Р Е Ш Е Н И Е

№208, 21.06.2018г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

на първи юни две хиляди и осемнадесета година

в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

секретар Ганка Атанасова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 2823 описа за 2017г.:

Производството е по чл.124 ал.1 ГПК.

Депозирана е искова молба от А.Х.А., с която моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците Община-Разград, М.Б.М. и Х.Ш.Х., че е собственик на поземлени имоти –нива с №000146 и нива с №000084 в землището на с.Дянково, като собствеността им е придобил по наследство:за първия имот от своя баща, а той от неговия- А.А.Х., а за втория имот-от майка си С.М.А.. Дядо му е придобил имота през 1909г. Част от този имот е била извън регулация, като за частта в регулация /№1255/ ищецът се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2014г. Твърди, че повече от двадесет години владее целия имот, който е ограден от всички страни с телена мрежа.По отношение на втория имот другите наследници негови леля и вуйчовци отдавна живеят в РТурция, знаят че владее имота и никога не са се противопоставяли на владението му и нямат претенции по отношение на имота. Тези имоти не са отнемани и не е включвани в ТКЗС или отнемани на друго основание, поради което са искани за възстановяване. Ищецът твърди, че могат да бъдат придобивани по давност имоти, за които е запазено владението в реални граници, защото владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, не са изгубили реалните им граници, респ. върху тях не е установено кооперативно ползване, не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Поради тази причина те не могат да бъдат включени във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земи, които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, но са останали незаявени. ЗСПЗЗ няма за цел няма за цел да отнема правото на собственост, чието упражняване е продължило и след колективизацията. Позовава се на четири решения на ВКС в горния смисъл.Моли съда да приема за установено по отношение на тримата ответници правото на собственост върху поземлени имоти №000084 и имот №000146.Счита, че има интерес от установяване спрямо тримата понеже първият нарушил правото му на собственост е Община-Разград, като последващите сделки не са имали вещно-транслативен ефект.Представя нотариални актове от 1972г. и от 2014г., разписен лист за имоти №№944 и 1255,удостоверения за наследници,скици, данъчни оценки на имотите.Има искане за разпит на свидетели.

Община Разград счита иска спрямо нея за недопустим по отношение на имот №000146, който е продала на М.Б.М. през 2014г., който от своя страна го е продал на Х.Ш.Х. през 2017г. Общината няма претенции върху собствеността на този имот. По отношение на имот № 000084 счита иска за неоснователен. Този имот е придобит на основание чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ от общината и е актуван с АЧОС №1911/15.07.2013г.. Счита, че ищецът не представя доказателства за твърденията си , че е стопанисвал имотите, както и че същите не са отнемани от неговите наследодатели, за да счита че не е налице хипотезата на чл.10 ал.1 ЗСПЗЗ.Към настоящия случай е приложима разпоредбата на чл.19 ал.1 изр.2 ЗСПЗЗ и следва да се изясни кога е влязъл в сила плана за земеразделяне на с.Дянково. Според ответника това е 1990г. Представя Заповед №1329/20.10.14г., договор №294/27.06.2014г., актове за частна общинска собственост №1911 и №1460. Не се противопоставя на разпита на свидетелите. Имат искане за назначаване на СТЕ за изясняване статута на имот №000084.

Ответниците М.Б.М. и Х.Ш.Х. са депозирали общ отговор, като първия счита иска спрямо него за недопустим поради липса на интерес, а вторият за неоснователен и недоказан. Счита, че не са налице доказателства обосноваващи пряко или косвено собственическите му права. Приложените нот.акт от 2014г. и разписен лист не касаят процесната нива № 000146, нито могат да обосноват връзка между дворното място и нивата. Според него ищецът не е посочил и началния момент от който претендира да е установил владение върху имота. Спорният имот е станал общинска собственост по силата на чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ, върху които не може да тече придобивна давност. Дядото и бащата на ищеца са били член-кооператори на ТКЗС и каквато и земеделска земя да са притежавали, тя е била предоставена на ТКЗС. Последните от своя страна са имали възможност да предоставят на член-кооператорите си до 5дка. на семейство, която земя обаче юридически е в патримониума на ТКЗС. Общината е придобила собствеността преди повече от 10 години от завеждането на иска. Общината като собственик е взела решение и първоначално е отдала под наем имота /2010г./, като наемателя го е декларирал в Разплащателната агенция на ДФЗ, за да получава помощи за земеделие. През 2013 общината е взела решение да продаде имота на М.М., който от своя страна го е продал на Х.Х.. В условията на евентуалност твърди, че съда приеме, че имота не попада в обхвата на ЗСПЗЗ, то нивата е придобита от ответника от несобственик, но на основание годно да го направи такъв и за него следва да се прилага кратката 5 годишна давност. Присъединява владението на общината от 2004г. до датата на продажбата, като се позовавана на решение на ВКС. Претендират за разноски. Имат искане за допускане на СТЕ. Представят писмени доказателства нот.акт от 08.06.2017г.,протокол от заседание на ОС, реш №803 за процедура за наем на имот №000146, договор за наем, протокол от заседание на ОС от 01.10.13г- с реш №439 за продажбата на имота, договор № 294/27.06.14г., декларация по чл.70 ал.2 ППЗСПЗЗ, анкетна карта от ОДЗ, банкови извлечения. Има искане за отправяне на три въпроси оп чл.176 ГПК към ищеца, както и да му се издаде съд.удостоверение за пред РУСО-НОИ Разград.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са положителни установителни искове за два поземлени имоти: спрямо имот №000146 срещу трима ответници: Община-Разград, М.Б.М. и Х.Ш.Х., и за имот №000084 спрямо Община-Разград. Допустим поради наличие на интерес по отношение на имот №000146 е иска единствено спрямо отв.Хакан Ш.Х., който се легитимира като собственик на имота от 08.06.2017г. въз основа на покупко-продажба.

Ищецът твърди, че притежава два недвижими имота в землището на с.Дянково, останали му в наследство. Първият имот е нива №944 по разписният лист на селото, която е била собственост на М. Ю. О./М. Ю.О./ негов дядо по майчина линия. Част от имота е в регулация и представлява парцел III-944 от кв.32. За останалата част не е могъл да се снабди с документ аз собственост. През цялото време имота е обработван от тях, първоначално от дядо му, а след това от него. Имота е ограден отвсякъде и има врата. Вторият имот останал му в наследство от дядо му по бащина линия А.А. Х. /Х./ е имот №1255, от който също една част е извадена от регулация, а друга е останала в чертите на селото. За последната ищецът се е снабдил с нотариален акт за собственост №73 т.2 рег.№1667/23.05.2014г. д.№199/14г. на нотариус Р.Кирилова/имот пл.№1255/, за който са били отреден парцели I-1255,II-1255 и III-1255. За частта от имота извън регулация ищецът не е могъл да се снабди с документ. Твърди, че имотът винаги е бил ползват от членове на семейството и никога не е бил отчуждаван.

Община Разград е приела, че двата имота като незаявени за реституция са земи по чл.19 ЗСПЗЗ и ги е актувала като частна общинска собственост-№000084 и №000146. Имот №000146 е отдавала под наем на М.Б.М. от 15.12.2010г., а на 27.06.2014г. общината му го е продала. Той от своя страна го е продал на ответника Х.Ш.Х. на 08.06.2017г.

По делото са разпитани двама свидетели-С. О. и О.К., съседи от селото, които дават идентични показания. Свидетелите твърдят, че познават както ищеца, така и неговите дядовци, които са му оставили в наследство два имота, които той обработва. Първият е 3-4дка., който има жилищна част. Дворът е ограден с плет и мрежа. Мястото се работи от А. повече от 20 години. Никога не е било в блок на ТКЗС, не е било нива, а ясак. Блоковете на ТКЗС били далече, поне на километър и от двата имота. Вторият имот бил по-голям 6.7дка. Там имало и къща, на дядо му, която после била съборена. След като дядо му починал, А. започнал да го работил до 2011г., когато от общината го актували като общинско и го дали под наем. След това М. го работил. Бащата и дядото на А. били членове на ТКЗС., но местата винаги са си ги ползвали лично, никога не са били включвани в блок на ТКЗС.

По делото е назначена СТЕ, според която в кадастралния план от 1927г. имот №000146 е заснет с пл.№146. По разписен лист имота се води на М.Ю.О.. На територията на имот с пл.№146 са отредени множество парцели включени в създадения кв.130. По силата на ПМС 216/1961г. по голямата част от територията /в западната част/ от имот с пл.№146 е изключена от регулация. В следващия кад.план от 1969г. имот с пл.№146 е нанесен като имот с пл.№944, като в разписният лист е записан като собственик М.М. Ю. За източната част от имота, останал в чертите на селото е отреден парцел III-944 от кв.32 М. Ю. О. е признат за собственик през 1972г.

Имот №000084 е заснет в кад.план от 1927г. с пл.№84 и е записан на А. Х.А.П.. На територията на пл.№84 са отредени няколко, парцела включени в създадения кв.154. С ПМС №216/1691г. част от територията на имот пл.№84/източната част/ е изключена от границите на населеното място. В кад.план от 1969г. имот с пл.№84 е заснет и нанесен като имот пл.№1255 и е записан по разписен лист е записан на А.А.Х.. За западната част от имот пл.№1255, оставаща в чертите на селото са отредели парцели I-1255,II-1255 и III-1255 от кв.136. През 2014г. ищецът е признат за техен собственик.

Със свои решения ОСЗ-Разград се е произнесла относно начина на трайно ползване и статута на имотите във възстановими стари кадастрални граници, стопанисвани от Община-Разград. При изработването на плана за земеразделяне имотите по кад.план на селото от 1927г., които са изключени по силата на МПС 216 са сканирани и пренесени едно към едно върху КВС като имоти във възстановими стари кадастрални граници.При пренасянето на границите на имотите по плана от 1927г върху КВС не е отчетено обстоятелството, че за изключените от регулация части от имоти до ПМС 216 за изключените от регулация имоти се е прилагала уличната и/или дворищната регулация. Номерата на имотите във възстановими стари кадастрални граници по КВС съвпадат с планоснимачните номера на имотите по кадастралния план от 1927г. В кадастралния план от 1969г., послужил за основа на настоящия план за регулация, изключените от регулация имоти са заснети и нанесени в граници съответстващи на приложените улична и/или дворищна регулация по плана от 1927г.При съпоставяне на границите на имотите във възстановими стари кадастрални граници по КВС с идентичните им имоти в съществуващи на място кадастрални граници по плана от 1969г., за имотите при които са приложени уличната и/или дворищната регулация по плана от 1927г. се установяват големи различия. Границите на имотите с пл.номера 944 и 1255 по кад.план от 1969г., послужил за основа на сега действащия план за регулация, в участъците им извън населеното място на терена са материализирани с огради и синори, които са обрасли с дървесина и храсти. Имоти с пл.№944 и 1255 се владеят в границите заснети и нанесени в плана от 1969г., а не в границите на имоти №000146 и №000084 по КВС. КВС на землището на с.Дянково е одобрена през 1997г. В землището на с.Дянково не е изработван план на новообразуваните имоти.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за установяване със сила на присъдено нещо, че ищецът е собственик на процесните имоти, поради оспорване на правото му от ответниците Община-Разград и Х.Ш.Х. като титуляри /собственици/ на имоти, е допустим и намира правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК. Ищецът обосновава и правото си на иск, като е избрал за защита този исков път /ТР № 8/2012 на ВКС от 27.11.2013г/.

Искът против Община-Разград и отв.М.М. по отношение на имот №000146 се явява недопустим. Когато един имот е бил предмет на разпоредителна сделка преди предявяване на иск за собственост за него, ищецът има правен интерес да привлече като ответник само приобретателя по сделката, но не и неговия праводател, освен ако последният си е запазил някакво вещно право върху вещта. Спорът за собственост съществува реално само между ищеца и последния приобретател на имота, който счита себе си за собственик въз основа на придобивната сделка, по която е страна. Прехвърлителят и приобретателят по сделката не са нито задължителни, нито обикновени другари по иск за собственост на вещта, предявен от трето лице. Продавачът не може да противопостави свое съществуващо право на собственост върху вещта, а в чистия случай няма и правно основание за владение или държане върху нея. Когато прехвърлителната сделка е продажба, продавачът не може да бъде конституиран заедно с купувача като ответник по иска за собственост, тъй като това ще възпрепятства възможността той да бъде привлечен или да встъпи като трето лице помагач на страната на ответника купувач – чл.218 и чл.219 ГПК, вр. чл.191, ал.2 ЗЗД. Ако продавачът и купувачът участват като ответници по спора за собственост, силата на пресъдено нещо на съдебното решение няма да важи между тях, тъй като те не са срещуположни страни в процеса, а няма да има и обвързваща сила на мотивите, което ще затрудни купувача при осъществяване на вземанията му спрямо продавача при евентуално съдебно отстранение. /решение №271/06.03.14г. по гр.д.№14/2013г. на ВКС, I г.о./.

Разгледан по същество - искът е основателен. За да се реши спорът по същество, следва да се установи дали попадащите извън регулация части от имотите пл.№944 и №12558, съставляващи по КВС имоти №000146 и №000084 имат селищен или селскостопански характер и дали са били отнени фактически или юридически от собственика. Едва като се установят тези обстоятелства може да се даде отговор нае въпроса дали имота би могъл да бъде обект на придобивна давност при старата редакция на чл.86 ЗС или при действието на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ и дали са подлежали на реституция по ЗСПЗЗ или не.

Не всички земи, които се намират извън регулационния план имат земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС №216/61г. Въпреки това те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към ДПФ, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията посочени в ТР №104/26.06.64г. на ОСГК на ВС. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се прилага и разпоредбата на чл.5 ал.2, нито пък те могат да бъдат включени във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законовите срокове. Не съществува законова пречка такива имоти,респ.части от тях да бъдат придобивани по давност. За тези земи не е съществувала забраната по чл.86 ЗС, доколкото за тези земи не е установено кооперативно земеползване и не са били одържавени. Няма данни макар и дядото и бащата на ищеца да са били членове на ТКЗС тези им имоти да са били отнети юридически или фактически от тях, поради което тези имоти не са подлежали на реституция по реда на ЗСПЗЗ и няма пречка ищецът да ги придобие по давност. Забраната за придобиването по давност /ако са били в приложното поле на ЗРПВПВННИ/ е съществувала само при действието на чл.29 ал.1 т.1, и то ако давността не е изтекла преди влизането на закона. След отмяната му обаче, няма пречка за придобивната давност, доколкото за тези земи не се прилага чл.5 ал.2 ЗВСОНИ. Този, който оспорва възможността за придобиване на такъв имот по давност, следва да установи правоизключващото си възражение, като докаже че имотът е бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен или отнет по друг начин и е следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Тъй като такива доказателства липсват, не може само от факта, че имотите се намират извън регулационния план на с.Дянково да се направи извода, че те са подлежали на реституция по ЗСПЗЗ и след като не са били заявени за възстановяване в законовите срокове са попаднали във фонда земи по чл.19 ЗСПЗЗ.

Предвид гореизложеното не са налице пречки двата имота да бъдат придобити по давност.

Установените по делото фактически обстоятелства сочат, че за частите от двата имота в чертите на селото, които са обособени в самостоятелни имоти, ищецът притежава актове за собственост, а за частите от тях, изключени от регулация по силата на ПМС №218/1961г., също обособени в имоти, не може да се сдобие с такъв. Разпитаните свидетели твърдят, че ищецът и неговото семейство са обработвали и притежават имотите /пл.№944, №1255/ вкл. и частите им извън регулация отпреди 1960г. Този факт се потвърждава и от заключението на вещото лице по назначанета по делото съдебно-техническа експертиза. Тези имоти са придобити от дядовците на ищеца, като се водят на тях и по разписен лист. Свидетелите твърдят, че макар бащата и дядото на ищеца да са били членове на ТКЗС, имотите им /ясаци/ никога не са били включвани в блоковете на ТКЗС. Същите са били на повече от километър от тях.

Налице са убедителни доказателства, че ищецът е владял сам двата имота от 1983г. единия и от 1989г. другия, а преди това имотите са владени от неговите дядовци. Не е губил фактическото владение върху имот №000084 никога, а това на имот №000146 през 2010г. Следователно много преди 2010г., респ.2008г. от когато са решенията на комисията по чл.19 ал.2 ЗСПЗЗ, ищецът е придобил двата имота въз основа на 10 годишно непрекъснато и необезпокоявано давностно владение.

Направеното възражение на отв.Х., че е закупил имота на основание годно да го направи собственик, макар и от несобственик, и е владял добросъвестно имота над 5 години, поради което го е придобил по давност, съдът намира за неоснователно. Отв.Х. е закупил имота на 08.06.2017г., половин година преди предявяването на иска. Неговият праводател е закупил имота от общината на 27.06.2014г. Дори и да присъедини владението на своя праводател към своето пак не е изтекъл предвидения от закона 5 годишен срок, а по-малък три години и половина.

В условията на евентуалност твърди, че е изтекла и 10 годишната придобивна давност, тъй като общината стопанисва имота от 2004г., когато е приет плана за новообразуваните имоти, откогато общината го отдава под наем. Тези твърдения не кореспондират със събраните по делото доказателства. Според заключението на вещото лице т.13 план за новообразувани имоти в землището на с.Дянково не е изработван и одобряван. Акт №1460/14г. за частна общинска собственост е от 14.11.1012г., като имота е отдаден под наем за пръв път на 15.12.2010г., а решение №2 на комисията по чл.19 ал.2 ЗСПЗЗ е от 29.07.2008г.

Всички страни претендират за разноски. Ищецът е направил общо разноски в размер на 706лв. по двата иска, като съда намира че за всеки от тях е направил 353.50лв.

По основателния иск срещу общината за имот №000084, същият има право на разноски от 353.50лв. По иска срещу отв.Х. за имот №000146 също има право на разноски в пълен обем от 353.50лв.

В прекратителната част по отношение на иска за имот №000146 ответниците Община-Разград и М.М. също имат право на разноски.

Отв.М. е направил разноски за адвокат в размер на 175лв., които следва да се уважат.

Община –Разград също има право на юк.възнаграждение, определено от съда към миниума от 100лв. и 100лв. от внесения депозит за вещи лице, или общо 200лв.

Воден от изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА - гр.Разград, ЕИК: ***, представлявана от кмета В. С.В., че А.Х.А. ***, ЕГН ********** е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност, върху поземлен имот с номер 000084 в землището на с.Дянково, находящ се в м.Пунарлък, категория трета, с площ от 1.796дка., при граници: имот №000083 земя по чл.19 ЗСПЗЗ, №000086 земя по чл.19 ЗСПЗЗ , №000090 земя по чл.19 ЗСПЗЗ и №000316 жилищна територия .

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. ***, ЕГН **********, че А.Х.А. ***, ЕГН ********** е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност, върху поземлен имот с номер 0001644 в землището на с.Дянково, находящ се в м.Келчаллък, категория пета, с площ от 6.985дка., при граници: имот №000090 земя по чл.19 ЗСПЗЗ, №000145 нива на И.А. Х., №000147 на насл. на С.Л. Г. и №000316 жилищна територия .

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от А.Х.А. *** и М.Б.М. установителен иск за собственост на имот №000146, като недопустим и ПРЕКРЯТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО В ТАЗИ ЧАСТ.

ОСЪЖДА А.Х.А. *** разноски по делото в размер на 200лв.

ОСЪЖДА А.Х.А. да заплати на М.Б.М. сумата от 175лв. съдебни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: