Р Е Ш Е Н И Е

Номер 228 13.07.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Сребрена Русева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 451/2018 г.

Производството е с правно основание чл. 74 и чл.59 от Закона за задълженията и договорите.

Депозирана е искова молба от Г.М.А., с която са предявени обективно съединени искове срещу Б.М.М. за заплащане на сумите 2 175,82 лв., платена вместо ответника, 10,88 лв. банкова такса за превода, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и сумата 12,78 лв. обезщетение за забавено плащане. Иска и присъждане на направените по делото разноски. Твърди, че с ответника са съсобственици на имот, находящ се в гр.Разград, ул.“Кракра“, №*, че ответникът е бил осъден да заплати сумата 1 200 лв. ведно със законната лихва от 20.10.2015 г. и 604 лв. разноски по делото на Д. К. с решение по гр.д.№1830/2015 г. , че е било образувано изп. д. №20167620400364 по описа на ЧСИ Д.Д., че ищецът е заплатил сумата с цел да осуети изпълнение върху съсобствения им имот, както и че е изпратил покана до ответника в тридневен срок да му възстанови сумата, която последният получил на 10.02.2018 г.

Ответникът не е депозирал отговор в законовия едномесечен срок за това. В о.с.з. заявява, че между страните по делото е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот и процесната сума е била част от предварителните преговори за сключване на сделката.

Въз основа на представените в хода на процеса доказателства, съдът установи следното: С решение №146/25.04.2016 г. по гр.д.№1830/2015 г. ответникът е осъден да заплати на трето за настоящото дело лице сумата 1200 лв., представляващи необходими разноски по възстановяването на покрив – обща част на сграда в режим на етажна собственост с идентификатор 61710.505.872.1 по КККР на гр. Разград, ведно със законната лихва от 20.10.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 604 лв. /шестстотин и четири лева/ разноски по делото. Според изпратената на ответника покана за доброволно изпълнение, задължението му по изпълнителния лист, издаден по горепосоченото дело е в размер на 2 171,95 лв., от които главница в размер на 1200 лв., законна лихва за периода 20.10.2015 г. – 28.06.2016 г., 604 лв. разноски , 6 лв. разноски по делото и 277,84 лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ. Тази покана за доброволно изпълнение е получена от ищцата по настоящото дело.

По образуваното изп.д. №20167620400364 ЧСИ е изискал и получил справки за имущественото състояние на длъжника – ответник по настоящото дело. Видно от тези справки той не е имал регистрирани трудови договори и банкови сметки. Притежавал е 1/10 от земя и сграда в гр.Разград, ул.“Кракра“, №*, два леки автомобила „Москвич“ съответно произведени 1975 г. и 1980 г.

Видно от вносната бележка /л.10/ ищцата е внесла сумата 2 175,82 лв. по изп. дело 364 от 2016 г. за Б.М.М.. Тази вносна бележка е представена пред ЧСИ от ответника, като приложение на подписана от него молба. С протокол от 07.07.2017 г. ЧСИ е приел изпълнителното дело за приключено поради изплащане на задължението в пълен размер.

С нотариална покана, връчена на 09.02.2018 г. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК ищцата е поканила ответника да й заплати сумата 2 175,82 лв. и 10,88 лв. преводна банкова такса.

Според електронния калкулатор законната лихва върху сумата 2186,70 лв. за периода 14.02.2018 г. – 06.03.2018 г. е 12,78 лв.

С нотариален акт от 16.06.2017 г. ответникът Б.М.М. е продал на ищцата Г.М.А. правото на собственост върху 1/8 идеална част от поземлен имот с идентификатор 61710.505.872, целият с площ 311 кв.м. , заедно с ¼ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.505.872.1.1., находящ се в сграда 1, построена в гореописания поземлен имот с предназначение на обекта :жилище, апартамент със застроена площ 89 кв.м. с административен адрес гр.Разград, ул.“Кракра“№*, ет.* заедно с таванско и избено помещение и ½ идеална част от общите части на сградата. Според свидетелските показания на адв.Д.Й., ищцата е платила дълга на ответника, който бил неин родственик и е предполагала, че ще се уредят отношенията впоследствие. Свидетелката е присъствала на преговорите между страните и според показанията й, двамата не са имали уговорка за приспадане на процесната сума от цената на имота.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е за заплащане на сума, която ищецът твърди, че е платил на кредитор на ответника, с което е погасил задължение на последния към този кредитор. Както правилно сочи ответникът в писмените бележки на процесуалния си представител, предявеният с исковата молба иск е за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване. Неправилно съдът в определението по чл.140 от ГПК е квалифицирал същият по чл.74 от ЗЗД, тъй като квалификацията трябва да следва искането, а не твърдяните факти. В случая искането е за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59 от ЗЗД. Тъй като в конкретната хипотеза фактите, които са от значение за фактическия състав на чл.74 и на чл.59 от ЗЗД в по-голямата си част са едни и същи – плащане от ищеца, с което се погасява задължение на ответника и тези факти са изяснени по делото, грешката на съда в правната квалификация на иска не води до необходимост от възобновяване на производството.

Единствената разлика в случая между фактическия състав на чл.74 от ЗЗД и на чл.59 от ЗЗД е наличието на правен интерес от изпълнението на задължението. Този правен интерес подлежи на доказване и както е посочено в писмените бележки на процесуалния представител на ответника, той не бе доказан. Именно затова предявеният иск по чл.59 от ЗЗД се явява допустим, основателен и доказан. Това е така, защото се касае за субсидиарна възможност на кредитор, който не разполага с друг иск, за да получи сума, която е излязла от неговия патримониум и е предизвикала увеличаването на патримониума на другата страна по правоотношението.

В случая безспорно беше установено, че ищцата е платила задължение на ответника към трето лице по причини, които не обосновават правен интерес по смисъла на чл.74 от ЗЗД. Извършеният от нея паричен превод е погасил задължението на ответника и по този начин е намалил пасива на имуществото на ответника. Между тези два факта е налице причинна връзка – първият е пряка причина за втория. Тъй като няма други факти, които да обосноват фактическият състав на друг правен институт, за ищцата остава възможността да претендира сумата като недължимо платена на основание чл.59 от ЗЗД, поради което искът за заплащане на 2 186,70 лв. е основателен и доказан.

Тъй като се касае за задължение с правно основание неоснователно обогатяване, ответникът като длъжник е изпаднал в забава с получаването на поканата за изпълнение на задължението /тъй като липсва законов или уговорен срок за изпълнение/. Тази покана е получена чрез нотариус по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на 09.02.2018 г. В нея ищецът е поканил ответника да плати сумата в 3-дневен срок. Така на основание чл.86 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца претендираната от последния сума от 12,78 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 14.02.2018 г. – 06.03.2018 г.

Предвид забавата на ответника исковата сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.03.2018 г.

Не основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски, а именно 137,47 лв. държавна такса за образуване на делото, 15 лв. депозит за свидетел и 24,00 лв. такса за копиране на книжата по изп. д. №20167620400364, или общо 176,47 лв., както и сумата 240 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, Съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Б.М.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.А., ЕГН ********** *** сумата 2 186,70 лв. /две хиляди сто осемдесет и шест лева и седемдесет стотинки/ обезщетение за неоснователно обогатяване ведно със законната лихва върху сумата от 07.03.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата 12,78 лв. /дванадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ обезщетение за забавено плащане за периода 14.02.2018 г. – 06.03.2018 г., сумата 176,47 лв. /сто седемдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/ разноски по делото и 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: