Р Е Ш Е Н И Е

Номер 206 12.06.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Сребрена Русева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №472/2018 г.

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Мобилтел”ЕАД срещу К.М.Г.. С нея са предявени обективно съединени установителни искове за сумите 134,68 лв. дължими за далекосъобщителни услуги, предоставени от ищеца на ответника и 665 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора. По отношение на третия от исковете – за заплащане на обезщетение за забава, производството е прекратено с определение от 02.04.2018 г., което е влязло в сила. Ищецът сочи, че между него и ответника е сключен договор за далекосъобщителни услуги №М4343693 от 18.12.2014 г., че ищецът е предоставял съответните услуги и за същите е издал фактури от 12.03.2015 г., 14.04.2015 г. и 14.05.2015 г., че сумите по тези фактури не са платени от ответника, че ищецът е прекратил предсрочно договора и е начислил неустойка, дължима от ответника, с фактура от 21.08.2015 г. По отношение на прекратяването на договора твърди, че то настъпва автоматично и не е необходимо волеизявление, което да бъде съобщавано на другата страна, а по отношение на задължението за заплащане на неустойка сочи, че същото е записано в договора с ответника, както и в Общите условия на оператора /чл.54/. Иска и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът в отговора си оспорва иска. Признава наличието на договорно правоотношение. Твърди, че не й е даден екземпляр от договора, както и че не е била запозната с Общите условия, че не е била уведомена от ищеца, че договорът й е прекратен. Счита, че клаузата за заплащане на неустойка е неравноправна по смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителите, като уговорка във вреда на потребителя, че не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Сочи, че така уговорената неустойка противоречи и на добрите нрави.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Между ищеца и ответника е сключен договор на 18.12.2014 г. със срок до 18.12.2016 г.

За период 09.02.2015 г. – 08.03.2015 г. е издадена фактура за сумата 52,14 лв. , за период 09.03.2015 г. – 08.04.2015 г. – фактура за 61,74 лв., за периода 09.05.2015 г. – 08.05.2015 г. – 20,80 лв. или общо за сумата 134,68 лв.

За фактурираните услуги са представени приложения към фактурите.

В представения договор и приложенията към него единствено в т.6.3.1 и 6.3 е регламентирана възможността за прекратяване на договора, както и задължението за заплащане на неустойка. Освен, че е неясно кога възниква това право на оператора, разпоредбата регламентира същото само като възможност, а не като автоматично прекратяване, а втората от разпоредбите препраща към Общите условия, каквито не са представени по делото.

Заповедта за изпълнение е издадена на 12.01.2018 г.за заплащане на 134,68 лв. за ползвани далекосъобщителни услуги за периода 09.02.2015 г. – 08.05.2015 г. , сумата 665 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва от 08.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 25 лв. разноски по делото и 180 лв. адвокатско възнаграждение.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск установяване на задължението за заплащане на сумата 134,68 лв. е основателен и доказан. Между страните по делото е сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника услуги, които последният е следвало да заплати. По делото бе установен обема на фактурираните услуги. Не бе установено плащане на същите от ответницата. Ето защо и към настоящия момент в нейна тежест съществува задължение за заплащане на тази сума.

Предявеният иск за установяване на задължението за заплащане на сумата 665 лв. /шестстотин шестдесет и пет лева/ неустойка за предсрочно прекратяване на договора е неоснователен и недоказан. По делото не бе установено уговарянето на такава неустойка – условия за възникване на правото, респ. задължението, начин, по който се определя размера на същата.

Отделно от това, с оглед съотношението между основното задължение – за заплащане на 134,68 лв. и претендираната неустойка – 665 лв. / разлика от 4,9 пъти/, съдът намира за основателно възражението на ответника, че такава неустойка, дори и да е уговорена, противоречи на добрите нрави. Като се има предвид обстоятелството, че се касае за потребителски договор за използване на мобилна мрежа, която ищецът поддържа в интерес на множество клиенти, при което съответните разходи за всеки индивидуален потребител са пренебрежимо малки, този размер на неустойката води до значително неравновесие между правата и задълженията на двете страни по договора.

На ищеца следва да бъдат присъдени и направените в двете производства разноски съразмерно на уважената част от иска на основание чл.78 от ГПК, а именно 12,63 лв. разноски по настоящото производство, 4,40 лв. разноски по ч.гр.д.№98/2018 г. и 30 лв. адвокатско възнаграждение по същото дело.

Тъй като адвокатската защита на ответницата е при условията на чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, ищецът дължи на процесуалния представител заплащане на адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска. Размерът на това възнаграждение следва да бъде определен по реда на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, респ. чл.7, ал.2, т.1 в размер от 300 лв. конкретния размер по това дело следва да бъде съобразен със съотношението между отхвърлената част от исковете и общия им размер и е 250 лв.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.М.П., ЕГН ********** с адрес ***, че същата дължи на “Мобилтел”ЕАД със седалище гр.София и адрес на управление район Илинден, ул.”Кукуш”, №1, ***** сумата 134,68 лв. / сто тридесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки / в качеството си на абонат, представляващи договорено задължение за заплащане на ползвани услуги за периода 09.02.2015 г. – 08.05.2015 г. по договор №М4343693, ведно със законната лихва, считано от 08.01.2018 г. до окончателното изплащане, за което задължение е издадена заповед за изпълнение №206/12.01.2018 г. по ч.гр.д.№98/2018 г. по описа на РС Разград.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от “Мобилтел”ЕАД със седалище гр.София и адрес на управление район Илинден, ул.”Кукуш”, №1, ***** срещу К.М.П., ЕГН ********** с адрес *** за установяване на задължението за заплащане на сумата 665 лв. неустойка, за което е издадена заповед за изпълнение №206/12.01.2018 г. по ч.гр.д.№98/2018 г. по описа на РС Разград.

ОСЪЖДА К.М.П., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Мобилтел”ЕАД със седалище гр.София и адрес на управление ул.”Кукуш”, №1, ***** сумата 12,63 лв. /дванадесет лева и шестдесет и три стотинки/ разноски по настоящото гр.д.№472/2018 г., както и сумите 4,20 лв. /четири лева и двадесет стотинки/ разноски и 30 лв. /тридесет лева/ адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№98/2018 г. по описа на РС Разград, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „Мобилтел”ЕАД със седалище гр.София и адрес на управление район Илинден, ул.”Кукуш”, №1, ***** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Й.Ц.К. *** сумата 250 лв. /двеста и петдесет лева/ адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ при условията на чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. №98/2018 г. на РРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: