Р Е Ш Е Н И Е

Номер 199 05.06.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На тридесети май две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Даринка Димитрова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №221/2018 г.

Производството е с правно основание чл. 79 и чл.86 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от “Водоснабдяване – Дунав” ЕООД срещу А.В.П., с която са предявени обективно съединени искове за установяване , че ответницата дължи на ищеца сумите 565,02 лв. главница и 41,46 лв. лихва за забава за потребена вода в имот, находящ се в гр.Р** за периода 13.05.2016 г. – 12.05.2017 г. Сочи, че ответницата е собственик на имота и че е подала заявление за смяна на партида на 21.01.2005 г., както и че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2553/2017 г.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че представеното по делото заявление не е подписано от ответницата и го оспорва. Сочи, че сумите са начислени без реално да е извършвано замерване на потреблението. Иска присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Ищецът по делото „Водоснабдяване Дунав“ЕООД предоставя водоснабдителни и канализационни услуги на територията на гр.Разград. На 30.10.2017 г. същият е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение и по ч.гр.д.№2553 по описа на РС Разград за 2017 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответницата за сумите 565,02 лв. главница, ведно със законната лихва от 30.10.2017 г. , сумата 41,64 лв. лихва за периода 30.07.2016 г. – 17.10.2017 г. и 25 лв. разноски по делото. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответницата е подала възражение срещу заповедта.

На 21.01.2003 г. ответницата е подала до ищцовото дружество заявление-декларация, че е собственик на апартамент с №**, който е придобила с договор за покупко-продажба, който апартамент е водоснабден. Към заявлението е приложила нотариален акт от 16.02.2004 г. за сделката.

С оглед възражението на ответника, че не е извършвано реално замерване на потреблението в имота по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, една от задачите на която е провери показанията на водомера в процесния имот. В заключението на тази експертиза е посочено, че за процесния период в имота на ответницата е отчетена 202 куб. м. вода на стойност от 565,02 лв. За тази сума са издадени съответните фактури, които не са заплатени. Законната лихва за забава върху тази сума за периода 30.07.2016 г. – 17.10.2017 г. е 41,14 лв.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск за заплащане на сумата 565,02 лв. е основателен и доказан. По делото е установено, че ответницата е собственик на имот в гр.Разград, който е водоснабден, следователно е потребител по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от Общите условия, В същия имот е ползвана вода на тази стойност за процесния период. Ето защо в съответствие с чл.5, т.6 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от „Водоснабдяване Дунав“ЕООД като В и К оператор за ответницата е възникнало задължението да заплаща ползваните услуги в 30-дневен срок от датата на фактуриране. В настоящия случай тя не е направила това, както в този срок, така и към датата на подаване на заявлението и към датата на приключване на съдебните прения. Ето защо установителият иск за сумата 565,02 лв. е основателен и доказан.

Искът за установяване на задължението за заплащане на обезщетение за забава е основателен до размера на 41,14 лв. Тази сума се дължи на основание чл.44 от Общите условия с оглед неплащането на сумите за ползваните услуги. В останалата му част до първоначалния размер от 41,64 лв. искът е неоснователен и недоказан, предвид заключението на вещото лице, поради което следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и разноските, направени в настоящото производство в размер на 75,00 лв., както и тези, направени по ч.гр.д.№2553/2017 г. в размер на 25 лв.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащане на правната помощ съдът следва да определи размер на юрисконсултското възнаграждение за ищеца, който е бил представляван по този начин. С оглед ниската фактическа и правна сложност на делото съдът счита, че юрисконсултското възнаграждение следва да е в размер на 100 лв.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.В.П., ЕГН ********** ***, че същата дължи на „Водоснабдяване Дунав“ЕООД, ЕИК 826043778 със седалище гр.Разград сумата 565,02 лв. /петстотин шестдесет и пет лева и две стотинки/ за ползвани В и К услуги, ведно със законната лихва от 30.10.2017 г. и 41,14 лв. / четиридесет и един лева и четиринадесет стотинки/ мораторна лихва върху тази сума за периода 30.07.2016 г. – 17.10.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №4131/31.10.2017 г. по ч.гр.д.№2553/2017 г. на РРС и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за установяване на задължението за заплащане на обезщетение за забава в останалата му част до първоначално предявения размер от 41,64 лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА А.В.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване Дунав“ЕООД, ЕИК 826043778 със седалище гр.Разград сумата 75 лв. /седемдесет и пет лева / за направените по гр.д.№221/2018 г. разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. / сто лева /, както и сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева / разноски по ч.гр.д.№2553/2017 г. по описа на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №2553/2017 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: