Р Е Ш Е Н И Е

Номер 259 23.07.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На десети юли две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Даринка Димитрова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №321по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр. София, против С.П.М. за приемане на установено, че има вземания срещу ответницата: 364,62лв. главница, сумата 28,68лв. договорна лихва за периода от 01.03.2017г. до 28.07.2017г., сумата 178,60лв неустойка, сумата 45лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, сумата 12,73лв. лихва за забава за периода от 28.07.2017г. до 24.10.2017г., законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи се, че на 01.03.2017г. между Изи Асет Мениджмънт АД и ответника като кредитополучател е сключен договор за паричен заем №2760482 в размер на 400лв. Твърди, че заемодателят е изпълнил задължението си, като ответникът се задължил да върне заемната сума, като заплати сума в размер на 434,70лв. ведно с договорна лихва на 21 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 20,70лв. По договора ответника е извършил плащане в размер на 60,20лв. В сключения договор ответникът се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от обезпеченията посочени в договора, като се съгласил, че в случай на неизпълнение на това, дължи неустойка Същата се начислява еднократно след 3 дни от датата на сключения договор между страните и се дължи допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Дължи и неустойка в размер на 178,60лв - при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 дни начислява разходи за събиране, представляваща такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения и др. в размер на по 9лв. до максимума 45лв, съгласно чл.10а от ЗПК. Ответникът не е платил сумата до последната падежна дата-28.07.2017г., поради което дължи обезщетение за забава в размер на 12,73лв. от 28.07.2017г. до датата на подаване на заявлението. Сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения/цесия/ от 30.01.2017г. и Приложение №1 към него от 01.09.2017г. между на Изи Асет Мениджмънт АД и ищеца, по силата на който вземането към ответника е прехвърлено на ищеца. По ч.гр.д. №2571/2017г. на РРС е издадена заповед за изпълнение, срещу която е възразено, поради което е депозиран настоящият иск.

В предоставения срок ответницата чрез особен представител депозира отговор. Намира исковете за неоснователни, тъй като процесният договор противоречи на закона, не спазени изисквания на чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12 и чл.20, чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК. Сочи, че не е установено получаването на преддоговорна информация от предоставения европейски формуляр, тъй като не съдържа информация за ГЛП и ГПР. Наличие на явна нееквивалентност между ГПР, съответно 44,56% и ГЛП-40%, че практиката по сходни договори приема, че максималния размер е не повече от три пъти законната лихва. Поради нищожността на процесните клаузи е нищожен и целия договор, който на основание чл.22 от ЗПК вр. с чл.11 ал.1 т.9 и т.10 вр. с чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД е недействителен. Твърди, че са уговорени неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП и чл.147 а.1 от същия закон. Липса на посочване на вноските съобразно погасителен план съгласно чл.22 вр. с чл.11 т.1 т.11 от ЗПК. Както, че клаузата относно предвидената неустойка в чл.4 от договора е нищожна, поради противоречието с добрите нрави, тъй като е предназначена да санкционира заемателя за виновно неспазване на договорно задължение за предоставяне на обезпечение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: По делото е представен договор за паричен заем №2760482 от 01.03.2017г., с който “ Изи Асет Мениджмънт“ АД, е предоставил на ответника кредит в размер на 400 лв. Съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания сключен на 30.01.2017г. между ищеца и “Изи Асет Мениджмънт“ АД вземането е било прехвърлено, като ищецът упълномощен за уведоми от името на Изи Асет Мениджмънт АД всички длъжници по всички вземания на дружеството с приложение към него.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2571/2017 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за претендираните суми в настоящото производство.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, че след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. За да бъде уважен предявения установителен иск по този ред, следва чрез събрани по делото доказателства да бъде установено: признато в заповедното производство в полза на ищцовата страна вземане, което се установява от приложеното ч.гр.д.№2571/2017г., да бъде установен и юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, неговото съдържание, както и размерът му. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа на договор за заем юридическите факти, от които произтича претендираното вземане е наличието на валиден договор и настъпване на изискуемост на задълженията по него. Ответницата е сключила договор за потребителски кредит с Изи Асет Мениджмънт АД, който е цедиран на ищеца, уведомил ответницата за това. По делото не се спори, че отпуснатия заем е бил усвоен. На първо място по възражението на ответната страна за липса на надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането. Съгласно практиката на ВКС предишния кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като него пълномощник, в т.см. Р-е №137/2.06.2015г. гр.д.№5759/14г. III г.о. на ВКС. В случая е налице надлежно съобщаване на длъжника с връчването на молбата. По отношения на възраженията за действителността на сключения договор: Съгласно чл.22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК договорът е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20. В договора е посочен размера, периодичността, датите на плащане на погасителните вноски, ГЛП - 40% и ГПР-47,56%. Изготвен е на разбираем език и съдържа информацията по чл.11 ал.1 от ЗПК, спазени са императивните разпоредби на закона. По отношение на възражението, че липсва погасителен план съдържащ информация за размера, броя периодичността на погасителните вноски, последователността на разпределението на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването- размера на главница и лихва за всяка погасителна вноска: В чл.2 на самия договор, а не в отделен план са посочени тези обстоятелства. Освен това няма данни ответникът да е подал молба за предоставянето на такъв погасителен план, а съгласно чл.7 от договора, заемателят има право да получи във всеки един момент от изпълнението на договора извлечение под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания със цялата изискуема информация съгласно чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК, за което подава писмена молба, както и предсрочно да погаси изцяло или частично задължението си. Спазена е и разпоредбата на чл.11 т.15 от ЗПК, като в чл.8 от договора е отразено, че при забава на плащанията се дължи законната лихва за всеки ден забава. По отношение на възражението за нищожност на клаузите за размера на ГЛП и ГРП поради нееквивалентност на насрещните престации, както и че максималният размер, до който съглашението за заплащане на възнаградителна лихва е действително, ако не надвишава с повече от три пъти законната такава: Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определени с постановление на МС на РБ. В случая уговорения в договора размер на ГЛП-40%, а ГРП-47,56%, видно е, че не надхвърля пет пъти размера на законната лихва,/основен лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта/ което съобразно чл.19 ал.4 от ЗПК. Поради изложените съображения съдът намира, че договорът не е изцяло недействителен поради нарушение на разпоредбите на ЗПК. Съдът намира, за основателно възражението на ответната страна за недействителност на клаузата за неустойка, поради противоречие с добрите нрави, а именно за представяне на обезпечение от заемателя в тридневен срок. Критериите дали е налице нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР №1 от 15.06.10г. ОСГТК на ВКС. Такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, при съобразяване на специфичните факти. Така както е уговорена в чл.4 ал.1 от договора неустойката е предназначена да санкционира виновно неизпълнение на договорните задължения за представяне на поръчители, служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение и пр. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на паричния заем. Чрез предвиденото в тази разпоредба се цели да се обремени заемателят с допълнителни задължения и е санкция за неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение. Уговорената неустойка не обезпечава възстановяването на вредите от евентуално неизпълнение, а от непредставяне на обезпечение. От неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, не настъпва вреда за кредитора. Налице е противоречие на клаузата за неустойка с добрите нрави, тъй като не преследва заложените и функции. Освен това размерът и заедно с възнаградителната лихва е близък до главницата, което създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора и противоречи с функциите на неустойката. Поради което и съобразно чл.26 ал.4 от ЗЗД в тази част договорът не е породил действие, като нищожността е пречка за възникване на задължението за заплащането на неустойка в претендирания размер от 178,60лв, поради което претенцията в тази част е неоснователна. Ответникът обаче дължи връщане на останалите суми по договора, тъй като няма доказателства същият да е погасил цялата сума. Към датата на молбата са били извършени плащания в общ размер на 60,20лв. Поради което претенциите за главница, договорна лихва, разходи и лихва забава са основателни.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно уважената част от иска. Направените разноски са в общ размер на 275лв./за заплатена д.т. от 175 лв. и 100лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК, вр. с чл. 25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ/, т.е се следват 198лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 75 лв. за разноските по ч.гр.д. №2571/2017г. на РРС.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.П.М., ЕГН**********, адрес ***, дължи на Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК202527341, адрес гр. София, бул. Васил Левски 114, етаж Мецанин, сумата 364,62лв./триста шестдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/ главница, ведно със закон на лихва от 31.10.2017г. до окончателното и изплащане, сумата 28,62лв.двадесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/ договорна лихва за периода 10.03.2017г. до 28.07.2017г., сумата 45 лв./четиридесет и пет лева: разходи и такси за извънсъдебно събиране, сумата12,73лв./дванадесет лева и седемдесет и три стотинки/ лихва за забава за периода от 28.07.2017г. до 24.10.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска за дължимост на сумата 178,60лв./сто седемдесет и осем лева и шестдесет стотинки/ неустойка за неизпълнение на договорно задължение като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА С.П.М., ЕГН**********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК202527341, адрес гр. София, бул. Васил Левски 114, етаж Мецанин сумата 198лв. /сто деветдесет и осем лева/ за разноски по настоящото производство, както и сумата 75 лв./седемдесет и пет лева/ за разноски по ч.гр. д. № 2571/2017г. на РРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: