Мотиви към решение № 225 от 11.06.2018г., постановено по AНД № 433/2018г. на РРС.

Производството е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.

Съставен е акт за дребно хулиганство за извършена в гр. Разград, обл. Разград от С.С.А. ЕГН **********, непристойна проява, нарушаваща обществения ред и изразяваща явно неуважение към обществото и изразяваща се според акта в следното: “ ... На 11.06.2018г. около 11,40ч. в гр. Разград, на бул. „ България „ № 21 в магазин на „ Теленор „ , лицето В. Р. С. ЕГН **********, отправя забележка на С.С.А. ЕГН ********** да не я предрежда на опашката с думите „ … това на нищо не прилича, защо ме пререждате …“. С. А. като се развиква, че ще мине където си иска, замахва с ръка към В. С., като й нанася удар с шамар в областта на лицето. В резултат на удара С. има следи от кръв по лицевата част. Веднага след товяа С.А. и приятеля й И. Р. напускат търговския обект… С тези си действия С.А. грубо нарушава общоприетите норми за поведение на обществено място и буди възмущението на гражданите…“.

Нарушителката С.С.А., дава обяснения, с които по съшество признава за истина описаното в съставения акт, не оспорва фактическата обстановка, като твърди, че е била предизвикана от В. С. с обидата „ ц. „..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено, че обстоятелствата действително са се развили именно по начина описан в съставения акт. За този извод съдът се основава на обясненията на свидетелите – очевидци В. С., А. Ч., Е.В., частично на И. Р., частично от обясненията на нарушителката, която също не отрича да е ударила В. С.. От Характеристика на нарушителката, които изнасят именно тази фактическа обстановка, отразена в съставения акт:

На 11.06.2018г. в гр. Разград, около 11,40ч., на бул. „ България „ № 21, в магазин на „ Теленор „, поради допусната грешка от страна на И. Р. за въвеждане код на ваучер за предплатена услуга на „ Теленор „, нарушителката влязла в магазина, в който имало опашка пред касите, на която била и пострадалата В. С.. Без да изчака реда си С.А. тръгнала към касата, за да пита как може да бъде отстранена грешката допусната от приятеля й, при което С. и направила забележка да не се прережда. Ядосана А. се обърнала към нея с думите „ Ще минавам където си искам „, след което и нанесла шамар по лицето, дотолкова силен, че от устната на С. потекла кръв. Свидетели на това станали А. Ч. и Е. В. и двете служителки в магазина и незаинтересовани от изхода на делото. Обясненията им по същество се потвърждават и от пострадалата В. С., както и частично от обясненията на И. Р. и нарушителката. Съдът не възприема за истина твърденията на И. Р. и нарушителката, че е била обидена от пострадалата В. С., тъй като остават изолирани от останалия доказателствен материал, като и съвместното им съжителство също е основание да градят една и съща защитна версия с цел смекчаване на адм. наказателната отговорност.

По делото няма данни които да сочат на нещо различно относно фактическите обстоятелства, поради което съдът намира изложената в акта фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин.

По този начин нарушителката е осъществила част от изпълнителните деяния на проявата дребно хулиганство, посочени в чл.1, ал.2 от УБДХ. На публично място, каквото безспорно е търговски обект, пред множество граждани, нарушителката е нанесла удар с шамар по лицето на друга жена, с което нарушила обществения ред и спокойствие. Нарушителката, на публично място е демонстрирала своето незачитане на общоприетите норми на поведение на обществено място. Проявата й, поради по-ниската си степен на обществена опасност не се явява престъпление по смисъла на чл.325 от НК, но се явява нарушение – дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ и подлежи на санкция по чл.1, ал.1 от същия нормативен акт.

При определяне на наказанието на нарушителката, съдът отчита, като отегчаващо отговорността обстоятелство времето и мястото на събитието, грубото посегателство срещу телесната неприкосновеност на по – възрастна жена. Поради тези обстоятелства, наказанието й следва да бъде в по – висок размер от минималния посочен в УБДХ

Деянието макар да не е дотолкова обществено опасно, че да бъде определено като престъпление, то все пак е с не малка степен на обществена опасност на фона на типичните случаи на дребни хулиганства. Нарушителката е демонстрирала пренебрежение към спазване на моралните правила за поведение на обществено място. Поради всичко това съдът намира, че наказанието следва да бъде определено по по - леката алтернатива по чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ, а именно „ глоба „. Съдът като отчете мотивите, подбудите и конкретните действия на нарушителката при осъществяване на деянието, наложи глоба в размер на двеста лева. Определянето на наказанието в този вид и размер явно е необходимо за да се постигне поправянето на нарушителката.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: