следва: на Д.Х.К. в размер на 200 лева; на И.К.Г. в размер на 130 лева и на И.П.Й. в размер на 100 лева, всичко на обща стойност 430 лева. Подсъдимият е въвел в заблуждение свидетелите публикувайки мними обяви за продажба на автомобили, поддържал е това заблуждение, давайки съответни обяснения в разговорите със свидетелите, поради което тези свидетели са се разпоредили със съответни средства, с които подсъдимият се е обогатил, а свидетелите са претърпели щета. Извършените от подсъдимия деяния са осъществени през непродължителен период от време, при еднородност на вината, от един и същи вид са, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал. 1 от НК.

При определяне на наказанието на подсъдимия съдът отчита като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, а също и немалкият период изтекъл от извършване на деянията. При това съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок равен минималния, а именно лишаване от свобода за срок от една година. В случая са налице предпоставките за приложение на института на условното осъждане – подсъдимият не е осъждан, наложеното му наказание лишаване от свобода е под три години, постигането на целите на наказанието в конкретния случай не налага ефективно изтърпяване. Поради това изпълнението на наказанието следва да се отложи за изпитателен срок от три години.

Следва да бъде уважен и гражданския иск предявен от св. И.Й., доколкото от деянието на подсъдимия същият свидетел е претърпял вреди и тези вреди следва да му бъдат възстановени от подсъдимия в претендирания размер ведно със законната лихва.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: