Мотиви към Присъда №158/19.04.2018г., постановена по НОХД №148/2018г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу С.Е.М. ***, за това, че на 01.09.2017г., в с.Ч., общ.Л., обл.Разград, е извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст – Ф.С.А., на 6 години, като употребил за това сила, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си - престъпление по чл.157, ал.З във вр.с ал.1 във вр.с чл.63, ал.1, т.2 от НК.

Съдебното производство по отношение на подс. М. е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимия при което той е признал фактите, изложени в обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебното заседание представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на съда да го признае за виновен като му наложи съответно наказание.

Майката и законен представител на малолетния пострадал е предявила от името на последния граждански иск срещу подсъдимия Селяйдин М. за сумата от 1000лв, представляващи неимуществени вреди от престъплението. Същият иск се поддържа от майката на пострадалия.

Подсъдимият изразява съжаление за извършеното. Лично и чрез защитника си претендира за минимално наказание.

Подсъдимият С.Е.М. е непълнолетен - роден е на *** ***. Същият е ученик, неженен, неосъждан.

Подсъдимият С.М. ***. Към момента на извършване на деянието - 01.09.2017г., е бил на 14 години.

Пострадалият Ф.С.А., е роден на ***г. Към процесния момент е бил на 6 години.

На 01.09.2017г. подс. С.М. ***, където живеел с родителите си пострадалият Ф.А.. Двамата се познавали и били приятели. На същия ден имало мюсюлмански празник - коч байрам, като на този празник имало традиция, децата да ходят по къщите в селото, за да поздравяват хората за празника и да получават от тях бонбони и сладки. Поради това подсъдимият предложил на малолетния Ф.А., да събират заедно бонбони и сладки от хора, живущи в с.Ч., като обикалят къщите в селото и поздравяват жителите за настъпилия мюсюлмански празник. Св.Ф.А. се съгласил, след което излезли с подс.М. от дома на свидетеля.После тръгнали из селото,като влизали в къщите и поздравявали мюсюлманите за настъпилия празник. За това получавали бонбони и сладки. Когато стигнали в близост до къща, намираща се на ул.“**** в с.Ч., двамата спрели да си починат, като седнали на циментова пътека пред къщата. После подс. М. станал, събул си панталоните, извадил половия си член и го поставил на брадичката и устата на малолетния свидетел Ф.А.. Малолетния свидетел А. му казал да не прави така и да спре, но подсъдимият нищо не му отговорил, като продължил да държи половия си член на брадичката му. Малко след това подс.С.М. казал на малолетния св.А. да стане и да си събуе панталоните. Последният станал и си събул панталоните. След това подсъдимият го бутнал на земята, при което св. А. паднал с гръб към подсъдимия. Св.А. се опитал да стане, но подсъдимият го хванал с едната си ръка за гърлото, а с другата в областта на лакътя на лявата ръка, след което поставил половия си член на аналния отвор на малолетния свидетел Ф.А. и започнал да търка члена си в ануса на свидетеля,като се опитал да проникне в него. Св.Ф.А. помолил подсъдимия да го остави и казал, че не желаел това, след което подс. М. го пуснал, дръпнал се от него и си обул гащите и панталоните. Същото сторил и св.Ф.А.. После двамата продължили да вървят по улицата и да събират бонбони, като подс.С.М. предупредил св.Ф.А., да не казва на никого за случилото се. Малко по-късно св.Ф.А. видял баба си, по бащина линия, на една от улиците в селото и отишъл в дома й. Там споделил с нея за случилото се. Бабата на св.Ф.А. се обадила на майка му - св.С.С. и й разказала, какво й е споделил малолетният свидетел. Св.С.С. била на работа в него момент, но като узнала за станалото, помолила да я освободят. После отишла при сина си. След като се срещнали, на св.С.С. й направило впечатление, че синът й е разстроен и плаче. Пред нея свид.Ф.А. също разказал за случилото се. На същия ден - 01.09.2017г., св.С.С. съобщила за случилото се на органите на РУМВР-Лозница, след което било започнато разследването по делото. На с.д. - 01.09.2017г., пострадалият Ф.А. ***, където бил прегледан и освидетелстван от съдебен лекар.

От заключението по назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че при прегледа на пострадалия Ф.А. на 01.09.2017г., не са установени травматични увреждания по главата, тялото и крайниците. Установеното зачервяване и повърхностно охлузване на лигавицата пред аналния пръстен се дължи на тангенциалното действие на твърд тъп предмет или упражнен натиск/триене на това място. Същите могат да са резултат от осъществени блудствени действия или от натиск и триене при използване на санитарен материал след дефекация.

От заключението по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза е видно, че при прегледа на подс. С.М. на 01.09.2017г., не са установени травматични увреждания по главата, тялото и крайниците.В половата област и половия орган не са намерени следи от осъществен сексуален контакт - анално проникване.

Видно от заключението по назначената по делото комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза освидетелстваният Ф.С.А. не се води на учет към ДПО-Разград.

Предвид възрастта се наблюдава невисоко ниво на когнитивна зрялост и речево развитие. Резултатите от изследването отчитат развитие на психични сфери в норма. Няма наличие на интелектуален дефицит. Интелектуалният потенциал е съответен на календарната възраст. Има овладени основни понятия и принципи свързани с околния свят и междуличностните взаимоотношения. Личностните характеристики са с екстровертна насоченост, общителен и активен, емоционален. Без проблеми с адаптацията. Не е конфликтен, не се наблюдава абнормно поведение. Емоционално дете, не обича да играе сам, обича вниманието на родителите и връстниците си. Игрите са сюжетно изградени съобразно интересите, с предпочитание към подвижните игри за момчета - игра с коли, топка, бягане, състезаване. Не е склонен към продължителни негативни преживявания. С положително отношение към социалното обкръжение. Отчита се леко завишена тревожност. Личността е все още незряла, зависима и податлива на влияние от средата. Възрастовият период, в който се намира осв.Ф.А. е свързан минимален житейски опит и все още неразвити аналитичните качества на мисловния процес. Незрелият процес на мисленето и невъзможността за боравене с абстрактни понятия затруднява процесите на осмисляне на случилото се. В психичната функция водеща роля има играта, като в действията, желанията и подбудите преобладават емоционално наситени, бързо преходни желания. Липсата на достатъчно познания за различни житейски ситуации е попречило на Ф. да оцени контакта с по-голямото момче като заплашителен и още по-малко да осъзнае, че действията са насочени към половата му неприкосновеност. Същият е познат за него - съсед. Имало е предходни контакти с него. Детето с присъщата си наивност е създало емоционална връзка с него. Във връзка с това същността на деянието остава неразбрана за Ф.. Детето в случая се ориентира интуитивно, че в действията на „баткото“ има нещо нередно, няма необходимия ресурс да реагира адекватно на въздействието, както и да изгради и демонстрира защитно поведение. Степента на развитие на освидетелствания му позволява да опише правилно една логична серия от събития, да възпроизведе случилото се в хронологично правилен ред, т.е. да дава достоверни показания за фактите, имащи значение за делото. Ниската възраст предопределя висока манипулируемост от страна на близките и значими възрастни, поради което фактите от освидетелствания трябва да се интерпретират и съпоставят с други свидетелски показания. Фактите, свързани с инцидента и делото предизвикват неприятни усещания, детето реагира чрез затвореност и нежелание да говори. Осъзнаването на случилото се предизвиква у него объркване, срам, вина и чувство, че е предаден от близък, на когото се е доверявал. Тези чувства, както и ситуациите на среща с насилника са своеобразни стресови състояния, повишаващи тревожността. Основните прояви на реакция на стрес у осв.Ф. А. е свързано с чувството на объркване и смущение, от което произтичат реакциите на лесна раздразнимост и повишена чувствителност. Във връзка с преживения инцидент детето изглежда потиснато, изпитва трудности да вербализира чувствата си. Не се идентифицират признаци на психично разстройство. Емоционално-тревожните и поведенчески симптоми се повлияват при наличие на подкрепяща среда, с каквато момчето е обградено, като от значение е и работата със специалист - психолог, който също работи с него.

От заключението по назначената по делото комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, е видно, че освидетелстваният С.М. не се води на учет към ДПО-Разград. Личността е незряла, все още в процес на развитие. Предимно с интровертна насоченост. Затворен, сдържан, нерешителен, със слаба воля. До голяма степен е пасивно безразличен. Неуверен. Има склонност към съмнения. Социалният интелект е в ниско ниво, не притежава умение да изгражда адекватни оценки и самооценки. Често няма твърди принципни позиции. В ситуации на стрес има нужда от усамотение, за да намери правилното решение. Емоционално беден. С ниски интереси, без мотивация за личностно развитие и изграждане на пълноценни взаимоотношения с другите. С нисък контрол върху външния свят, което затруднява социалното му функциониране. Клиничното изследване отчита наличие на нисък интелектуален потенциал, но в норма. С наличие на когнитивни затруднения, личностова и социална незрелост. Социалната среда предопределя формирането на ценностите и изграждане модели на поведение. Психичната активност при извършване на дадено действие включва множество висши психични образования като интереси, възгледи, ценностни отношения. Участие взема и миналия житейски опит, който все още е неизграден, примитивен и недооценъчен. Възрастта и натрупания до момента жизнен опит дават възможност на освидетелстваният да оцени деянието като нередно и недопустимо, но не и като противоправно деяние насочено към половата неприкосновеност. Освидетелстваният има общи познания за интимните отношения, въпреки, че ресурсът да оцени случилото се е беден, незрял и примитивен, възможността да разбира свойството и значението на извършеното не е нарушена. Недоизградеността на волята, ниските социални годности, хормоналната, емоционална и сексуална преходност са предпоставки за поведенчески отклонения и стесняване ресурса на личността да ръководи постъпките си. Прави впечатление изграждането на защитна теза „всички така правят на село“. Не са установени данни за психично заболяване или степен на умствена изостаналост, които да са пречка освидетелстваният да възприема правилно външния свят. Макар и нисък интелектуалният потенциал и личностно развитие му позволява да осъзнава категориите - добро-лошо, позволено-непозволено. Същият може правилно да възприема фактите от обективната действителност, възможността да дава достоверни показания за факти и обстоятелства от делото не е нарушена. Идентифицират се чувство на непълноценност, значително вътрешно напрежение и безпокойство, свързано не само с настоящия инцидент, а като резултат от наличие на стресови фактори в семейното и социалното обкръжение. Личността изпитва несигурност, безпомощност, с остра потребност от подкрепа. Осъзнаването на случилото се предизвиква у него объркване, срам и вина. Като реакция свързана с инцидента се извежда временно отдръпване от контакти с връстници, тревожност по отношение на това, как ще реагират връстниците и близките му, страх да не бъде дискредитиран.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. В този смисъл направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите, назначените експертизи, писмените доказателствени материали. Ето защо съда намира изложените по-горе фактически обстоятелства за установени по неоставящ съмнение начин.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деяниeто си подсъдимият М. е осъществил състава на престъплението по чл.157, ал.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.63, ал.1, т.2 от НК, тъй като на 01.09.2017г., в с.Чудомир, общ.Лозница, обл.Разград, е извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст – Ф.С.А., на 6 години, като употребил за това сила, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Подсъдимият е извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14 години – малолетният пострадал Ф.А., като така подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.157, ал.3 от НК. Действията му са целели възбуждане и удовлетворяване на собственото му полово желание. Във връзка с очертаната цел на дееца е ясно, че същият е действал при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването на тези последици. Макар и непълнолетен подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, видно и от заключението на назначената експертиза.

С оглед тежестта на престъплението не може да се поставя въпрос за приложението на чл.61 от НК.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът отчита като смекчаващи обстоятелства направените от подсъдимия признания, изразеното съжаление. Изхождайки от разпоредбата на чл.63, ал.1, т.2 от НК и предвидените в същата рамки на наказанието лишаване от свобода, съдът намира, че на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца. С оглед разпоредбата на чл.58, ал.1 от НК същото наказание следва да се намали с една трета, при което на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. В случая съдът намира че са налице предпоставките за условно осъждане – деецът не е осъждан, наложеното му наказание е под три години и за постигане целите му не е наложително ефективното му изтърпяване. Подсъдимият е лице в детска възраст и тежкият ефект на една ефективна репресия не би бил оправдан, въпреки явната тежест на престъплението. На основание чл.66, ал.1 във вр. с чл.69, ал.1 от НК съдът намира, че изтърпяването на наложеното наказание следва да се отложи за изпитателен срок от една година, който срок в случая е достатъчен за осъществяване на необходимата възпитателна роля.

Относно гражданския иск, то съдът намира, че същият е основателен. В резултат на престъпното поведение на подсъдимия малолетния Ф.А. е претърпял неимуществени вреди - изживян е тежък стрес, очевидно са налице неблагоприятни последици за психическото му развитие. Поради изложеното подсъдимият на осн. чл.45 от ЗЗД му дължи обезщетение в претендирания в случая размер от 1000 лв, който размер не надхвърля справедливата преценка, извършена на основание чл.52 от ЗЗД. Става дума за неимуществени вреди със сериозен характер. Подсъдимият следва да заплати тази сума на пострадалия чрез неговата майка и законен представител.

Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата и разноските по делото, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50 лв.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: