Мотиви към Решение №223/07.06.2018г., постановено по АНД №156/2018г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Х.М.Р. *** за това, че на 08.10.2017 г. в с. Раковски, общ. Разград, неизпълнил Заповед за незабавна защита от 27.09.2017 г., издадена по гр.д. № 2254/2017 г. по описа на PC- Разград, с която е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. М. Р. и му е забранено да приближава до жилището й, находящо се в с. Раковски, общ. Разград, ул. „Трети март“ № ***, като отишъл и влязъл в жилището, в което Р. живее и упражнил спрямо нея физическо насилие- престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението.

Обвиняемият дава обяснения, в които частично признава обстоятелствата по обвинението, макар и да изтъква обстоятелства, които според него смекчават отговорността му и твърди, че бил провокиран от пострадалата.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемият Х.М.Р. е роден на ***г. в гр. Търговище. Живее в с. Раковски, общ. Разград. Същият е женен, не е осъждан.

Обвиняемият Х.М.Р. и св.С. М. Р. имали сключен граждански брак и имали три деца: М. на 12 год., Ф.- на 10 год. и М.- на 4 год. Те живеели в с. Раковски, общ. Разград, в къща, собственост на св. Р., находяща се на ул.“Трети март“ № ***. В периода на съжителството им обв.Р. често упражнявал физическо и психическо насилие над С.Р. Това влошило отношенията им и през м.септември 2017 г. св. Р. подала молба за развод до PC- Разград. Когато обвиняемият разбрал за това- на 25.09.2017 г. вечерта упражнил домашно насилие спрямо Р.- бил я с юмруци и я душил, притискайки възглавница към лицето й. Така на 27.09.2017 г. Р. подала молба за незабавна защита по Закона за защита от домашно насилие. Със Заповед за незабавна защита от същата дата по гр.д. № 2254/2017г. Разградски Районен съд наложил мярка за незабавна защита на С. М. Р. срещу осъществявано домашно насилие от Х.М.Р. С тази заповед обвиняемият бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. Р., бил отстранен от съвместно обитаваното жилище, находящо се в с.Раковски, общ.Разград, ул.“Трети март“№ *** до окончателното решаване на спора и му било забранено за същия срок да приближава жилището, местоработата и местата за социален отдих и контакти, посещавани от Р..

Заповедта била връчена на обвиняемия на 03.10.2017 г. ведно с призовка за явяване на 20.10.2017 г. за участие в съдебно заседание по образуваното във връзка с молбата на Р. гр.дело №2254/2017 г. по описа на РРС.

Въпреки че получил лично Заповедта за незабавна защита от 27.09.2017 г. и се запознал с нея, на 08.10.2017 г. около 14.00 часа обв. Р. отишъл в жилището, от което бил отстранен и което му било забранено да приближава и отново осъществил акт на насилие спрямо Р.- нападнал я и започнал да я души, като дори казал на сина им М. да й запуши устата, за да не вика. Р. успяла да се отскубне и избягала боса извън къщата, където на улицата потърсила помощ от нейни съседи. Св.Е. Б. й дал телефон, за да се обади на тел. 112, а св.Г. М.- чехли, за да се обуе. И двамата свидетели видели уплахата на Р.- тя плачела и „пищяла“. След този случай, т.к се страхувала от обвиняемия, Р. отишла да живее в нейна приятелка, а след това се преместила в дома на най-голямата си дъщеря с.Киченица, общ.Разград.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите, разпитани на досъдебното производство, писмените доказателствени материали. Съществено значение имат показанията на пострадалата С. Р., както и показанията на свидетелите Е. Б. и Г. Х., които възприели състоянието на пострадалата веднага след инцидента – била уплашена, плачела и пищяла, била боса. Всичко това потвърждава показанията на самата пострадала относно упражненото над нея насилие от обвиняемия. Съдът отчита и показанията на свидетелите Е. Я. и Д. Й., както и писмените доказателства. В крайна сметка съдът намира обстоятелствата по делото за напълно доказани.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си обвиняемият Х.Р. е осъществил съставът на престъпление по чл.296, ал.1 от НК, тъй като на 08.10.2017 г. в с.Раковски, общ.Разград, не изпълнил Заповед за незабавна защита от 27.09.2017г., издадена по гр.д. № 2254/2017г. по описа на PC- Разград, с която е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. М. Р. и му е забранено да приближава до жилището й, находящо се в с.Раковски, общ.Разград, ул. „Трети март“ № ***, като отишъл и влязъл в жилището, в което Р. живее и упражнил спрямо нея физическо насилие. Обвиняемият е дошъл в жилището на св. С. Р., проявил е агресивно поведение – нападнал и започнал да души свидетелката. Така той е осуетил изпълнението на съдебната заповед. Обвиняемият е действал от субективна страна с пряк умисъл, защото е съзнавал, че нарушава забрана, наложена му по силата на съдебна заповед.

При определяне на наказанието на обвиняемия Х.Р. съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева, деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът намира, че с оглед тежестта на конкретното деяние на обвиняемия следва да се наложи глоба в размер на 1700 лв., което е над минималният законов размер, но и под средния. Този размер на санкцията в случая се налага с оглед проявената от обвиняемия агресия и с оглед възпирането му от извършване на подобни прояви в бъдеще.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: