В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесет и трети април, две хиляди и осемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Ганка Атанасова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 2749 по описа за 2017 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК. Цена на иска 6 000 лева.

Ищецът, настояват съдът да постанови решение с което да приеме за установено по отношение на ответника, че той му дължи сумата от 6 000 лева по издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по Ч.гр.д.№947/2017г. по описа на РРС, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата претенция, на основание запис на заповед с дата на издаване 20.01.2017г. и падеж-31.01.2017г. подписана от ответника като обезпечение на постигнато помежду им споразумение да поеме и възмезди дружеството за нанесени имуществени вреди по специализиран автомобил-хладилен камион „Волво ФЛ 6” рег.№*** виновно причинени на 20.12.2016г. при преминаване с автомобила под мост на бул.”Марица” №21 в гр.Пловдив. Заявява, че ответникът е бивш служител на дружеството на длъжност „Шофьор тежкотоварен автомобил” по ТД №25/29.08.2016г., считано от 30.08.2016г. и той на посочената дата, управлявайки автомобила е причинил ПТП в гр.Пловдив. С допълнителна молба уточнява, че сумата 6 000 лева, която ответникът е обещал да заплати е уточнена приблизително по време на ремонта на автомобила и след установяване цената на най-важната част, поразена при ПТП-хладилен агрегат, закупен втора ръка преди издаването на записа на заповед, която цена е в размер на 5 500 лева. Твърди още, че реално разходите по възстановяване на щетите са на по-голяма стойност, тъй като за труд по ремонта на автомобила не е заплащано-ремонта е извършен от собственика на дружеството с помощта на останалите работници-шофьори.

Ответникът депозира писмен отговор, с който заявява, че искът е недопустим и неоснователен и настоява за отхвърлянето му. Претендира разноски по делото. Твърди, че след ПТП по указание по телефона на собственика на ищцовото дружество не се е обаждал на КАТ, прибрал се е с автомобила в Разград и след като застрахователят е отказал плащане на щетата му е заявил, че трябва да поеме разходите по ремонта, а след отказ от негова страна , да заплати поне 1000 лева, тъй като виновно е причинил увреждането. Принудил го е да подпише празна бланка на запис на заповед без посочена сума в него. Твърди още, че той като работник по трудово договор носи ограничена имуществена отговорност, а не пълна такава. В съдебно заседание, заявява, че действителната уговорка с ищеца е за 1000 лева, че сумата в записа на заповед е попълнена след подписването й.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.417 т.9 от ГПК по ч.гр.д.№947/2017г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за 6 000 лева и сумата 120 лева разноски по производството.

С възражение вх.№9877 от 29.09.2017г. длъжникът-настоящият ответник е заявил, че не дължи сумата по записа на заповед. С разпореждане от 25.10.2017г. съдът е указал на заявителя, че има право да предяви иск за установяване на вземането си.

Не се спори, че ответникът е бивш работник във фирмата на ищеца на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил“ и че той на 20.12.2016г. управлявайки специализиран автомобил, собственост на фирмата-хладилен камион „Волво ФЛ 6“ с рег.№*** е причинил ПТП при преминаване с автомобила под мост на бул.“Марица“ №21 в гр.Пловдив. В резултат ПТП автомобила бил повреден, но застрахователят на ищеца е отказал заплащане на обезщетение и възмездяване на претърпените имуществени вреди.

Ищецът твърди, че с ответника се договорили той да поеме част от нанесените вреди като му заплати сума от 6000 лева.

На 20.01.2017г. ответникът е подписал запис на заповед с падеж 31.01.2017г. за сумата от 6000 лева. Твърди, че е подписал празна бланка, дадена му от ищеца и че са се разбрали за заплащане на сума от 1000 лева. Видно от материалите по приложената като писмено доказателство прокурорска преписка вх.№1277/2017г. по описа на РП-Разград, както и от обясненията на страните в съдебно заседание, по процесната запис на заповед ответникът е изпълнил само имена, лични данни и подпис, като останалите графи са попълнени от трето лице, счетоводител на фирмата на ищеца.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: В настоящият процес ищецът не доказа наличие на споразумение между него и ответника за заплащане на сумата от 6 000 лева. За това, пред вид правилата на доказателствената тежест и пред вид забраната на чл.164 ал.1 т.3 предл.2 от ГПК, съдът приема че така предявеният иск е основателен и доказан само до размера признат от ответника, а именно за сумата от 1000 лева. В останалата част като недоказан иска следва да се отхвърли.

Неоснователно ищецът претендира присъждане на законна лихва, считано от деня на падежа по записа на заповед-31.01.2017г. При запис на заповед обезщетение в размер на изтеклата законна лихва не се дължи, законна лихва се дължи само от датата на депозиране на заявлението по заповедното производство. Видно от приложеното ч.гр.дело, обаче, заявителят по същото не е претендирал присъждане на законна лихва и такава не е присъдена, което прави искането за присъждане на законна лихва и недопустимо.

Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца заплащане и на разноски по делото, които следва да се изчислят съобразно уважената част от иска. Направените от ищеца разноски по заповедното и исково производство са общо 240 лева, съобразно уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да заплати 40 лева разноски.

Пред вид чл.78 ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски, съобразно отхвърлената част от иска. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, направените от него разноски по двете производство са общо 400 лева, изчислени съразмерно отхвърлената част от иска ищецът му дължи сумата 66,67 лева.

Ето защо съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на К.М.К. с ЕГН-********** ***, че той дължи на „Р. Ст.“ЕООД с ЕИК-116591869 със седалище и адрес на управление: гр.Р. **** с управител Р. Й. Ст. по издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№947/2017г. по описа на РРС само сумата от 1000 лева/хиляда лева/.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 от ГПК като неоснователен и недоказан до първоначално претендирания размер от 6000 лева/шест хиляди лева/, и като недопустим и по отношение претендираната законна лихва, считано от датата на падежа по записа на заповед-31.01.2017г.

ОСЪЖДА К.М.К. с ЕГН-********** *** да заплати на „Р. Ст.“ЕООД с ЕИК-116591869 със седалище и адрес на управление: гр.Р.**** с управител Р. Й. Ст. сумата от 40 лева разноски по настоящото и заповедно производство, изчислени съразмерно уважената част от иска.

ОСЪЖДА на „Р. Ст.“ЕООД с ЕИК-116591869 със седалище и адрес на управление: гр.Р.**** с управител Р. Й. Ст. да заплати на К.М.К. с ЕГН-********** *** сумата от 66,67 лева разноски по настоящото и заповедно производство, изчислени съразмерно отхвърлената част от иска.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :