В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на шестнадесети април, две хиляди и осемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Галя Мавродинова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №2941 по описа за 2017 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявени са два иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Цена на иска съответно-43,16 лева и 10,36 лева.

Ищецът, настояват съдът да постанови решение с което да осъди ответника, като потребител на ВиК услуги да му заплати 43,16 лева, представляващи незаплатена цена на консумирана вода от абонат №18047 по 6 броя фактури за отчетен период от 02.08.2014г. до 02.02.2015г. и 10,36 лева изтекла лихва за забава за периода 30.10.2014г. до 22.05.2017г. Претендира законна лихва и направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът е депозирал писмен отговор, с който заявява, че предявения иск е недопустим, тъй като за същите суми и същия отчетен период, ищецът вече е водил производство по чл.410 от ГПК, но поради пропуснат срок да предяви иск по чл.422 от ГПК, заповедта за изпълнение на парично задължение е обезсилена и образуваното ч.гр.д.№1151/2017г. по описа на РРС е прекратено. Твърди, че е недопустимо да се води втори път иск за едно и също вземане и между едни и същи страни. Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.111 б.”в” от ЗЗД. На второ място, твърди, че иска е неоснователен и недоказан и настоява за отхвърлянето му с присъждане на разноски, за което представя списък за разноски по чл.80 от ГПК. Обяснява, че апартамента на ул.”Йордан Чобанов” №**** в гр.Разград, той е закупил за офис, но е бил отстранен от имота с решение на Общото събрание на блока, без да сочи дата за това. Твърди, че по-късно имота е бил описан и възбранен от ЧСИ С., като на вратата е имало лепенка, за да не може да се ползва до търга по искане на банката. Заявява, че в процесния период вода не е ползвана в имота, поради поставените лепенки от ЧСИ и в апартамента не е могло да се влиза за да се отчете консумация на вода по водомера. Оспорва съдържанието и автентичността на представените с исковата молба писмени доказателства. Твърди, че търсената сума е за служебно начислена потребена вода.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Няма спор, че за имот, находящ се в гр.Разград, ул.“Йордан Чобанов“ №**** е била открита партида за предоставяне на ВиК услуги с абонатен №18047, чийто титуляр е бил ответникът.

По реда на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№1151/2017. на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу И.Д.И. за процесните суми. Видно от материалите по посоченото гражданско дело, издадената заповед е обезсилена с разпореждане от 07.12.2017г., тъй като ищецът не е предявил в дадения му едномесечен срок иск по чл.422 от ГПК. Заявлението по посоченото ч.гр.дело е постъпило в съда на 06.06.20176г. Затова ищецът е предявил настоящия осъдителен иск.

По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, че дългът на абонатен №18047 по 6-те броя фактури, представени по делото е 43,16 лева за отчетен период 02.08.2014г.-02.02.2015г. е в размер на 43,16 лева, а именно: №3111074965/30.09.2014г. за отчетен период 02.08.2014г.-02.09.2014г. на стойност 8,06 лева; №3111121897/31.10.2014г. за отчетен период 02.09.2014г.-01.10.2014г. на стойност 8,06 лева; №3111159266/3-.11.2014г. за отчетен период 01.10.2014г.-01.11.2014г. на стойност 5,38 лева; №3111193158/30.12.2014г. за отчетен период 01.11.2014г.-01.12.2014г. на стойност 8,06 лева; №**********/30.01.2015г. за отчетен период 01.12.2014г.-01.01.2015г. на стойност 8,06 лева и №3111274271/27.02.2015г. за отчетен период 01.01.2015г. -02.02.2015г.. Фактурите са издадени на база количества вода отразени в служебния карнет, в който фигурират 4 подписа на потребителя, за които ответникът твърди, че не са положени от него. Съгласно заключението дължимите изтекли лихви за забава за периода от падежа на всяка фактура до 22.05.2017г. са в размер от 10,20 лева.

Съгласно представения в оригинал карнет, считано от 23.02.2015г. в имота не е консумирана вода и показанията на водомера са едни и същи- 1064.

Видно от представените по делото от ЧСИ постановление за възбрана и протокол за опис на недвижим имот същите са с дати съответно 19.08.2015г. и 17.02.2016г., явно е ,че не се отнасят за процесния период. Повереникът на ответникът заявява в съдебно заседание, че доверителят му е бил отстранен от имота по решение на ОС на етажната собственост през м.декември 2013г. и в имота не е консумирана вода. Ищецът представя в съдебно заседание протокол за въвод, заявление и декларация от новия собственик на имота. В заявлението на новия собственик с дата 29.07.2016г. е отразено показание на водомера в имота-1064.

Съпоставяйки датите на посочените и събрани по делото писмени доказателства съдът приема, че за процесния период в имота на ответника е доставена вода, като поради липса на достъп до жилището в карнета са отразявани служебни кубици вода, съобразно предходна консумация, като считано от 23.02.2015г. консумация не е отчитана.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното:

На първо място, предявеният иск е допустим. Това, че за същите процесни суми е било проведено заповедно производство по чл.410 от ГПК, приключило с прекратяване на производството, поради непредявен в срок иск по чл.422 от ГПК не преклудира правото на иск на ищеца по общия исков ред. Постановения съдебен акт по заповедното производство не се ползва със сила на присъдено нещо и не прегражда възможността на ищеца да дири дължимите му суми по общия исков ред.

На второ място, така предявения иск е частично основателен.

Съгласно чл.31 ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване-Дунав”ЕООД-Разград, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1 т.5 от ЗРВКУ и станали задължителни за всички потребители , включително и за ответника, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране. Установи се, че на абонатен номер под който фигурира ответника са издадени 6 броя фактури за периода 02.08.2014г.-02.02.2015г. като по никоя от тях плащане не е постъпило и са на обща стойност 43,16 лева. Ответникът, дори да не е ползвал и обитавал имота, независимо по какви причини, е бил длъжен да уведоми ВиК оператора, като му осигури достъп до имота така като го задължава чл.24 ал.3 от Общите условия. След като не е сторил това повече от една година, съдът приема, че отразените в служебния карнет кубици вода са правилно посочени.

Съгласно чл.42 от Общите условия във връзка с чл.86 от ЗЗД ответникът дължи заплащане и на изтеклите лихви за забава, които съгласно заключениет на вещото лице са в размер на 10,20 лева.

Вземанията по първите четири фактурите, обаче, са погасени по давност. Исковата молба е постъпила в съда на 15.12.2017г., а тези четири фактури са период 02.08.2014г.-01.12.2014г.-т.е. извън тригодишния срок на чл.111 б.“в“ от ЗЗД-няма спор, че в случая се касае за периодични плащания. Неоснователно представителят на ищеца възразява, че по време на проведеното заповедно производство по горепосоченото ч.гр.д. от датата на заявлението до датата на разпореждането, с което се обезсилва издадената заповед за изпълнение на парично задължение, погасителната давността е била спряла. Заповедното производство не е „съдебен процес“ по смисъла на чл.115 б.“ж“ от ЗЗД, от друга страна подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва само с предявяването на иска за съществуване на вземането по чл.422 от ГПК. В този смисъл е и разпоредбата на т.14 от ТР №2 от 26.06.2015г. та ВКС по т.д.№2/2013г. на ОСГКТК.

Непогасени по давност са вземанията по последните две фактури за отчетен период 01.12.2014г.-02.02.2015г. на обща стойност 13,60 лева, а изтеклата законна лихва за периода 30.01.2015г.-22.05.2017г., изчислена с електронен калкулатор в интернет е в размер на 3,19 лева. За посочените суми следва да се постанови осъдително решение.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените разноски,които следва да се изчислят съгласно уважената част от иска- направените разноски са 300 лева + 50 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, а съразмерно уважената част от иска са 109,80 лева.

Пред вид разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски, съразмерно отхвърлената част от иска. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК направените от него разноски са в размер на 200 лева, а изчислени съразмерно отхвърлената част от иска са 137,35 лева.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН-********** с регистриран постоянен и настоящ адрес:*** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ”ЕООД с ЕИК****** с адрес: гр.Разград, ул.”Сливница” №3А, представлявано от управителя С. Р. И. сумата от 16,79 лева дължима по 2 броя фактури за предоставени ВиК услуги за периода от 01.12.2014г. до 02.02.2015г., ведно със законна лихва, считано от 15.12.2017г. до окончателното плащане, и сумата 3,19 лева обезщетение за забава за периода от 30.01.2015г. до 22.05.2017г. и 109,80 лева разноски по делото, изчислени съразмерно уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79 от ЗЗД до първоначално претендирания размер от 43,16 лева , а иска по чл.86 от ЗЗД- до 10,36 лева.

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ”ЕООД с ЕИК-***** с адрес: гр.Разград, ул.”Сливница” №3А, представлявано от управителя С.Р. И. да заплати на И.Д.И. с ЕГН-********** с регистриран постоянен и настоящ адрес:*** сумата от 137,25 лева разноски по делото, изчислени съразмерно отхвърлената част от иска.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: