В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На седемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Светлана Чолакова

секретар Ганка Атанасова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №206 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от А.С.А. против Н.Н.Л. с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 4258,41лв., представляваща ½ част от цялото платено задължение като поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 01.12.2010г. сключен между С.Д.Л. и Банка ДСК ЕАД, както и сумата 851,15лв. законна лихва за забава изчислена върху левова равностойност по фиксирания курс евро/лева на всяка платена анюитетна вноска от датата на плащането на всяка вноска до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи се, че се задължил като поръчител по договор за кредит за текущо потребление сключен на 01.12.2010г. между С.Д.Л. и Банка ДСК ЕАД за сумата 3700евро. С.Л. починала през 2012г. Бил уведомен от банката, че кредитът не се връща поради което ще търси плащането от него. За да избегне плащането на наказателни лихви и разноски по бъдещо изпълнително дело, платил за погасяване на кредитната сума общо 4354,58 евро които са в размер на 8516,82лв.- цялото задължение на наследодателя на ответника. След смъртта си С.Л. оставила двама наследници - децата си Д. Н.Л. и Н.Н.Л.. Твърди, че ответницата му дължи и законна лихва за забава в общ размер на 851,15лв. изчислена върху стойността на всяка платена анюитетна вноска – от датата на плащането до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 28.09.2017г., по което е образувано ч.гр.д. №2273/2017г. на РРС.

В предоставения срок ответникът чрез особен представител депозира отговор, намира, че иска е недопустим, поради липса на активна процесуална легитимация на ответника, предвид неприлагането на удостоверение за наследници

Предявеният иск е с правно основание чл.143 ал.1 от ЗЗД, като се претендира връщане на заплатени от поръчителя суми вместо длъжника по договор за кредит.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.12.2010г. е сключен договор за кредит за текущо потребление между С.Д.Л. като кредитополучател и Банка ДСК ЕАД като кредитор за сумата 3700евро, със срок на издължаване 120 месеца, по който договор ищецът е поръчител. Заемната сума в размер на 3700евро е получена от С.Д.Л.. Същата е починала на 25.03.2012г. като е оставила за свои наследници двете си деца - Д.Н.Л. и ответницата Н.Н.Л.. Поради забава в погасяване на задълженията по кредита ищецът получил на 29.07.2016г. от Банка ДСК с нотариална покана, че кредит е обявен за предсрочно изискуем. За окончателното погасяване на кредита с титуляр С.Д.Л., ищецът внесъл дължимите суми в общ размер на 4354,58 евро, видно от приложено удостоверение /4972,71 евро, съгласно у-е на 97-99/

Предвид изложеното от фактическа страна, от правна, съдът намира, че претенцията е доказана. Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят следва да предяви установителен иск за сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение. Съгласно чл.146 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението на основния длъжник, встъпва в правата на кредитора, а съобразно разпоредбата чл.143 ал.1 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвата и разноските, които е направил. Размерът обхваща само действително заплатеното от поръчителя. Вземането възниква в момента, когато поръчителят е изпълнил задължението на длъжника към кредитора От този момент той става кредитор на длъжника вместо първоначалния кредитор, чието вземане е погасено. Предвид събраните по делото доказателства се установява, че действително е налице договор за поръчителство, като длъжникът – наследодател на ответника не е изпълнил задължението по договора с трето лице, а задължението в размер на 4354,58евро, равняващи се на 4258,41лв. е изпълнено от страна на ищеца - поръчител. Това се установява от приложените удостоверения. Ответната страна, не оспорва предоставената заемна сума, нито приложените писмени документи. Налице са предпоставките на чл.143 ал.1 от ЗЗД, тъй като поръчителят е изпълнил задължението на длъжника и има право на обратен иск за това, което е платил. При липса на възражения от длъжника, че е платил каквито би могло да направи пред кредитора, уведомяването от поръчителя на длъжника за самото плащане, не са предпоставки подлежащи на установяване от поръчителя за уважаването на иска, в т. см. практика на ВКС /Р-1 №114/21.03.2011г. гр.д. №1143/2010г. ІVг.о/. Видно от представеното удостоверение за наследници на С.Л., която е починала на 25.03.2012г. същата е оставила за наследници двете си дъщери – едната ответницата по делото. Встъпването на наследниците следва без да е необходима покана, отговорността е съобразно чл.60 ал.1 от ЗЗД. Съобразно чл.5 от ЗН всеки наследник отговаря за задълженията до размера на наследствената си част – в случая ½ ид. част за ответницата. Ищецът е ангажирал доказателства за заплатената от него сума, поради което ответницата дължи ½ от 4354,58 евро, т.е исковата претенция в размер на равностойност в лева - 4258,41лв. По отношение на акцесорната претенция за дължимост на сумата 851,15 лв. представляваща законна лихва за забава: Поканата до наследника е предпоставка за поставянето му в забава по силата на чл.84 ал.1 изр.2 от ЗЗД. По делото липсват доказателства за отправена от ищеца до ответницата покана за заплащане задължението на наследодателя. Поради което липсват предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за заплащане лихва за забава за претендирания период, поради което същата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи заплащане на направените от ищеца разноски в общ размер на 1013,14лв. съразмерно уважената част от иска, т.е. размер на 840,92лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно уважената част от иска сумата 333,83лв. за разноските по ч.гр.д. №2273/2017г. на РРС

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Н.Л., ЕГН **********, адрес *** , дължи на А.С.А., ЕГН **********, адрес ***, сумата 4258,41лв./четири хиляди двеста петдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки/ главница, ведно със законната лихва от 29.09.2017г. до окончателното и изплащане. ОТХВЪРЛЯ иска за дължимост на сумата 851,15лв./осемстотин петдесет и един лева и петнадесет стотинки/ законна лихва за забава на всяка платена анюитетна вноска от 21.10.2014г. до 28.09.2017г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Н.Н.Л., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на А.С.А., ЕГН **********, адрес *** сумата 840,92лв. /осемстотин и четиридесет лева и деветдесет и две стотинки/ за разноски в настоящото производство, както и сумата 333,83лв./триста тридесет и три лева и осемдесет и три стотинки/ за разноски по ч.гр.д. №2273/2017г. на РРС

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: