№ 190
14.06.2018г. град Разград
Разградският районен съд
на петнадесети май две хиляди и осемнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Ганка Атанасова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №187 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от К.Г.Г. ***, срещу Наказателно
постановление №17-1075-001772 от 25.01.2018г.
на Началник Сектор към ОДМВР Разград, с-р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, с което на
жалбоподателя на основание чл.183, ал.2, т.11
от ЗДвП за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП му е наложено наказание
глоба в размер на 20 лв, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на
чл.123, ал.1,т.2 б. „а“ от ЗДвП му е
наложено наказание глоба в размер на 50 лв и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 месец и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1,т.2 б. „б“ от ЗДвП му е наложено наказание
глоба в размер на 50 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Счита, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и моли за отмяната му.
В съдебното заседание на РРС жалбата се поддържа от повереника на
жалбоподателя.
Ответната страна Областна Дирекция на МВР – Разград не
изпраща представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява
представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно
постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу
акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно постановление №17-1075-001772 от
25.01.2018г. на Началник Сектор към ОДМВР Разград, с-р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ на
жалбоподателя К.Г. на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП
му е наложено наказание глоба в размер на 20 лв, на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1,т.2
б. „а“ от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лв и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1,т.2 б. „б“ от ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 50 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 месец. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на
Акт за установяване на административно нарушение №Д308503/06.12.2017г. съставен
от мл. автоконтрольор при ОДМВР гр. Разград на жалбоподателя
затова, че последният на 05.12.2017г. около 23.00 часа в гр. Разград по ул. Костур,
като водач на лек автомобил - Фолксватен
Пасат с рег. **, собственост на Г. Г.Г.,
извършил маневра движение назад при което блъснал с задна броня паркираният лек
автомобил Пежо 206 с рег. №**, собственост на С. П. в заден ляв калник.
Настъпило ПТП с материални щети. Водачът напуснал местопроизшествието и не
уведомил компетентната служба на МВР. Тези обстоятелства са отразени и в НП,
като при квалификацията на нарушенията е прието, че: 1. Движи се на заден ход,
без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в
движението. ПТП, с което виновно нарушил чл.40, ал.1 от ЗДвП; 2. Участник в ПТП не уведомил
компетентната служба на МВР, с което виновно нарушил чл.123, ал.1, т.2, б. „а“
от ЗДвП и 3. Не остава на мястото на ПТП
до пристигане на представители на МВР или следствието, с което виновно е нарушил чл. 123, ал.1,т.2 б. „б“ от ЗДвП.
Пред РРС е
разпитан като свидетел полицейският служител Х.Т.Х. -актосъставителят, който в показанията
си сочи, че бил изпратен по сигнал за блъснат автомобил. Видял лек автомобил
Пежо 206, който бил блъснат в задната лява част, от който сблъсък се блъснал и
в тротоара с дясната си страна. Собственичката на автомобила им обяснила, че
била заплашвана от мъж – К.Г., с когото в предходен период живяла на семейни
начала – изпратил й SMS, че „ще й се случи случка“. Полицейските
служители отишли на адреса на К.Г. и извършили оглед на ползвания от него лек
автомобил – Фолксваген Пасат. Същият автомобил имал следи по предна лява част
на бронята, а и шарката на автомобилните гуми съвпадала със следи на
местопроизшествието. При това било прието, че именно жалбоподателят е блъснал
автомобила Пежо 206 с автомобила Фолксваген Пасат.
Така изложената от актосъставителя фактическа обстановка
всъщност съществено се различава от отразената в акта. В акта се сочи, че е
извършвано движение назад /така е отразено и в протокола за ПТП/, при което
водачът не се бил убедил в безопасността на маневрата – т. е. визира се
непредпазливо деяние. От показанията на актосъставителя обаче се остава с
впечетление, че е прието, че жалбоподателят умишлено бил блъснал другия
автомобил, поради обтегнати отношения със собственичката му. Сам по себе си
този факт навежда на извода за неяснота по отношение на обстановката – излиза,
че са приети за установени едни обстоятелства, а в акта и НП са отразени други.
Това само по себе си според настоящия състав оборва презумтивната
доказателствената сила на съставения акт по ЗДвП. На следващо място съдът
приема за недоказано, че именно автомобилът на жалбоподателя е блъснал другия
автомобил. Фактът, че по бронята на автомобила на жалбоподателя имало следи и
това че явно автомобилните гуми са били от един вид не е достатъчен за да се
направят категорични изводи. На база на тези данни могат да се правят
предположения, но не може да се приеме за несъмнено, че именно автомобилът на
жалбоподателя е блъснал другия автомобил. Подозренията на собственичката на
блъснатия автомобил в този смисъл не
могат да се разглеждат като реални данни, които да уличават жалбоподателя. Други
данни няма. Поради това съдът приема, че вмененото на жалбоподателя нарушение,
изразяващо се в причиняване на ПТП /нарушението по т.1 от НП/не е доказано,
поради което и не може да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП. Другите две вменени на жалбоподателя
нарушения – това че не уведомил компетентната служба на МВР за настъпилото ПТП
/т. 2 от НП/ и това, че не останал на мястото до пристигане на компетентните
органи, са нарушения които са свързани и произтичат от първото нарушение.
Доколкото обаче, както се каза, първото нарушение не е доказано, то на
жалбоподателя не могат да се вменят и тези две последващи нарушения. С оглед на изложеното съдът приема, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и по отношение на трите вменени
на жалбоподателя нарушения, доколкото същите остават недоказани, поради което и
следва да бъде изцяло отменено.
Водим от горното
Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление №17-1075-001772 от 25.01.2018г. на Началник Сектор към ОДМВР
Разград, с-р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, с което на жалбоподателя К.Г.Г. *** на основание
чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение
на чл.40, ал.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 20 лв, на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1,т.2 б. „а“ от ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 50 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от
1 месец и на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП за нарушение на чл. 123,
ал.1,т.2 б. „б“ от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лв
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: