Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 160
10.05.2018 г. гр.Разград
Разградският районен съд състав
На двадесет и
четвърти април две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Светлана Чолакова
секретар Сребрена
Русева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2921 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.200 ал.1 от КТ от КТ.
Депозирана е молба
от Й.М.Х. против „Дм България“ ЕООД, с която е предявен иск за заплащане на
сумата 3000 лв. представляващи обезщетение да претърпени неимуществени вреди, в
резултат на трудова злополука настъпила на 02.02.2017г., както и законната
лихва от датата на увреждането. Иска и разноски. Твърди, че е била в трудово
правоотношение с ответника до 21.03.2017г., като на 02.02.2017 г. извършвала
дейност по подреждане на стока в магазина в гр.Разград. Пренасяла я в ел.
количка /електрическа повдигач BT STAХIO HWE 1000/,
като около 18ч. с натоварената стока започнала да маневрира с количката в
началото на рампата, за да подходи към палета със стока Внезапно загубила
контрол, в резултат на което ходилото на десния крак било притиснато от
кожуха/борда/ на количката към стената. Дошли управителят на магазина и
строителните работници, извършващи довършителни работи по обекта и преместили
количката. След преглед в ЦСМП Разград въпреки, че я болял крака, по настояване
на управителката на обекта Г. Р. се върнала отново в магазина и продължила да
маркира стока с ръчно устройство, седнала на стол. Тъй като изпитвала болки в областта на
притиснатото място, посетила лекар ортопед, който издал болничен лист, констатирал,
че има и други повърхностни травми на глезена и стъпалото и предписал отпуск по
болест за 14 дни. Временната нетрудоспособност била продължена до 11.03.2017г.
с последващи болнични листи, издадени от ЛКК при МЦ „Д-р Велкови“ ООД. След
като изтекъл законният срок и работодателят не декларирал злополуката като
трудова, подала заявление до ТП на НОИ София. След проведено разследване, било
издадено Разпореждане №20427/23.05.2017г. на ТП на НОИ София било прието, че
злополуката е трудова. Твърди, че от претърпяната злополука изживяла множество
болки и страдания, в продължение на няколко седмици имала затруднения в
придвижването си. Приемала болкоуспокояващи медикаменти. В продължение на
няколко месеца имала болки в областта на дясното бедро и подбедрицата с
тръпнене и слабост. През м. декември се консултирала с невролог, който
предписал физиотерапия.
Ответникът оспорва иска, както и твърдените обстоятелства в молбата. Признава, че ищецът е бил в трудовоправни
отношения. Твърди, че на ищцата на 02.02.2017г. не е разпореждано да работи с
траспалетната транспортна количка, тъй като задължението за подреждане на стока
не се осъществява с използването на
такава количка, а се извършвало с ръчно управляема механична транспортна
количка, за която е налице инструкция. Както, че с транспалетна количка работят
само и единствено лица, изпълняващи дейности по строителството и оборудването
на магазина с търговско оборудване, което било изпълнено от фирма
„Стива-Стоилов и сие“ СД, като само негови служители са имали съответната
правоспособност за това. Поцесния ден работата с електрическата количка била
приключила, а количката е била паркирана в склада на магазина. На всички
служители в магазина било изрично обяснено от управителката, че цитираната
количка не следва да се използва, не е необходима за зареждане на стока, а само
за монтиране на търговско оборудване. Ищцата самоволно е започнала да маневрира
с нея, а управлението на електрически повдигачи се извършвало само и единствено
от оправомощени лица със свидетелство за карист, придобито по Наредба
№1/10.04.2006г. Твърди, че до ЦСМП
ищцата е била закарана от съпруга на управителката на магазина, че сама е
решила да продължи работа, тъй като заявила, че се чувства добре. Счита, че
Разпореждане №20427/23.05.2017г. на ТП на НОИ е нищожен административен акт,
поради липса на изискуемата от закона форма - непосочване на длъжността на
лицето издало акта, нарушение на чл.60 ал.1 от КСО, не спазване 14 дневния срок
за издаването му, както и противоречие с материалния закон, а именно посочване
дали увреждането е станало през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, или при работа в интерес на предприятието. В условията на евентуалност
счита, че е налице съпричиняване от страна на ищцата, действала при условията
на груба небрежност, самоволна започнала управлението на средството, за което
се изискват специални знания, умения и правоспособност, липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегвайки житейски и законни правила, нарушила чл.9
от Наредба №10/2004г. и чл.33 от ЗЗБУТ. Оспорва верността на съдържанието на
медицинско направление от 07.12.2017г., както и на липса на данни, ищцата да е
предприела каквито и да е други мерки по намаляване или ограничаване на
последиците от злополуката след последния преглед документирана в амбулаторен
лист от 07.03.2017г.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: Ищцата е работила в ответното дружество по трудово
правоотношение изпълнявал длъжността “служител
филиал-касиер” в гр.Разград. На 02.02.2017 г. била на работното си място,
участвала в подреждане на стока във връзка с предстоящо откриване на магазин на
„ДМ България“ в гр.Разград, около 18ч., взела електрическа транспалетна
количка, която по принцип се използвала за транспортиране обзавеждане в
магазина от строителните работници. При маневриране с количката, за да пренесе
стока от склада в търговската зала, в началото на рампата, като ходилото на
десния и крак било притиснат в областта
на стъпалото от предпазния кожух на електрическата количка към стената.
Отзовали се управителката на обекта и
работници. Ищцата била откарана в Спешно отделение на МБАЛ Разград,
където дежурния лекар констатирал повърхностни травми в областта на глезена и
стъпалото. На 06.02.2017г. бил издаден болничен лист за временна
неработоспособност до 19.02.2017г., продължена с последващи болнични листи до
11.03.2017г. Трудовото правоотношение било прекратено със Заповед
№1112/21.03.2017г. Във връзка с подадено от ищцата заявление до ТП на НОИ София
от 23.02.2017г. и извършено разследване злополука е приета за трудова, видно от
разпореждане №20427 от 20.05.2017г. на ТП на НОИ София. В протокол от 16.05.2017г. изготвен от комисия
назначена да извърши разследване на злополуката е посочено, че основната
причина за възникналата трудова злополука е подценяване на съществуващата
опасност при извършваната работа, както от страна на работника, така и от
страна на работодателя и длъжностните лица. Съвкупността от допуснатите
нарушения породени от пренебрегване на риска, който поотделно създават, е
довела до възникване на злополуката. Липсата на инструктаж на работното
място, както и на недостатъчно опит у
пострадалата, намалената концентрация и
умората в края на работния ден, също са предпоставка за това. Допуснати нарушения
на: Наредба №5 от 11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване
на оценката на риска – чл.3 т.2 Оценката на риска обхваща: работното
оборудване; Наредба №7 от 23.09.1999г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване; Наредба №РД-07-2 от
16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. Посочено е, че лицата допуснали
нарушенията са „ДМ България“ ЕООД, на който е съставен АУАН №17-000487/15.05.2017г. за нарушение на чл.11 ал.1 вр. с чл.13 ал.1
от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд.
По искане на ищеца е разпитана като
свидетел К. К.М., нейна майка. Св. М. сочи, че инцидентът станал на 02.02 и вечерта дъщеря и
се прибрала към 10 часа с куцане, целия и десен крак бил подут, цял месец била
на обезболяващи и компреси. На снимките излизало, че било смачкано. Два месеца
била на патерици и я обгрижвала, като махнали патерицата, губела равновесие. Като
ходела 15 минути и се уморявала, двата и пръста оставали безчувствени и
лекарите казали, че може да бъде цял живот. Освен компреси и обезболяващи,
правели мехлеми. Правели и масажи, които заедно с мехлемите и обезболяващите и
били предписани от лекар. Както и други лекарства за костите, да се заздравят.
За последен път била на лекар преди една седмица.
По искане на ответника са разпитани свидетелите В. З., И. Д. и С. А.,
служители на ответника. Св. З. управител на
филиал в гр.Варна сочи, че била в обекта в гр.Разград за първоначалното
зареждане на 01.02.2017г. Присъствала и колежката и от Варна – И. Д., били
командировани двете и регионалния мениджър. Познава ищцата, от обучението и в
гр.Варна, където били целия персонал. В Разград видяла, че имало позиционирана
на рампата електрическа палетна количка, като в практиката не се работело с
нея. Навсякъде имало обикновена палетна количка, като за тази количка на всеки
служител преди започването на работа му се обяснявало, провеждало се обучение
как да работи с нея и се подписвал на инструкция за работа. Транспалетната
количка, не се използвала от никого.
Видяла ищцата да работи с количката и лично и направила три пъти
забележка, че няма право да работи с тази количка и да не я използва., попитала
и управителката на магазина, която казала, че ищцата работи с тази количка и тя
и била направил забележка. Била в търговската зала, когато станал инцидента с
ищцата, която била в съседното помещение. Чула вик отишла на място и видяла
ищцата седнала на рампата,била си свалила чорапа или дигнала панталона виждало
се, че крака и е наранен, имало леко червена черта. Управителката била на място
и се обадила на съпруга си, който дошъл и отвели ищцата в Спешния център.
Върнали се двете, като ищцата седнала на стол и изчаквала някой да я вземе. На
всеки служител преди да започне работа се правел инструктаж, като част от него
бел за механичната количка. Св. Д. била в магазина в гр.Разград - командирована
във връзка с откриването му, откъдето познавала ищцата. Транспалетна
електрическа количка не била част от оборудването на ДМ магазин, не била част от
работата на служителите. Имали ръчна палетна количка, за тях се провеждал
инструктаж и всеки ново постъпил служител минава такъв от управителя. Видяла
ищцата да ползва количката за стока в склада и я предупредила, че няма право да
я ползва. Сигнализирала за това и управителката на магазина. Инцидента с ищцата
станал на 02.02.17г. като зареждали търговската зала. Чул се писък от склада, отишли
и видели, че кракът и бил под количката. Кракът и бил леко зачервен, нямало
изкривяване, счупване. Тя се движела, леко накуцвала. Управителката се обадила
на съпруга си и закарали ищцата в болницата. След като се върнали от болницата,
ищцата постояла известно време в магазина, обадила се на някой и след 15-20
минути я взели. Св.П. - регионален мениджър н ДМ България сочи, че познава
ищцата, назначил я на работа, била на интервю при него, сключили граждански договор. Когато се откривал нов
филиал, служителите се изпращали в най-близки филиал на обучение. Ищцата била
изпратена в Русе на обучение. И във Варна била на обучение. В нито един филиал
нямало електрическа палетна количка. Имало ръчна палетна количка. Електрическа
палетна количка се използвала от външна фирма, която изграждала оборудването на
магазина, защото оборудването било тежко. На 01.02. чакали да приключат
строително ремонтните дейности и тогава влезли служителите да зареждат стока. В
този момент чакали логистично решение за връщане на палетната количка в склада
и камион който да я вземе. За електрическата транспалетна количка се изисквали
специални познания, каквито никой нямал, не е знае от фирмата кой имал право да
работи с такава количка. Знае за инцидента в гр.Разград, обадили му се по
телефона, бил изненадан, защото никой нямал право да пипа тази количка и няма
защо да работи с нея. Използвала се ръчна палетна количка. Инструктажи се
правели за нея, а не за електрическата, защото не я ползвали.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза
в резултат на инцидента на 02.02.2017г. ищцата е получила контузия на дясно
ходило - оток, подкожен хематом и ограничен обем на движение, което по своята
медико-биологична характеристика обуславя временно разстройство на здравето
неопасно за живота на пострадалата. Травмата описана в медицинската
документация може да бъде получена от удар или притискане с твърд тъп предмет
върху предно ходилната външна част на дясното стъпало. При спазване на щадящ
натоварването крайника режим, срока за възстановяване е около 2 седмици.
Поставената на 07.12.2017г. диагноза Увреждане на десен седалищен нерв е
патология, която може да се дължи на разтягане, притискане, възпаление на коренчетата
на нерва/поясната област/ Болката е локализирана в областта на дясното бедро и
подберица, придружена с тръпнене и слабост. Представеното ЕМГ изследване
показва L4-5 двустранна тежко изразена преднокоренчова увреда /на
4-5 поясни прешлени/ и периферностволова за десния н. перонеус/малкопищялен
нерв/ Не съществува причинна-следствена връзка между получената травма на
02.02.2017г. и увреждането на десен
седалищен нерв. В с.з. вещото лице обяснява, че е извършена консултация със
специалисти – невролог и травматолог, както, че е минал много дълъг период от
време - 10 месеца от травмата и предвид поисканото и назначено ЕМГ изследване,
което е средство на избор на метода за поставяната диагноза по категоричен
начин да се потвърди, липсата на категорични данни за връзка между получената
травма и увреждането на седалищния нерв.
Във връзка с направено оспорване по реда на чл.193 от ГПК от ищцата истинността на документи - книга за
инструктаж и служебна бележка е назначена графологична експертиза. От заключението
на същата се установява, че подписите положени в графа „Инструктирано лице“ в
служебна бележка №5/01.02.2017г в книгата за инструктаж срещу №44 и името Й.М.Х. са изпълнени от Й. М.Х.. Поради което направеното оспорване на процесните
документи е недоказано/не следва произнасяне в диспозитива на решението, т.к. е
свързано с доказателствените средства, като в т.см. Р-е №270/19.02.201г.
гр.д.№7175/13г. IV г.о. на ВКС/
По делото са приложени трудов договор, длъжностна характеристика, преписка
на ТП на НОИ София във връзка с разследването на декларирана трудова злополука,
амбулаторни листи, болнични листи медицински картони, Инструкция, заповеди,
служебни бележки и извлечение от книга за инструктаж.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: За да е
изпълнен фактическия състав на чл.200 ал.1 от КТ е необходимо да се установи,
че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответното дружество към момента на
злополуката, наличие на претърпяна трудова злополука, причинена при или по
повод на възложена работа, наличие на причинна връзка между трудовата злополука
претърпени болки и страдания за периода
от време, за който ищецът претендира. Не се спори, че ищцата е била в трудово правни
отношения с ответното дружество. Злополуката е приета като трудова, видно от
разпореждане №20427 от 20.05.2017г. на
ТП на НОИ София. Разпореждането по чл.60 от КСО като административен акт, не
страда от пороците посочени от ответника и не е нищожен такъв. Издаден е от
компетентен орган, видно и от приложената Заповед №217/24.07.2012г. /л.176/, с която е определено длъжностно лице по чл.60
ал.1 от КСО. При издаването му са спазени разпоредбите на чл.59 от АПК, не
липсват мотиви, т.к. в него са изложени съответни съображения. Резултатите от
разследването на трудовата злополука се оформят в протокол в типизирана форма,
който е валиден до доказване на противното. Този протокол се прилага към
досието и въз основа на него както и другите данни, се издава разпореждане за
приемане или за неприемане на злополуката за трудова, по утвърден образец от
управителя на НОИ. Съществените за признаването на злополуката за трудова
фактически обстоятелства са посочени в протокол за разследване на злополуката
№3/16.05.2017г. както и в процесното разпореждане, поради което е неоснователно
възражението на ответника за нарушение на закона, посочено е, че злополуката е
станала по време и по повод на работата-при работа с електрическа количка за
пренасяне а стока от склада до търговската зала. Освен това според практиката
на ВАС липсата на мотиви е нарушение на установените административно производствени
правила и е възможно да обуслови недействителност на административния акт, но
само когато липсата на мотиви е съществено нарушение на административно-производствени
правила, а те са съществени, когато липсата на мотиви е съчетана с липса на
посочване на правното и на фактическото основание за издаването на акта и в
резултат на това, правото на защита на адресата на административния акт е
нарушено. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за
нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика/в т.см.
Р-е №2742/24.02.12г. адм.д. №6335/11г. на ВАС/ са възприели критерия, че такива
са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава когато
нарушенията им са особено съществени. На следващо място по възражението на
ответника, че съобразно КСО длъжностното лице следва да се произнесе в 14 дневен
срок от декларирането на злополуката. Произнасянето в настоящия случай след
визирания срок, е нарушение на административно производствените правила, но не
е съществено и не може да доведе до отмяна на акта/адм.д. №6212/2010г. на ВАС/
За същото освен това няма данни да е било обжалвано. Трудова злополука в случая
е при извършване на възложената работа. От събраните писмени и гласни
доказателства се установява, че процесния ден ищцата е била на работа и е подреждала
стока, т.е. е изпълнявала възложената и работа, както и отговорностите които
има, видно от приложената длъжностна характеристика. В същата в т.II не е отразено
изрично, че следва да работи с ръчна, а не с електрическа количка, в какъвто
смисъл са твърденията на ответната страна. Възражението, че самоволно е
ползвала транспалетна количка, че същата не се използва и не е част от
оборудването на магазина, остана недоказано. От приложените писмени
доказателства изпратени от ответника по искане на ДИТ Разград /л.122-124/ се
установява, че такава количка е била в обекта, съществува документация по отношение
на експлоатацията и, както и инструкция за безопасна работа с нея, видно и от
документите приложени към досието за водената злополука в ТП на НОИ София/л.106-113,
л.121/ А инструктаж по отношение на същата са преминали служители в
магазина/л.107/. В този смисъл е и констатацията в протокол №3/16.05.2017г., а
именно, че работодателят не е предоставил на работниците писмена инструкция за
безопасна работа с електрическа товароподемна количка, не е осигурил провеждането
на инструктаж на ищцата както, че в книгата за инструктаж по безопасност и
здраве при работа, не е документирано провеждането на инструктаж на същата. Видно
и от протокол за резултатите от извършено разследване на злополуката извършено
от работодателя/л.94/ за допуснато нарушение е посочено: “инструкция за работа
с транспалетна количка“, а набелязаните мерки са: „провеждане на извънреден
инструктаж на служителите в магазина за повишено внимание на имащите право да
работят с транспалетна количка“. Както и „Запознаване отново с безопасните начини
на работа с транспалетна количка“. Поради което показанията на свидетелите разпитани
по искане на ответника, съдът намира за заинтересовани, тъй като са негови служители,
не се подкрепят от посочените писмени доказателства и следва да бъдат преценени
съобразно чл.172 от ГПК. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно
медицинска експертиза се установява, че в резултат на инцидента на 02.02.2017г.
ищцата е получила посочените травматични увреждания. Предвид наличието на
визираните предпоставки в нормата на чл.200 от КТ, претенцията е доказана по
основание. По отношение на възражението на ответника, за съпричиняване от страна
на ищцата, че същата е допринесла за настъпването на трудовата злополука, като
е допуснала груба небрежност, нарушила даденото и устно разпореждане от страна
на прекия ръководител, да не използва транспалентна количка, с което нарушила
чл.9 от Наредба №10/7.12.2004г. и чл.33 от ЗЗБУТ: На първо място не бяха
представени доказателства за твърдените нарушения, а дори и самоволно да е
управлявала транспалетната количка, ищцата е изпълнявала процесния ден задължения
пряко свързани с естеството на работата си. Освен това от приложения протокол
за извършено разследване от ТП на НОИ, не се сочи ищецът да е допуснал
нарушения, а по-скоро, че липсата на инструктаж на работното място, на
достатъчно опит на пострадалата, намалена концентрация са предпоставка за
злополуката... На следващо място съдът намира за необходимо да отбележи, че дори
и да е било налице липса на необходимо старание и внимание и нарушение на
технологичните правила и правилата за безопасност, намаляване на отговорността
на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба
небрежност. Както е прието в практиката, неспазването на правилата за безопасност
е нарушение на трудовата дисциплина като грубата небрежност/която не се
отличава по форма, а по степен/ е неполагане на грижа – тази, която би положил
и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия, както
и липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила за безопасност./р-е 348/11г. по гр.д. №387/10г. ІV г.о.
ВКС/ В случая предвид посоченото по-горе съдът намира, че не се доказа такова
поведение от страна на ищеца и поведението на работника не може да бъде
окачествено като груба небрежност.
Съобразно изискванията на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя съобразно обществения критерий за
справедливост. В случая следва да се има предвид характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства при които е получено, вредоносни последици,
тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения. Предвид
получените телесни увреждания и свързаните болки, страдания, неудобства,
продължителността на медицинското лечение. Характера на полученото увреждане, е
създавало затруднения и неудобства за ищцата в рамките на около месец, същата е
била в болнични след деня на инцидента - 02.02.2017г. до 11.03.2017г., за който
период съдът намира за доказано, че е търпяла болки и страдания. И от
приложения амбулаторен лист от 07.03.2017г. е видно, че : „има леки болки в
ходилото, леко ограничени движения“. За по-дълъг период безспорни доказателства
не се събраха, а показанията в този смисъл на свидетелката М., че последно
ищцата била на лекар преди седмица, без да се сочи дали и какви оплаквания е имала и евентуалното
предписано лечение, не се подкрепят от останалите доказателства, като съдът ги
преценя съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид обстоятелството, че св.М.
е нейна майка. Поради което намира, че съответното обезщетение за овъзмездяване
на вредите в конкретния случай е в размер на 1500 лв. До първоначално предявения размер
като недоказана, претенцията следва да се отхвърли.
По искането на ответника
за заплащане на разноски: На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има право
на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съгласно представения списък
се сочат такива в размер на 210лв., включващи разходи за самолетен билет
София-Варна-София, разходи за хотелска нощувка и разходи за такси. За същите са
приложени съответните билети, фактури и касови бележки от 19.03.2018г. Съдът обаче намира, че пътните
разноски не се явяват неизбежни, нито са условие без което да се развие самото
производство, т.е. не са деловодни такива/каквито са р-ди за свидетели, вещи
лица и др./ Освен това не е безспорно, че са извършени във връзка с развилия се процес по настоящото
производство пред РРС, поради което искането
за присъждането им е неоснователно.
Ответникът следва да заплати
държавна такса по сметка на РРС на основание чл.78 ал.6 във вр. с чл.71 ал.1 от
ГПК вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, което се събират от съдилищата
по реда на ГПК, в размер на 60лв., както и сумата 180лв. платените от бюджета на съда на вещото лице за изготвената съдебно-медицинска експертиза, или общо в размер на 240лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен
съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Дм България“ ЕООД, ЕИК200150888 седалище гр.София, район Младост
бул. Цариградско шосе №115М ет.3 офис 3.1 ДА ЗАПЛАТИ на Й.М.Х., ЕГН **********,
адрес *** сумата 1500лв. /хиляда и
петстотин лева/, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 02.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата,
като отхвърля иска до първоначално предявения размер като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „Дм България“ ЕООД,
ЕИК200150888 седалище гр.София, район Младост бул. Цариградско шосе №115М ет.3
офис 3.1 ДА ЗАПЛАТИ по смекта на РРС сумата
240лв. /двеста и четиридесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред
Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: