Р Е Ш Е Н И Е

Номер 195 06.06.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и девети май две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Габя Мавродинова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №348 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Теленор България” ЕАД против С.П.Й., с която е предявен иск за установяване, че ответникът дължи сумата 253,55 лв., от които 53,19лв. незаплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.08.2015г. – 14.10.2015г. и 200,36лв. неустойка предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****, ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Иска и разноските по делото. Сочи се, че е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за посочените суми по гр.д.№2972/17г. на РРС, като е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение. Твърди, че на 10.08.2015г. е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца по програма „Резерв“. Ответникът не изпълнявал задълженията си по договора, като на 15.11.2015г. ищецът отправил писмена покана за доброволно плащане, с посочване на общия размер на задълженията както и, че при неплащане в посочения срок, следва прекратяване договора, като ще се добави и неустойка. Последната е формирана съгласно чл.11 от стандартните месечни абонаменти до изтичане на срока на договора и начислена във фактура №7234279273 от 15.12.2015г.

С молба вх.№ 4424 от 11.05.2018г. ищецът сочи, че сумата 253,55 лв., е заплатена от ответника, като претендира за направените разноски

Ответникът не депозира отговор. В с.з. се явява лично, твърди, че е заплатил претендираната сума, като прилага кредитен превод.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Между страните е сключен договор за мобилни услуги от 10.08.2015г., с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца по програма „Резерв“ с месечен абонамент в размер на 11,19лв. Ищецът издал фактури: №7230329783/15.09.2015г. за отчетен период 15.08.2015г. -24.09.2015г. за сумата 45,98лв., по която ответникът извършил плащане в размер на 3,97лв. и №7231597544/15.10.2015г. за сумата 11,18лв. Съгласно договорките между страните плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и. Поради неплащане на двете последователно издадени фактури ищецът е прекратил едностранно договора с ответника за ползвания телефонен номер, като е начислил неустойка. На 15.12.2015г. е издадена от ищеца фактура №.7234279273 с начислена неустойка в размер на 200,36лв.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2972/2017 г. на РРС е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 53,19лв. представляващи неплатени абонаменти такси по две фактури и 200,36лв. неустойка по т.11 от договора, главница, сумата .. лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора, общо 253,55 лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят следва да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между страните по делото е сключен посочения договор, за което не се спори. В договора е упоменато, че ответникът е получил екземпляр от Общи условия, които не са оспорени от него, посочена е цената, която се дължи месечно за ползване на услугата, за какъв срок ще бъде предоставяна, предпочетен мобилен номер, абонаментна програма и цена. Включена е клауза и за отговорност на абоната, в случай на предсрочно прекратяване ползването на услугите за предпочетен номер, се дължи неустойка в размер на оставащите дължими до изтичане на уговорения срок месечни абонаментни такси. Потребителят се задължава да заплаща стойността на услугите в 18 дневен срок от датата на издаване на фактурата - т.26, 27 от ОУ, заплащането се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно, като неполучаването им, не освобождава от задължението за плащане. Ищецът е прекратил едностранно договора на основание чл.75 вр. с т.19б от ОУ, поради неплащане на две последователно издадени фактури, относно размера на задължението на ответника за потребени мобилни услуги за предходните отчетни периоди на стойност 53,19лв. По отношение клаузата за неустойка, в подписания договор е уговорено, че в случай на неспазване на уговорения срок от страна на потребителя, се дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти, дължими до края на срока на договора. Неустойката служи като обезщетение за вредите, без да е нужно тяхното доказване. Страните в случая са определили предварително размера на щетите, които изправната страна ще претърпи, ако другата не изпълни задължението си. Уговорената неустойка не е прекомерна, което ще е налице ако размерът и не е съобразен с действителните вреди, а в случая не е така, този размер е съобразен с тях, равен на месечната такса по дните до края на договора. Поради което намира, че претенцията по чл.422 от ГПК за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги в това число неустойка в общ размер на 253,55лв. за доказана.

Съдът следва да вземе предвид на основание чл.235 ал.3 от ГПК извършеното в хода на производство заплащане от ответника на 253,55лв., представляваща претендираната сума. Поради което искът се явява неоснователен поради извършеното плащане. Същото обаче е след образуване на производството, за чието завеждане ответникът е дал повод с поведението си, поради което на ищеца се следват направените разноски./В т.см. практика Опр.№688/02.10.14г. ч.т.д.№2337/14г. I т.о. на ВКС/ На същия следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, а именно за държавна такса сума в размер на 25лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 360лв., общо 385лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство по отношение на размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и уважена част от иск. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца за разноски по ч.гр.д. №2972/2016г. на РРС включващи 25лв. за държавна такса, 360лв. адвокатско възнаграждение, в общ размер на 385лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на “Теленор България” ЕАД, ЕИК130460283, седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София сграда 6, против С.П.Й., адрес ***, за приемане на установено, че дължи сумата 253,55 лв., и законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2972/2017г. на РРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН поради погасяване чрез плащане

ОСЪЖДА С.П.Й., адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Теленор България” ЕАД, ЕИК130460283, седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София сграда 6 сумата 385лв. /триста осемдесет и пет лева/ за направените по делото разноски, както и сумата 385.лв./триста осемдесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д. №2972/2017г. на РРС.

След влизане в сила, настоящото да се докладва по ч.гр.д. №2972/2017г. по описа на РРС.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: