Р Е Ш Е Н И Е - І

13.07.2018г.,гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

на петнадесети юни две хиляди и осемнадесета година

в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Галя Мавродинова

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1446 по описа на РРС за 2015г:

Делба І фаза.

Депозирана е искова молба от Б.М.А., С.А.А., Н.А.А. и Г.А.А., които твърдят, че с ответника са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 70860.507.177 с площ от 2427кв.м. в с.Сражец с адм.адрес ул.****. Твърдят, че притежават по наследство от баща си А.А.А. и давностно владение след 2005г. 1333/2427ид.ч. от имота, а ответникът владее остатъка от 1094/2427ид.ч. Твърдят, че реално в имота има необработваема ивица, материализирана като граница, която не е отразена в кадастралния план. Тяхната част от имота са отдали под наем на трето лице, която я владее за тях и ползва плодовете /засята люцерна/. Ответникът винаги е бил наясно за правата им и не им се е противопоставял на владението. В селото също се знае, коя част /половина/ е на ответника, и коя половина е тяхна. Въпреки това ответникът през 2017г. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на целия имот. Оспорват ответникът да е собственик на целия имот, като предявяват установителен иск за собственост по отношение на 1333/2427ид.ч. от имота., като молят съда да отмени к.н.а в тази част. Молят съда да допусне до делба имота при права 1333/2427ид.ч. за ищците общо и 1094/2427ид.ч. за ответника. Представят скици на имота, удостоверения за наследници,удостоверение от ОНС от 1979г., нот.акт за собственост №80/2017г. на нотариус Р.Иванова. Имат искане за назначаване на СТЕ, разпит на трима свидетели, изискване на нот.дело от нотариус Р.Иванова.

Ответникът Б.М. Р. счита исковете за неоснователни. Твърди, че владее целия имот по наследствено правоприемство от своя баща М. Р. Х.но повече от десет години го владее сам той. Още през 2000г. наследодателят на ищците, му казал, че установил че имота се води на името на бащата на ответника. Донесъл му скицата на имота, която била у него и му казал да предприеме необходимото, за да си извади документ за собственост. Ответникът твърди, че от смъртта на А. А. през 2005г. владее и ползва целия имот единствено той. Не отговарят на истината твърденията, че половината имот ищците владеят, чрез наемател. Ответникът твърди, че след като е придобил имота е платил всички дължими преди това данъци върху имота. В условията на евентуалност счита, че искът за делба следва да бъде уважен при права по 1/2ид.ч. за ищците и 1/2ид.ч. за ответника, тъй като между ползваните части няма трайно изградена граница. Представя приходна квитанция за платени данъци.Има искане за разпит на трима свидетели.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Ищците са деца и преживяла съпруга на А.А.А., починал на 31.01.2005г., син на С.Р.И./С.Р.К./ иА.А.И.. Ответникът е син на М.Р. Х./К./, починал на 12.02.1997г., брат на С./С.По разписен лист имот пл. №117 е записан на името на С.Р.К./отреден за детска площадка/, а съседния №116 е на М. Р. К./Х./, баща та ответника. От имот пл.№117 е образуван парцели VIII-177 и Х-178, записани на името на М.Р. Х.а понастоящем поземлен имот с идентификатор 70860.507.177 с площ от 2427кв.м., с адв.адрес с.Стражец, ул.****. На 04.04.2017г. ответникът се е сдобил с констативен нотариален акт за собственост на имот с идентификатор №70860.507.177.

По делото е изслушана СТЕ, според която в имота на место съществува граница на разпределение на ползването му. Границата представлява ивица от необработваема земя /пътека/ с посока североизток-югозапад. Тази граница разделя имота на две части:северозападна от 1094кв.м., която се владее от ответника /в жълт цвят на скицата/ и югоизточна от 1333кв.м./в зелен цвят на скицата/, която се владее от ищците.

По делото са разпитани петима свидетели. Св.Н., бивша комшийка на ищците, твърди че ги познава отдавна. В с.Стражец имат празно дворно място, в посока ТКЗС-то, на каля на селото. Местото е от два декара. Н. го има от баба си и дядо си. Навремето в имота имало къща, която сега е съборена. Местото било оградено с тел. Докато били живи родителите на Б. делили местото с бабата и дядото на Н.А.. Едната част ползвали родителите на Н.. След като баща му починал, Б. май взел цялото дворно място. Кога точно е станало това свидетелката не знае. Това знае от майката на Н., която й казала, че е Б. е взел цялото място и не могат да го работят. Преди 2-3 години свидетелката разбрала, че майката на Н. не обработва имота. После го работили техните деца.

Св.Я. С. също твърди, че ищците имат празно дворно място от 2 дка. в края на селото, което в момента е засято с люцерна. В началото имота ползвало двама братя-на Н. дядо му и брата на дядо му, т.е. бащата на Б.. Половината место работил бащата на Н., другата половина бащата на Б., на който му викали „каиша“. В момента частта на Н. я работи друг човек, който е засял люцерна. Вътрешната половина от имота я работел Б., а външната /по дължина на улица ****/я работил бащата на Н.. Б. влиза в своята част откъм имот №178, който е на брат му.

Св.И. И. съсед на ответника, който твърди че Б. има празно място до къщата си, на ул.** или 49..**.В имота има люцерна. Половината била засята от него. Тази част свидетеля работи от 15 години. Другата половина от люцерната не знае на кого е. Не я обработва Н., а И. А..Б. му дал да работи половината, защото нямал време да се занимава с нея. Първо свидетеля искал да купи мястото, но то било отчуждено за детска градина. Водело се на М.Р.. После говорил с техника Х., който му казал че няма да се строи детска градина и да говори с М.-бащата на Б.. Не купил мястото защото било неуредено. Едно време бащата на Н. също работел местото. Не станало ясно кой работи и кой е собственик на имота. За всяка част от имота има различен вход.Б. преди 3-4 години ходил при нотариус и си прехвърлил имота. Преди година свидетеля чул, че с Н. имат спор за имота.

Св.Д. М. твърди, че откакто се помни бащата на Б. и Б. работели мястото. Не е виждал в имота А. или Н.. В имота има сята люцерна, която се обработва от двамата И.. Имота е разделен по дължина, малкия И. коси частта към улицата, а другия /посочва свидетеля И. в залата/ коси вътрешната част.

Св.И. И. твърди, че познава страните. Те имат имот, ограден, но вътре разделен на две. Едната половина е на Н., а другата на Б.. Свидетелят от 10 години работи мястото на Н.. Лично го е попитал за разрешение да работи мястото, което е засял с люцерна. Другата половина също е засята с люцерна. Нея я коси един съсед И., който е бил свидетел по делото. Между двете чести има празна ивица земя. Св.И. твърди, че работи частта, оцветена в зелено, а др.свидетел И. – в жълто. Б. никога не му е искал сметка и не е твърдял, че работи неговото място.

Въз основа изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Предявени са два обективно съединени иска: положителен установителен иск за собственост на 1333/2427ид.ч. от един поземлен имот и за делба при съответните права /според заключението по делото/ на този имот.

По същество ищците претендират, че са съсобственици по давностно владение и наследство с ответника, при права установени от вещото лице. Ответникът се легитимира като собственик на целия имот по силата на констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Тъй като нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, т.е. ищците. Те следва да докажат при условията на пълно главно доказване, че са придобили съответните ид.ч. от имота въз основа на наследство и давностно владение.

По делото липсват писмени доказателства за принадлежността на правото на собственост. Налице са две стари скици от 31.08.1979г. и от 07.05.1997г.На първата имот пл.№117 и №166 са отредени за детска площадка. Имот пл.№117 е записан на С. Р.К., която е баба на ищеца.В съседство има имот на М.Р. К., баща на ответника.На скицата от 1997г. имот пл.№117 е записан вече на името на М.Р. и се води парцел VIII-177, като в съседство той има още един имот IХ-178.

Всички разпитани свидетели, с изкл. на св.Д. М. твърдят, че имота винаги е бил разделен на две, като се е ползвал лично или чрез трети лица от ищците и ответника. В момента имота се обработва от св.И. И. и св.И.И.. Първият свидетел твърди, че ответника му е дал да обработва половината имот и той го обработва от 15години. Според свидетеля собствеността върху имота е неуточнена, поради което не го е купил целия от бащата на Б..Св.И.И. твърди, че работи другата половина, която му е дал Н.. Никога не е говорил с Б. за тази част, нито той се е противопоставял на обработването й.

Тъй като показанията на св.Д. противоречат на показанията на всички разпитани свидетели И. относно фактите, че имота е разделен на две и се ползва от различни лица, които го стопанисват от името на двете страни, а не само на ответника, то същите не следва да бъдат кредитирани в тази част.

Свидетелите твърдят, че всяка част от имота е обработвана първоначално от наследодателите на страните, след това от самите тях, а понастоящем от трети лица. Предмет на спора е частта, претендирана от ищците. По делото се установи, че А.А. и съпругата му Б.А. са обработвали лично процесната част от имота до неговата смърт през 2005г. За да не пустее мястото синът на А.А. е предоставил мястото за ползване на св.И. Ах.И., който го обработва от 10 години, т.е. от 2008г. През това време ответникът не е упражнявал фактическа власт върху тази част, нито е обективирал намерение да я свои, но въпреки това през 2017г. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост, което чу правно действие е и причина за възникналия спор. Напротив събраните гласни доказателства са, че първоначално бащата на втория, третия и четвъртия ищци и съпруг на първата ищца е обработвал имота до смъртта си през 2005г., а от 2008г. св.И.А.И. от тяхно име. За промеждутъка от три години няма категорични доказателства, че ищците са владели имота, тъй като разпитаните свидетели твърдят най-общо, че Н. го е работил, но е налице презумпцията по чл.83 ЗС, а именно след като ищците доказват, че са владели в различни времена, предполага се, че са владели имота и в промеждутъка. Следователно налице е повече от 10 години непрекъснато владение от страна на ищците лично и чрез св.И. Ах.И. , което не е било обезпокоявано, осъществявало се е видно за отв.Б.А., който не се е противопоставил в нито един момент. Владението е оспорено от него едва през м.април 2017г., когато се е снабдил с нотариален акт за собственост. Към този момент обаче придобивната давност в полза на ищците е била изтекла. От заключението на вещото лице и от разпита на свидетелите, които ползват имота се установи, че в него има ясна граница, която е неизменна от години и не се е променяла.

Следва да се отбележи, че страните по делото са обективирали недвусмислено намерението си да придобият имота, в установените части спрямо всички трети лица, вкл. и останалите наследници, които не са оспорили владелческото им намерение за своене.

Тъй като страните владеят реални части от имота, респ. са придобили собствеността на реални части от имота, но се претендират идеални такива, съдът следва да постанови решение по установителния иск за собственост съобразно установените и претендирани права, а именно 1333/2427 ид.ч. за ищците общо и 1094/2427ид.ч. за ответника.

На основание чл.537 ал.2 ГПК нотариален акт за собственост №80 т.2 рег.№2088 д.№246/2017г. на нотариус Р.Иванова следва да бъде отменен до размера на 1333/2427кв.м.

Установената съсобственост между ищците и ответника следва да бъде прекратена с иска за делба. Правата на ищците помежду са установими, но не са предмет на настоящия спор. Предвид факта че те претендират общо в дял права, следва да бъдат присъдени общо, съобразно установените по-горе части.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.М.Р., ЕГН **********, че Б.М.А., ЕГН**********, С.А.А., ЕГН **********, Н.А.А., ЕГН ********** и Г.А.А., ЕГН ********** са собственици на 1333/2427 ид.ч. от имот с идентификатор 70860.507.177 по КККР на с.Стражец, с адм.адрес ул.****, с площ от 2427 кв.м., незастроен, с трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване, при граници: 70860.507.613, 70860.507.615, 70860.507.180, 70860.507.178, 70860.507.136, 70860.507.306 и 70860.507.176.

ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост №80 т.2 рег.№2088 д.№246/2017г. на нотариус Р.Иванова, вписан в СВ при РРС вх.рег.№1145/04.04.2017г., акт №177 т.3 д.№609/2017г., стр.94776 относно 1333/2427кв.м.

ДОПУСКА ДО СЪДЕБНА ДЕЛБА между Б.М.Р., ЕГН **********, Б.М.А., ЕГН**********, С.А.А., ЕГН **********, Н.А.А., ЕГН ********** и Г.А.А., ЕГН ********** на поземлен имот с идентификатор 70860.507.177 по КККР на с.Стражец, с адм.адрес ул.****, с площ от 2427 кв.м., незастроен, с трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване, при граници: 70860.507.613, 70860.507.615, 70860.507.180, 70860.507.178, 70860.507.136, 70860.507.306 и 70860.507.176 ПРИ ПРАВА: 1333/2427 ид.ч. общо за Б.М.А., С.А.А., Н.А.А. и Г.А.А. и 1094/2427 ид.ч. за Б.М.Р..

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: