В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесет и трети април, две хиляди и осемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Ганка Атанасова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №2758 по описа за 2017г.

Искът е предявен на основание чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника- община Разград, че той е собственик на описания в исковата молба недвижим имот, находящ се с.Д., община Р., за който съгласно плана за земеразделяне е отреден имот №001167 с площ от 1,416 дка на основание наследство и давност. Твърди, че претендирания имот го има по наследство от баща си Ф. О.М.на чието име имота е бил записан в разписен лист още през 1968г., той пък има от своя баща-О. М. М.. Твърди още, че в имота е имало стара къща, в която той е живял с родителите си до 1965г., че баща му е работил мястото до смъртта си, а после той е продължил да го стопанисва и обработва, засявайки го с различни селскостопански култури. В условията на евентуалност, настоява за решение, с което да се признае правото на собственост върху имота на наследници на Ф. О. М.. Заявява, че владението на имота никога не е било отнемано, затова не е искал възстановяване на собствеността му по реда на ЗСПЗЗ и неправилно общината е издала акт за общинска собственост на основание чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ. Претендира разноски по делото.

Ответникът-община Разград, в писмения си отговор и в съдебно заседание, заявява, че оспорва иска, настоява за отхвърлянето му. Твърди, че процесния имот е изключен от регулацията на селото и е със статут земеделска земя, станал е общинска собственост по силата на закона, с влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими земи в стари реални граници. Също претендира присъждане на разноски по делото.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик по наследство и давностно владение на нива с площ от 1,416 дка в землището на с.Д., община Р., за която съгласно плана за земеразделяне на селото е отреден имот №001167 и представя записка за вписване на договор за покупко-продажба на недвижим имот №78 от 24.Х.1947г., по която записка купувач е О. М. М. Ф. Съгласно представените с исковата молба у-ния за наследници, ищецът е син на Ф. П.Н./Ф. О. М./ и внук на О. М..

Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза, според плана на с.Д. от 1927г.. имота е бил в регулацията на селото с пл.№7, за който са били отредени парцели V-7 и VI-7 в който е имало жилищна сграда-къща и плевня. През 1969г. е одобрен нов регулационен и кадастрален план на селото, като имота вече е с пл.№1167 е бил изключен от регулация, с влизане в сила плана за земеразделяне за процесния имот е отреден имот №001167 с площ от 1416 кв.метра. В заключението си и в съдебно заседание вещото лице обяснява още, че съседните имоти, които също са били в регулация и към настоящия момент съществуват в реални граници и не са били присъединявани към блокове на ТКЗС.

С отговора си ответникът представя акт №1948 за частна общинска собственост-л.29 от делото, съставен на 17.07.2013г. на основание чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ.

Видно от показанията на разпитаните свидетели, в селото хората знаят, че процесното място е на ищеца, има го от баща си Ф., а той от своя баща О.. Според свидетелите първоначално Ф., а по-късно ищецът работи мястото, сее различни култури, в момента мястото пустее в съседство е имот на негов братовчед О.. Никой от съседите не е претендирал за имота, включително и двете сестри на ищеца, които живеят в РТ..

Пред вид така описаната фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Процесният имот е собственост на ищеца. От 1947г. първоначално неговия дядо и баща, а по късно самия той е владял , ползвал и обработвал имота като свой. Земята не е била отчуждава, одържавявана и включвана в блок на ТКЗС, това че през 1969г. е изключена от регулацията на селото, това че не я търсил и заявил по административния ред на ЗСПЗЗ, не означава, че е загубили собствеността й. Не се е стигнало до загубване на собствеността и с факта на включването на земята в общински фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ и съставянето на акт за общинска собственост, акт имащ само констативно действие от страна на ответника. Това е така и пред вид разпоредбата на чл.1 от Закона за уреждане направата на купувачи на недвижими имоти с частни договори, според който сключените писмени договори за продажба или обещание за продажба на недвижими имоти, сключени в периода след 06.12.1941г. до края на 1946г., прехвърлят правото на собственост от момента на вписването им. Този закон е посочен и в самата записка представена по делото, която легитимира ищеца като собственик на основание наследство и правоприемство.

Затова иска като основателен и доказан следва да се уважи, поради уважаване на главния иск съдът не дължи произнасяне по втория иск предявен в условията на евентуалност.

Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, които са в размер на 620 лева.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА-гр.Разград, че С.Ф.О. с ЕГН-********** *** е собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН имот-нива, находяща се в землището на с.Д., община Р., ЕКАТТЕ 24829, в местността „К.”, V категория, съставляващ имот №001167 по плана за земеразделяне на селото с площ от 1,416 дка, при граници: имот №001168, имот №000090, имот №000008; имот №000122 и имот №000005.

ОСЪЖДА община Разград да заплати на С.Ф.О. с ЕГН-********** *** сумата от 620 лева/шестстотин и двадесет лева/ представляващи разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :