Р Е Ш Е Н И Е

Номер 241 27.06.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесети юни две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Ганка А.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №701/2018 г.

Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от „ЕОС Матрикс“ЕООД, с която при условията на обективно и субективно съединяване на искове са предявени такива срещу С.А.Й. и И.Д.Й. за установяване, че ответниците дължат на ищеца сумите 1 377,81 лв. главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 03.01.2011 г., сумата 768,81 лв. договорна лихва за периода 03.01.2011 г. – 03.01.2018 г. и сумата 97,50 лв. договорни такси. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски, както и на тези по ч.гр.д.№401/2018 г. по описа на РС Разград. Твърди, че между „Юробанк България“АД и ответниците по делото е подписан договор за потребителски кредит на 03.01.2011 г. за сумата 1630 лв., че същият е ползван за пълно и предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредитна карта, че е уговорена лихва за потребителския кредит в размер на 12% , съответно годишен процент разходи в размер на 17,37 процента, а общата сума дължима по договора е 2 738,87 лв. и същата е изчислена към момента на сключване на договора. Сочи, че крайният срок за погасяване на кредита е 03.01.2018 г., че ответниците не са изпълнявали задължението си за плащане на месечните вноски, че с договор от 18.01.2016 г. задължението към ответниците е цедирано на ищеца и това прехвърляне е съобщено на длъжниците, че последните не са платили задължението и за него е издадена заповед за изпълнение.

Ответниците считат, че предявеният срещу тях иск е неоснователен и недоказан. Сочат,че уведомлението за извършената цесия им е връчено на 20.01.2018 г. - две години след договора за прехвърляне на вземането. Правят и възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: С договор за потребителски кредит от 03.01.2011 г., сключен между „Юробанк и Еф Джи България“АД от една страна и С.А.Й. и И.Д.Й. от друга, е уговорено банката да отпусне на физическите лица сумата 1630 лв. потребителски кредит, който да бъде ползван от кредитополучателите за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредитна карта. ГПР в размер на 17,37 процента изрично е записан в договора, както и общата сума, дължима от кредитополучателите – 2 738,87 лв./чл.4/. Крайният срок на договора е 03.01.2018 г. /чл.6/, като кредитополучателят се задължава да погасява кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски. В чл.18 от договора страните са уговорили правото на банката във всеки един момент от действието на договора да прехвърли вземанията си по договора на конкретно посочени в договора или други финансови или нефинансови институции или дружества, като същата е поела и задължение да уведоми за това ответниците, като прехвърлянето ще има действие за тях само при такова уведомяване. В чл.19 от договора е уговорено уведомяването между страните да става на адресите, посочени в договора, които адреси за ответниците са с.Гецово, ул.“Марица“, №9. В чл.1, ал.2 от договора е уговорена солидарна отговорност на кредитополучателите.

Преди сключването на този договор ответниците са подали молба за потребителски кредит /л.20/.

На 03.01.2011 г. ответницата С.Й. е получила сумата 1 630 лв. по нейна сметка в „Юробанк И Еф Джи България“АД.

С договор от 18.01.2016 г. „Юробанк България“АД е прехвърлила на „ЕОС Матрикс“ЕООД вземания по реда на чл.99 и чл.100 от Закона за задълженията и договорите, като считано от 18.01.2016 г. титуляр по вземанията става ищеца. Изпълнителният директор на банката е упълномощил ищеца да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията /л.66/, както и адвокатско дружество „И. и Д.“/л.68/. В приложението към договора, представляващо списък на прехвърлените вземания е посочен и кредита на ответниците в размер на 2 243,92 лв., от които 1377,81 лв. главница, 768,61 лв. лихва и 97,50 лв. такси и разноски с крайна дата на издължаване 03.01.2018 г. Извършеното прехвърляне е потвърдено от кредитора по смисъла на чл.99, ал.3, in fine с нарочен документ /л.63-65/.

С писмо от 12.01.2018 г. /л.11/ адв. Ж. Д., в качеството му на управител на „И. и Д. – Адвокатско дружество“, пълномощник на „Юробанк България“АД е уведомил ответниците, че задължението им е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ЕООД, както и че считано от датата на получаване на уведомлението кредитор е последното дружество. С писмо от същата дата същият адв. Д. /л.12/, вече като пълномощник на „ЕОС Матрикс“ЕООД е поканил ответниците в 15-дневен срок доброволно да заплатят дължимите суми, като ги е предупредил, че при неплащане на същите, те ще бъдат търсени по съдебен ред. Видно от известието /л.13-15/, съобщение за цесия и предсрочна изискуемост е връчена на ответниците на 20.01.2018 г., като за извършване на тези действия „И. и Д. – адвокатско дружество“ е било изрично упълномощено /л.16/.

На 01.03.2018 г. ищецът е депозирал в РС Разград заявление, с което е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците. Такава е издадена на 02.03.2018 г. и с нея съдът е разпоредил С.А.Й. и И.Д.Й. да заплатят солидарно на „ЕОС Матрикс“ООД сумата 1 377,81 лв. главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.03.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата 768,61 лв. договорна лихва за периода 03.01.2011 г. – 03.01.2018 г., сумата 97,50 лв. дължима такса, предвидена в договора за кредит и сумата 44,88 лв. заплатена държавна такса.

С.Й. и И.Й. са депозирали възражение срещу издадената заповед. Същите не представят доказателства за платени от тях суми по договора както на ищеца, така и на първоначалния кредитор.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Исковете са предявени при условията на чл.422 от ГПК. С оглед издадената заповед за изпълнение и депозираното от длъжниците възражение, същите се явяват допустими.

Между частният праводател на ищеца и ответниците е сключен валиден договор за кредит и паричната сума е преведена на последните. Задължението за връщане на този кредит е неделимо плащане със срок на изпълнение до 03.01.2018 г. Това, че по този вид договори се уговарят частични плащания през определен период от време, не прави задължението периодично по смисъла на чл.111 от ЗЗД. Това се отнася както за задължението за връщане на главница, така и за това за заплащане на възнаградителна лихва, която представлява цена на ползването на паричните средства, уговорена при сключването на договора, а не периодично плащане по смисъла на чл.111, б“в“, предл. второ от ЗЗД. Така вземането по договора е станало изискуемо на 03.01.2018 г. и от тази дата е започнала да тече погасителна давност. Тази погасителна давност е прекъсната на 01.03.2018 г. с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на осн. чл.422, ал.1, която сочи, че искът се счита предявен от датата на депозиране на това заявление в случай като настоящия, когато установителният иск за вземането е предявен в чл.415, ал.4 от ГПК във вр. с чл.115, ал.1, б“ж“ от Закона за задълженията и договорите, който урежда, че давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането. Следователно възражението за изтекла погасителна давност, наведено от ответниците е неоснователно.

Във връзка с твърдението в отговора на исковата молба, че уведомлението за прехвърлянето на вземането е връчено две години след прехвърлянето на това вземане, съдът намира следното: Прехвърлянето на вземане има своето правно основание в разпоредбата на чл.99, ал.1 от Закона за задълженията и договорите. Същото е уредено изрично като възможност и в сключения между първоначалния кредитор и ответниците договор. Разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД сочи, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Следователно като последица от това закъсняло прехвърляне, ако преди 20.01.2018 г. /датата на получаване на съобщението/ ответниците бяха платили част или цялата сума на първоначалния кредитор, то тяхното задължение по договора щеше да бъде погасено на осн. разпоредбата на чл.75, ал.2 от ЗЗД, тъй като това би било добросъвестно изпълнение на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението. По настоящото дело обаче ответниците не твърдят такова изпълнение на предишния кредитор в периода от 18.01.2016 г. до 20.01.2018 г.

Тъй като ответниците не са заплатили дължимата по договора за кредит сума и задължението за заплащане на същата не е погасено на друго законово основание, предявените установителни искове се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени. Така съдът следва да постанови диспозитив, с който да признае правото на ищеца да получи, респ. задължението на ответниците да заплатят сумите 1 377,81 лв. дължима главница ведно със законната лихва от 03.01.2018 г., 768,81 лв. договорна лихва за периода 03.01.2011 г. – 03.01.2018 г. и 97,50 лв. договорни такси при условията на солидарност по см. на чл.122 от ЗЗД, както е уговорено в договора.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 110,23 лв., както и тези по ч.гр.д.№401/2018 г. по описа на РС Разград в размер на 44,88 лв.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.Й., ЕГН ********** и И.Д.Й., ЕГН ********** ***, че същите имат солидарно задължение към „ЕОС Матрикс“ЕООД, ЕИК***със седалище гр.София,**** за заплащане на сумите 1 377,81 лв. /хиляда триста седемдесет и седем лева и осемдесет и една стотинки/ главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 01.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, 768,61 лв. /седемстотин шестдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки/ договорна лихва за периода 03.01.2011 г. – 03.01.2018 г. и сумата 97,50 лв. /деветдесет и седем лева и петдесет стотинки/ дължима такса по договора за кредит, за които суми е издадена заповед за изпълнение №899/02.03.2018 г. по ч.гр.д.№401/2018 г. по описа на РС Разград.

ОСЪЖДА С.А.Й., ЕГН ********** и И.Д.Й., ЕГН ********** *** ЗАПЛАТЯТ на „ЕОС Матрикс“ЕООД, ЕИК*** със седалище гр.София, ***, сумата 110,23 лв. /сто и десет лева и двадесет и три стотинки / за направените разноски по гр.д.№701/2018 г. по описа на РС Разград, както и сумата 44,88 лв. /четиридесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки / за направените по ч.гр.д.№401/2018 г. по описа на РС Разград разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

След влизане в сила на решението препис от същото да се приложи по ч.гр.д.№401/2018 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: