Р Е Ш Е Н И Е

Номер 232 03.07.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Живка Ранкова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №5 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Теленор България” ЕАД против В.Й.В., за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 243.50 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и далекосъобщителни услуги по фактури №7226058073/05.06.2015г., фактура № **********/05.07.2015г. и фактура №7229950996/05.09.2015г., издадени въз основа на договор за мобилни услуги, сключен между страните на 23.03.2015г., ведно със законна лихва, считано от 04.08.2017г. - дата на подаване на заявлението, до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед № 2988 от 10.08.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1832/2017г. по описа на Районен съд – Разград. Ведно с присъдените в заповедното производство деловодни разноски в размер на 385лв.

Ответникът, чрез особения си представител депозира отговор. Намира исковите претенции за допустими. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Между страните е сключен договор за мобилни услуги №613140548 от 23.05 2015г., за мобилен номер 0899889533. Като ищецът издал фактури: №7226058073/05.06.2015г. за отчетен период 05.05.2015г. -04.06.2015г. на стойност 62,18лв. и №**********/05.07.2015г. за периода 05.06.2015г. – 04.07.2015г., на стойност 19,99лв. След предсрочно прекратяване на договора, поради неплащане на фактурите е издадена фактура №7229950996/05.09.2015г., включваща задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на услуги в размер на 167,14лв.

Според заключението на вещото лице, общото задължение по двете фактури е 76,36лв./56,37+19,99/ Не е извършено плащане от ответника. Размерът на неплатените от ответника неустойки по фактура №7229950996/05.09.2015г. в размер на 167,14лв. представляват такива за предсрочно прекратения договор за мобилни услуги на номер 0899889533.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1832/2017 г. на РРС е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 76,36лв. неплатени абонаментни такси и далекосъобщителни услуги по посочените фактури и сумата 167,14 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят следва да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между страните по делото е сключен процесния договор, за което не се спори. В договора е посочено, че ответникът е получил екземпляр от Общи условия, които не са оспорени от него, посочена е цената, която се дължи месечно за ползване на услугата, за какъв срок ще бъде предоставяна, предпочетен мобилен номер, абонаментна програма и цена. Включена е клауза и за отговорност на абоната, в случай на предсрочно прекратяване ползването на услугите по вина на потребителя, се дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предявения му срок на 23.05.2016г. Потребителят се задължава да заплаща стойността на услугите в 15 дневен срок от датата на издаване на фактурата, заплащането се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно, като неполучаването им, не освобождава от задължението за плащане. Ищецът е прекратил едностранно договора на основание чл.75 вр. с т.19б от ОУ, поради неплащане на две последователно издадени фактури, Размерът на задължението към ищеца за процесния период 05.05.2015г. - 04.07.2015г. за осъществените разговори за предоставения му мобилен номер +359899889533 е в размер на 76,36лв. Няма доказателства същото да е погасено. По отношение клаузата за неустойка, в подписания договор в т.11 е уговорено, че в случай на неспазване на уговорения срок от страна на потребителя, се дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти, дължими до края на срока на договора. Размерът на същата е 167,14лв. Неустойката служи като обезщетение за вредите, без да е нужно тяхното доказване. Страните в случая са определили предварително размера на щетите, които изправната страна ще претърпи, ако другата не изпълни задължението си. Уговорената неустойка не е прекомерна, което ще е налице ако размерът и не е съобразен с действителните вреди, а в случая не е така, този размер е съобразен с тях, равен на месечната такса по дните до края на договора. Поради което съдът намира, че претенцията по чл.422 от ГПК за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги в това число неустойка, за доказана. По отношение на установителната претенция за разноски в заповедното производство, същата е недопустима, тъй като предмет на установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, а искането за разноски представлява последица от уважаването му. Поради което производството в тази част – за разноски в заповедното производство в общо размер на 385лв. следва да бъде прекратено.

Предвид изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, а именно за държавна такса сума в размер на 75лв., адвокатско възнаграждение в размер на 360лв., депозит за особен представител в размер на 300лв. и депозит за експертиза в размер на 398,82лв., или в общ размер на 1133,82лв. По отношение на възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение намира за неоснователно, тъй като същото е съобразно минималния размер по чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 01.07.2004г.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство по отношение на размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и уважена част от иск. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца за разноски по ч.гр.д. №1832/2017г. на РРС включващи 25лв. за държавна такса, 360лв. адвокатско възнаграждение, в общ размер на 385лв. По отношение на възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно, тъй е съобразно чл.7 ал.2т.1 от Наредба №1/2004г.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Й.В. с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на “Теленор България” ЕАД, ЕИК130460283, седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София сграда 6, сумата 243.50 лв. /двеста четиридесет и три лева и петдесет стотинки/ представляваща общ сбор на дължимите суми съгласно фактура № 7226058073/05.06.2015г., №**********/05.07.2015г., № 7229950996/05.09.2015г., ведно със законната лихва, считано от 04.08.2017г. до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В.Й.В. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Теленор България” ЕАД, ЕИК130460283, седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София сграда 6 сумата 1133,82 лв. /хиляда сто тридесет и три лева и осемдесет и две стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 385лв./триста осемдесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д. №1832/2017г. на РРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на искането за деловодни разноски в заповедното производство размер на 385лв.

След влизане в сила, настоящото да се докладва по ч.гр.д. №1832/2017г. по описа на РРС.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: