Р Е Ш Е Н И Е

Номер 229 21.06.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Сребрена Русева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№506 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу М.И.И., с която при условията на обективно и субективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 1149,05 лв. за ползвана топлинна енергия за периода 11.04.2008 г. – 14.07.2017 г. в имот, находящ се в гр.Р*, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 696,23 лв. обезщетение за забава за периода 12.05.2008 г. – 28.11.2017 г. и сумата 36,91 лв. разноски по ч.гр.д.№ 2790/2017 г. Сочи, че ответникът е купувач на топлоенергия в жилище етажна собственост като наемател на апартамента. Претендира и за заплащане на направените разноски.

Ответницата оспорва исковете. Счита, че не са представени доказателства за реално предоставена топлинна енергия. В условията на евентуалност заявява възражение за изтекла погасителна давност. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна енергия. По делото е представено писмо от 26.09.2016 г. и списък /л.43/ с наематели на общински жилища в отоплявани сгради в режим на етажна собстевност. В този списък ответницата М.И.И. е записана като наемател на жилище с административен адрес гр.Р* въз основа на договор от 01.08.2007 г. На името на ответницата е открита партида при ищеца и за процесния период са издадени фактури за сумата 1149,05 лв. И е начислено обезщетение за забава в размер на 696,23 лв.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2790/2017 г. е издадена заповед за изпълнение №4574/01.12.2017 г. срещу М.И.И. ***»ЕАД за сумата 1149,05 лв. незаплатена топлинна енергия за периода 11.04.2008 г. – 14.07.2017 г. ведно със законната лихва от 30.11.2017 г. и за сумата 696,23 лв. обезщетение за забава за периода 12.05.2008 г. – 28.11.2017 г. г. Заявлението за издаване на заповедта е от 30.11.2017 г.

По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. В чл.62, ал.6 от същите Общи условия е посочено, че ако новият и предишният собственик или ползвател не уредят помежду си отношенията по заплащане на топлинната енергия, новият собственик заплаща всички сметки за имота след датата на промяна на собствеността.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.

Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №2 за топлоподаването от 28.05.2004 г. , Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД на потребители за битови нужди. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. В случая общите условия са публикувани във в.”Дневник” от 09.11.2005 г. и във в.”Екип 7” на същата дата и в 30-дневен срок от публикуването влизат в сила без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

По отношение на обезщетението за забава, същото се дължи на основание Общите условия и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, който изрично предвижда задължение за заплащане на обезщетение при неизпълнение на парично задължение.

Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Общите условия сочи, че купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В случая по отношение на ответницата не се установи същата да е собственик или титуляр на такова вещно право. Дори и да се приеме, че същата е имала наемно правоотношение за целия процесен период /за което няма категорични доказателства, тъй като писмото на Община Разград се отнася само за част от периода , то това наемно правоотношение не е създало вещно, а облигационно право на ползване. Това е така, защото правото на ползване е получено в резултат на облигационна връзка между собственика и ползвателя, а не е учредено по съответния /нотариален/ ред като вещно право.

С оглед създадената противоречива съдебна практика с Тълкувателно решение №2/17.05.2018 г. на ВКС по тълк.д.№2/2017 г. на ОСГК е изяснен смисъла на понятието титуляр на вещно право на ползване по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката. Така в т.1 на същото решение изрично се сочи, че собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение /каквото е и наемното в настоящия случай/, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

По настоящото дело не се твърди, респ. не беше и установено между ищеца и ответницата да е сключен договор за доставка на топлоенергия. Следователно същата не се явява купувач на топлинна енергия само и единствено въз основа на договорното й правоотношение със собственик на имота.

Ето защо така предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени от съда.

В съответствие с разпоредбата на чл.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл.422 следва да се произнесе за дължимостта на разноските, поради което следва да бъде прекратено производството по иска за установяване задължението за заплащане на сумата 36,91 лв. разноски по заповедното производство поради липсата на правен интерес от водене на същия.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответницата направените от нея разноски по делото в размер на 300 лв., заплатени за адвокатска защита.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от „Топлофикация Разград“ЕАД, ЕИК 116019472 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Черна“, представлявана от М. Н. К. срещу М.И.И., ЕГН ********** *** за установяване на задължението на М.И.И. ***ЕАД за заплащане на сумите 1149,05 лв. за потребена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.Р** за периода 11.04.2008 г. – 14.07.2017 г. и 696,23 лв. обезщетение за забава за периода 12.05.2008 г. – 28.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №4574/01.12.2017 г. по ч.гр.д.№2790/2017 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от „Топлофикация Разград“ЕАД, ЕИК 116019472 за установяване на задължение на М.И.И., ЕГН ********** за заплащане на сумата 36,91 лв. разноски по ч.гр.д.№2790/2017 г. по описа на РС Разград.

ОСЪЖДА „Топлофикация Разград“ЕАД, ЕИК 116019472 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Черна“, представлявана от М. Н. К. ДА ЗАПЛАТИ на М.И.И., ЕГН ********** *** сумата 300 лв. /триста лева/ за направените по делото разноски на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №2790/2017 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: