Р Е Ш Е Н И Е

Номер 178 14.05.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На осми май две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Ганка Атанасова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2757 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от О.Ф.О., с която се претендира да бъде признато за установено по отношение на Община Разград, че е собственик, в условията на евентуалност - наследниците на Ф. О. М.: Д. Ф. С., Ф. Ф. О. и О.Ф.О., на поземлен имот – нива с площ 1 дка находяща се в землището на с.Дянково, ЕКАТТЕ 24829 община Разград, местността „Келчаллък“ пета категория, съставляваща част от имот №000090 по картата на възстановената собственост, при граници и съседи: имот №001168 – нива на Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ част от имот №000090 – нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот №000008 – нива на н-ци на С. Х. и имот №001167 – нива на Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Твърди, че със Записка №78 от 24.10.1947г. е вписан договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който общия наследодател О. М. М./един от тримата му сина е баща му – Ф. О. М./ е придобил недвижим имот – дворно място с площ 2,3 дка с построени в него къща и плевня. По разписния лист на селото имота е вписан под №1167 и е деклариран от другия син на дядо му – Ф. О. М.. Преди да бъде изключен от регулация имотът е с №1166, след изключването му от регулация е включен в общ имот с площ 303,978 дка. Имота обработвали до преди две-три години, когато се установило, че ответникът е издал акт за Общинска собственост. От както бил дете стопанисвали имота, имало стара къща, в която живеел с родителите си до 1978г., като след това продължили ежегодно да го засяват и отглеждат различни селскостопански култури. Основна тази дейност осъществявал ищеца, като двете му сестри нямали никакви претенции и знаели, че имота е негов. Както и, че имотът не е отнеман от него, никой не е искал възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. В хода на производството уточнява претенцията си относно индивидуализацията на имота съобразно приложената към заключението на вещото лице скица.

Ответникът депозира отговор в срок, като намира иска за неоснователен. Твърди, че имота не съставлява самостоятелен имот, нито е обособена част от общия имот, както и че не е установено, дали реално съществува имот с такъв номер. Сочи, че ищецът не представя титул за собственост, а представената Записка №78/24.10.1947г. за вписване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, не се установява идентификацията на процесния, неговия статут през цитирания период на стопанисване от страна на ищеца и неговите праводатели. Не е установено местонахождението и коя част от имот №000090 по скицата, както и че съставлява имот по чл.19 от ЗСПЗЗ и е стопанисван от Община Разград. Твърди, за липса на доказателства , че не е отнеман по никакъв начин от бившите собственици и негови праводатели. От приложената скица имотът представлява нива с площ 303,978 дка и попада в категорията земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. Това, че не е актуван, не означава че не е общинска собственост. Твърди за приложимост на чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ, като плана за земеразделяне на земеделските земи в землището на с.Дянково влиза в сила след 1990г., като по силата на закона земеделските земи става общинска собственост. Иска ищецът да бъде задължен да представи писмени доказателства за установяване собствеността на процесния имот от страна на праводателите му.

Предявеният иск е допустим – налице е правен интерес за ищците по установителния иск, тъй като твърдяното право на собственост се оспорва от ответника, който от своя страна претендира правото върху имота. Според съдебната практика, както и съобразно ТР №8/2016г. по т.д. №8/2014г. на ОСГК на ВКС е допустим иск за реална част от имот.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:

Със Записка №78 от 24.10.1947г. е вписан договор за покупко-продажба на недвижим имот придобит от О. Молла Мехмедов, а именно дворно място с площ 2.3 дка с построени в него къща и плевня. Дворното място е посочено в Разписния лист на с.Дянково под №1166 и 1167. Наследници на О. М. М. са синовете му Ф.О. А. - баща на ищеца, О.Ф.О., М. О. М. и Ф. П. Н.

В показанията си разпитаните по искане на ищеца свидетели А. Х. А., А. Ш. Е. и С. Е. И. сочат, че познават ищеца и неговия баща, който имал къща с дворно място от около 1 дка., било оградено, докато живели там. През 1978г. купили друга къща в селото и старата останала там на произвола докато се събори. В момента имало само земя, която ищецът обработвал-сеел царевица, люцерна и др.

От заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза се установява, че източната част от описания в Записка №78 от 24.10.1947г. имот е разположен на територията на имот №000090 по КВС на землището на с.Дянково, местност Келчаллък. Към момента на изготвяне на договора от 1947г. за с.Дянково съществувал кадастрален план и план за регулация одобрени със заповед №88 от 24.03.1927г., като описания в договора имот е разположен върху част от имоти с планоснимачен №3/собственост на Х. Х. Н./ и върху част от имот с №6/собственост на И. и И. К./. Цитираните собственици на имоти с планоснимачни №3 и №6 са по първоначално създадения разписен списък към плана на селото от 1927г. Имотът описан в Записка №78 е бил в границите на урбанизираната територия на населеното място. Имотът не е изключен от границите на населеното място по силата на 216 ПМС. Същият е изключен от границите на населеното място по силата на следващия план одобрен със заповед №24 от 11.10.1969г. Имотът е заснет и нанесен върху кадастралния план на с.Дянково послужил за основа на действащия и в настоящия момент план за регулация одобрен със заповед №24/1969г. като два самостоятелни имота с планоснимачни номера №1166, със собственик Ф. О. М. и №1167 със собственик Ф. О. М., видно от разписния списък/л.8/. В кадастралния план на с.Дянково одобрен със заповед №24/1969г. в имот с №1166 е заснета и нанесена жилищната сграда описана в записка №78/1947г. Имот с №1166 към настоящия момент съществува в реални граници определени със синури на място, които са обрасли с дървесна растителност. В процеса на изработване и одобряване на КВС на землището на с.Дянково части от територията на процесния имот са присъединени към съседните имоти с №№001167 и 00008, поради което към настоящия момент резултативната площ от имот с планоснимачен №1166, която следва да бъде възстановено без да се извърши промяна в КВС по отношение на имоти с №№001167 и 00008 е в размер на 991кв.м./комбинирана скица-1/ Изготвена е комбинирана скица №2 върху която е изобразено местоположението на процесния имот спрямо №000090. За процесния имот и в частност за претендирания с планоснимачен №1166 не са установени доказателства да е одържавяван или включен в организации за кооперативно земеползване.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно и обосновано.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

При заявен положителен установителен иск за собственост ищецът следва да докаже факта на притежаване правото на собственост. Ищецът е син на Ф.О. А., чийто баща О. М. М. е придобил собствеността чрез покупка върху 2,3дка дворно място, видно от записка №78/24.10.1947г. Негов брат е Ф. П. Н. посочен с имена Ф. О. М. в разписния лист на с.Дянково. От заключението на вещото лице се установява, че имотът описан в Записка №78/1947г. е нанесен и заснет върху кадастралния план на с.Дянково послужил за основа на действащия и в настоящия момент план за регулация одобрен със заповед №24/1969г. като два самостоятелни имота с планоснимачни №1166 със собственик Ф. О. М. и №1167 със собственик Ф. О. М. От гласните доказателства – показанията на свидетелите А., Е. и И. се установява, че имот около 1 дка се владеел от бащата, съответно от ищеца по делото, че същият е земеделска земя. Съдът няма причина да не ги кредитира, като последователни логични, незаинтересовани, допълващи се от писмените доказателства и заключението на вещото лице. Няма данни имотът да е бил внасян в ТКЗС, както и да е бил отчуждаван за мероприятия предвидени в устройствения план на с.Дянково. Съгласно ЗСПЗЗ и трайната практика на ВКС не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на този закон, а само тези които са кооперирани или отнети фактически или юридически от собствениците им, тъй като целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение. В случаите, когато имотът не е коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. За него се прилагат общите разпоредби на ЗС включително разпоредбата на чл.79 от ЗС. Давността остава допустим способ за придобиването на земеделски земи, които не са реално отнети от собствениците им. Процесният имот не е кооперирана земеделска земя отнета от собствениците, поради което е неприложима процедурата за възстановяване по ЗСПЗЗ. Обстоятелството, че имотът е изключен от регулация не означава непременно, че е земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, като в този смисъл и практика на ВКС: Р-е- №395/22.10.2012г. гр.д. №144/2012г. І г.о., р-е №249/07.07.2011г. на ВКС по гр.д. №621/2010г. І г.о., р-е №12/13.07.2011г. по гр.д. №3594/2008г. ІV г.о., р-е №488/19.12.2011г. по гр. д. №1403/2010г. І г.о. Имотът явно е владян от неговите собственици, респ. правоприемници, в лицето на ищеца, липсват доказателства същият да е бил внасян в ТКЗС, да е отчуждаван, поради което не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и съответно да се причисли като имот по чл.19 от ЗСПЗЗ. При това положение не би следвало да влиза във фонд Резултативен по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ и не е общинска собственост /в практика на ВКС-Решение №310/10.12.2012г. на ВКС гр.д. №243/2012г. І г.о. и др./. Съдът намира, че се доказа придобивното основание на ищеца по отношение на имота, но с площ 991кв.м. съгласно изготвената от вещото лица комбинирана скица-1/л.58/ и може да признае съществуването на права с по-малък обем от претендираните, а именно 991кв.м. Поради което претенцията по отношение на имот с посочената площ отразен с жълт цвят на комбинирана скица-1, съответно със зелен цвят на комбинирана скица-2 на вещото лице на л.58 и л.59 от делото е основателна.

По отношение на евентуалното искане, че наследниците на Ф. О. М. – Д. С., Ф. О. и О.О., са собственици на процесния имот, то същото е недопустимо, макар и съдът да не следва да се произнася предвид основателността на главния иск. Недопустим е иск предявен от съсобственик по отношение на идеалните части на останалите съсобственици, които не са предявили иска като обикновени другари. В случая исковата молба е от името единствено на О.Ф.О., поради което производството по отношение на този иск следва да се прекрати.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеця направените разноски, включващи заплатени такси, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в общ размер на 715лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Разград, ЕИК000505910, адрес гр.Разград бул. Бели лом №37а, че О.Ф.О., ЕГН**********, адрес *** е собственик на поземлен имот находящ се в землището на с.Дянково, община Разград, местност Келчаллък, с площ 991кв.м./деветстотин деветдесет и един квадратни метра/, отразен като №116 с жълт цвят на комбинирана скица-1 и със зелен цвят на комбинирана скица-2, представляващи неразделна част от решението.

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по иска на О.Ф.О., ЕГН**********, адрес ***, ЕИК000505910, адрес гр.Разград бул. Бели лом №37а, че наследниците на Ф. О. М. – Д. Ф. С., Ф. Ф. О. и О.Ф.О., са собственици на недвижим имот: поземлен имот – нива с плащ от 1 дка, находящ се в землището на с.Дянково, ЕКАТТЕ 24829 местността „Келчаллък“, пета категория, съставляваща част от имот с №000090 по картата на възстановената собственост.

ОСЪЖДА Община Разград, ЕИК000505910, адрес гр.Разград бул. Бели лом №37а ДА ЗАПЛАТИ НА О.Ф.О., ЕГН**********, адрес *** сумата 715лв./седемстотин и петнадесет лева/ за разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: