Р Е Ш Е Н И Е

Номер 197 27.06.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и девети май две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова

Секретар Галя Мавродинова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 479/2018 г.

Производството е с правно основание чл.8 ал.1 от ЗАЗ.

Депозирана е искова молба от Н.Н.К. против И.Т.С., с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени за осъждането на ответника да заплати сумата 2040лв. общо за стопанските 2015г. - 2017г., сумата 189,36лв. мораторна лихва за периода от 02.10.2016г. до 01.03.2017г. Претендира и за заплащане на направените разноски. Твърди, че на 21.07.2015г. е сключен договор за аренда рег. №1642 от 21.07.2015г. със страни М.П.Т. като арендодател и ЗП И. Т. С. като арендатор, с предмет на договора поземлени имоти с №№069095, 001429 004038, 052085 и 068186 в землището на с.Осенец, общ.Разград, за срок от десет години. Арендодателят починал на 20.11.2015г., ищцата е единствен негов наследник, че по силата на закона правата са преминали върху нея. Арендаторът бил уведомен за заместването със законния наследник, че следва арендното плащане да се изплаща на него. С последващ договор за покупко-продажба ищцата се разпоредила с правото на собственост върху арендуваните имоти в полза на Т. М. К., с н.а №99 том 3 рег. №2187 дело №413 от 29.11.2017г. Твърди, че от сключване на договора до момента арендаторът не е заплащал арендно плащане за никоя от стопанските години, а именно за стопанската 2015/2016г и стопанската 2016/2017г. както, че арендното плащане определено съгласно чл.3 от договора за аренда в размер на не по-малко от 40лв. на декар площ. Същата е дължима на следващия ден от изтичане на стопанската година, а именно на 02.10.2016г. и 02.10.2017г. Арендаторът бил поканен преди завеждането на иска да заплати доброволно задължението си, посредством покана за доброволно изпълнение връчена му на 06.02.108г., като в определения тридневен срок плащане не било направено. По всяка от двете забавени плащания, арендаторът дължи мораторна лихва за забава за стопанката 2015/2016г. в размер на 146,49лв. и за стопанската 206/2017г. в размер на 42,87лв., или общо 189,36лв.

Ответникът депозира отговор в срок. Оспорва иска по основание размер. Твърди, че наследодателят на ищцата М. Т. и И. П.-дядо на ответника били близки приятели, вторият арендувал и обработвал земите на първия дълги години. Рентата на Т. била изплащане с пощенски записи, тъй като живеел в София. След изтичане на поредния аренден договор, дамата си уговорили среща на 25.05.2015г., на която П. казал, че се отказва от земеделието, прехвърляйки цялата дейност на ответника. Още преди срещата Т. пожелал да му се изплати предварително арендното плащане за предстоящата стопанска 2015-2016г., поради което дядото и майката на ответника предали на Т. договореното арендно плащане. От смъртта на Т. до 28.03.2018г., когато му е връчена исковата молба, никой по надлежния ред не се легитимирал пред него като законен правоприемник на арендодателя Т.. Действително малко преди делото получил нотариална покана, в която се заявяват такива претенции. Към нея обаче липсвало удостоверение за наследници въпреки, че било записано, че такова се прилага. Ответникът изпратил отговор на нотариалната покана, в който посочил, как е изплатил предсрочно дължимата рента на Т. за стопанската 2015-2016г., като изискал да му представи удостоверение за наследници. Отговорът изпратил на 08.03.2018г. по Еконт с обратна разписка. След връчването на исковата молба, ответникът превел по банков път на процесуалния представител на ищцата сумата 1020лв. представляваща дължимото арендно плащане за стопанската 2016-2017г. и не е изпаднал в забава. До образуване на настоящото дело ищцата не е дала необходимото съдействие на ответника, чрез което той да е сигурен в правилното изпълнение на задължението си.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: На 21.07.2015г. е сключен договор за отдаване на земеделска земя под аренда с рег.№ 1642 от 21.07.2015 година, акт № 184, том: 2 на Нотариус Бойчо Костов с рег.№ 282 на Нотариалната камара, вписан в Служба по Вписванията при Районен Съд Разград, със страни -М.П.Т., чрез пълномощник И. Д. П. като арендодател и ЗП И.Т.С., в качеството на арендатор. Договорът е за срок от десет години. Предмет на договора са пет поземлени имота в землището на с.Осенец, общ.Разград с №№ 069095, 001429, 004038, 052085 и 068186, общо арендуваниа площ от 25 декара. Арендното плащане страните определели в чл.3 от Договора за аренда в размер не по-малко от 40 лева на декар -1020лв. Съгласно чл.4 от договора, арендаторът се задължава да заплаща дължимата рента ежегодно след месец октомври на съответната година.

Разпитаният по искане на ищеца свидетел Т. М.К. сочи, че са роднини с И. Д. П., познава М. Т., с когото са расли и учили заедно. Той починал през м. ноември 2015г. В края на м. май 2015 г. го срещнал пред Общината, казал, че отива да си сменя личната карта и след това щял да си вземе рентата от И. Д., защото му трябвали пари. Не са получавали удостоверението за наследници преди нотариалната покана, казал на ответника, че майка му е определена за наследник, когато излязло удостоверението за наследници.

Разпитаният по искане на ответника свидетел П. Т. сочи, че баща и И. П. и М. Т. били в много добре отношения, за това на него дал пълномощно. Месец май 2015г. М. му се обадил и искал да направят пълномощното, както и да му даде предварително рентата за 2015/2016г. Всяка година предварително получавал рентата. Баща и изтеглил 2000лв., за да си оправят с М. сметките. Той дошъл на 24.06., срещнали се при нотариус Н.Стоянова и там му дали предварително парите за стопанската 2015/16г. М. казал, че има здравословни проблеми, но не казал какви. Синът и Получил пратка от Еконт, имало нотариална покана, нямало удостоверение за наследници. Удостоверението видели на 28.03. след като били уведомени за делото. Издирил адреса на адвоката на ищеца, казали му, че не е имало удостоверение за наследници, а той казал, дали го е изтървал. На 29.03. превели сумата на ищцата.Тя била първа братовчедка на баща и, а М. бил втори братовчед. Неговия и нейния баща били първи братовчеди.

С нотариална покана до ответника връчена му на 02.03.2018г., ищцата като законна наследница поискала да и бъде заплатено следващото се арендно плащане за 2015/2016г. и стопанската 2016/2017г.

С писмо от 08.03.2018г. ответникът уведомил представителя на ищцата, че към поканата липса удостоверение за наследници, както, че не е наясно кой е наследник в най-близка степен на М. Т..

С платежно нареждане от 29.03.2018г. ответникът превел на пълномощника на ищцата сумата 1020лв. представляваща рента за 2016/2017г.

Приложено е извлечение от сметка на И. Д. П. за периода 01.05.2015г. – 30.06.2015г.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Налице е валидно облигационно отношение между ищеца като правоприемник на арендодателя по договора от 21.07.2015г. и ответника като арендатор, за което не се спори. Ищецът като страна по договора за аренда има право да получи арендното плащане от арендатора – ответник, по смисъла на чл.8 ал.1 от ЗАЗ. Съгласно чл.17 ал.2 от ЗАЗ приобретателят замества арендодателя. Съгласно чл.3 от договора между страните арендната вноска за арендуваните земи е в размер на 1020лв., която следва да се заплати съгласно чл.4 от договора след м. октомври на всяка стопанска година. На 29.03.2018г. ответникът е заплатил за стопанската 2016/2017г. сума в размер на 1020лв. на ищцата, видно от приложено платежно нареждане от 29.03.2018г., което не е оспорено от ищцовата страна. Спори се относно твърдяно от ответника заплатено на наследодателя на ищцата –М.П.Т. арендно задължение за стопанската 2015/2016г. Съгласно чл.17 ал.3 от ЗАЗ приобретателят на арендувания имот следва незабавно да уведоми арендатора за настъпилото заместване. Последица от неизпълнението му е невъзможността на приобретателя да иска от арендатора да изпълни задължение, което той вече е изпълнил към предишния арендодател до съобщаването. Знанието на арендаторът не следва да се предполага. Видно от събраните доказателства арендаторът е уведомен за заместването с нотариална покана от 02.03.2018г./дори и да не е било приложено удостоверение за наследници към нея каквото е твърдението на ответника/, това е най-ранния безспорно установен момент. От събраните по искане на ответника гласни доказателства, както и извлечение от сметка не може да се установи безспорно, че ответникът е заплатил дължимото арендно плащане за стопанската 2015/2016г. на М. Т.. В случая относно предаването на сумата, съгласно чл.164 ал.1 т.4 от ГПК предвид несъгласието на другата страна, са недопустими свидетелски показания, а същите могат да установяват единствено уговорките в договора, както и правни и фактически действия, които са извършили страните във връзка с извършеното плащане – в т.см. и практиката на ВКС Р-е №119/01.07.2016г. дело №6182/2015г. IVг.о. на ВКС. Преценени в съвкупност събраните доказателства, включително и показанията на свидетелите, пред които преди да почине М. Т. е споделил, че щял да отиде да вземе парите за рентата от И. Д., защото му трябвали, същите не могат да установят факта на самото плащане, а евентуално единствено намерението за такова. Явно, че И. Д. и М. Т. са били в много близки отношения според показанията на свидетелите, възможно е арендното плащане да е станало на „ръка“. Предвид недопустимостта на свидетелските показания за установяване погасяване на задължение, което в случая е установено с писмен акт, заплащането му следва да се установи единствено чрез писмен документ. Поради което съдът намира, че сумата 1020лв. представляваща арендно плащане за 2015/2016г. не е доказано да е предадена на праводателя на ищеца и му се следва, като претенцията в тази част е основателна. По отношение на акцесорната претенция за лихва в размер на 149,49лв. за периода 02.10.2016г. до 01.03.2018г. намира същата за неоснователна поради следното: Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забава. В чл.4 от договора е посочено, че рентата се дължи ежегодно след месец октомври на съответната година. Съдът намира, че в случая същата се дължи от момента на уведомяването на ответника, с получаването на поканата, т.е. на 02.03.2018г./л.22/, когато е бил уведомен, че на ищцата като правоприемник на арендодателя М.П.Т. следва да бъде заплатена рентата. Това е така, тъй като ищцата не е уведомила незабавно ответника-арендатор за заместването, поради което той се освобождава от последиците на забавата. Предвид извършеното плащане на сумата 1020лв. представляваща рента за стопанската 2016/2017г., за което не се спори претенцията в тази част е неоснователна. По отношение на лихвата за забава върху тази сума в размер на 42,87лв. за периода от 02.10.2017г. до 01.03.2018г., съдът намира по изложените по-горе съображения, че същата се дължи от момента на поканата. След 02.03.2018г., когато ответникът е бил уведомен за заместването, същият изпада в забава, поради което тази претенция е неоснователна.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищеца има право да получи от ответника направените разноски по делото съразмерно на уважената част от иска. В случая тези разноски са в размер на 89,17лв. за заплатена държавна такса. По отношение на искането за заплатен адвокатски хонорар в размер на 350лв. посочен с приложения списък, по делото липсват доказателства за извършено плащане. Поради което ответникът следва да му заплати сумата 41,02лв. за разноски.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно отхвърлената част от иска, поради което от извършените такива в размер на 370 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, му се следва сума в размер на 199,80лв.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА И.Т.С., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.К., ЕГН**********, адрес *** сумата 1020лв./хиляда и двадесет лева/ дължима за стопанската 2015/2016г., като отхвърля иска до първоначално предявения размер от 2040лв., като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ искове предявени от Н.Н.К., ЕГН**********, адрес *** против И.Т.С., ЕГН**********, адрес *** заплащане на сумата 189,36лв. мораторна лихва за периода от 02.10.2016г. до 01.03.2017г. и сумата 42,87лв. мораторна лихва за периода от 02.10.2017г. до 01.03.2018г., като неоснователни и недоказани

ОСЪЖДА И.Т.С., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.К., ЕГН**********, адрес *** сумата 41,02лв. /четиридесет и един лева и две стотинки/ за направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Н.Н.К., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Т.С., ЕГН**********, адрес *** сумата 199,80лв. /сто деветдесет и девет лева и осемдесет стотинки/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: