Р Е Ш Е Н И Е

№ 218, 03.07.2018г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На осми юни две хиляди и осемнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Сребрена Русева

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 505 по описа за 2018г. на РРС

Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на ответника, че е налице вземане в размер на 992.52лв.-главница за потребена топлинна енергия за периода 30.11.13г.-13.07.16г. за обект, находящ се в гр.гр. Р., бул. ** и сумата 260.77лв. явяваща дължимо обезщетение за забава за периода 31.12.13г.-22.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.17г. и разноски по двете производства. Твърди, че ищецът е доставял на ответника топлинна енергия за битови нужди, която ответникът не е заплатил. Това наложило подаването на заявление по чл.410 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№2797/17г. на РРС, по което е издадена заповед за изпълнение №4617/04.12.17г. Длъжникът е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК и ищецът е предявил настоящия иск.

В с.з. ищецът твърди нови факти и представя нови доказателства, а именно че с ответника имат сключена извънсъдебна спогодба.

Ответникът Л.А.А. чрез назначения му особен представител стича иска за неоснователен, като се позовава на изтекла в негова полза тригодишна погасителна давност. Досежно новопосочените факти и доказателства от ищеца, ответникът счита че е налице процесуална преклузия и съдът не следва да се съобразява с тях.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: На 15.10.1992г. ищецът е депозирал молба до дружеството ищец, с която иска да бъде включен като редовен абонат за ползване на централно топлоснабдяване на обект на бл.В**. Ищецът е издал акт за разпространение на нето кубатурата на обекта. Ищецът представя справка, че ответникът е собственик на имота.

По делото е назначена ССЕ, според което имота е тополснабден, на ответника е предоставен аб.№11290, включен в абонатна станция №100.

Отоплителен сезон 2013/2014г. е започнал на 16.11.2013г. и е приключил на 23.04.2014г. Подадената към абоната топлинна енергия е 2.516мВч на стойност 244.69лв. с ДДС, от които 0.913мвч на стойност 88.77лв. са за отопление с щранг лира, няма отчетено отопление от уреди и 1.603мвч на стойност 155.92лв. е отнесена като загуба сградна инсталация.

Отоплителен сезон 2014/2015г. е започнал на 27.10.2014г. и е приключил на 23.04.2015г. Подадената към абоната топлинна енергия е 4.560мВч на стойност 456.39лв. с ДДС, от които 0.897мвч на стойност 89.79лв. са за отопление с щранг лира, 2.003мвч на стойност 200.48лв. за отопление с уреди и 1.660мвч на стойност 166.12лв. е отнесена като загуба сградна инсталация.

Отоплителен сезон 2015/2016г. е започнал на 26.10.2015г. и е приключил на 07.04.2016г. Подадената към абоната топлинна енергия е 2.062мВч на стойност 171.88лв. с ДДС, от които 0.753мвч на стойност 62.76лв. са за отопление с щранг лира, няма отчетено отопление от уреди и 1.309мвч на стойност 109.12лв. е отнесена като загуба сградна инсталация.

В процесния период 30.11.13г.-13.07.16г. вещото лице е констатирало наличието на издадени 24 фактури, три от които е изравнителни. Фактурите са осчетоводени, като по тях липсват плащания до датата на изготвяне на заключението. Дължимата главница за процесния период е 992.52лв., а лихвата е в размер на 288.224лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира исковете за допустими. Разгледани по същество същите се явяват основателни.

Съгласно пар.1 т.42 ДРЗЕ, потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоприносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. А съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение в имотите си, а съгласно ал.6 клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топалоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Следователно потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия като ползва топлоснабден имот по силата на вещно право или на облигационно право на ползване. Между потребителя и дружеството възниква облигационно правоотношение на продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Откриването на партида установява наличието на облигационни отношения между страните, въпреки че тези отношения се презюмират от закона. Ответницата не оспорва факта, че е собственик и ползвател на имота. Тъй като топлоснабдяването в ЕС не е прекратено ответницата дължи доставените количества топлинна енергия/отопление с отоплителни тела и загуба сградна инсталация/.

Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД върху главницата. В чл. 32 ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.

Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност за периода преди 30.11.2014г., което съдът изцяло споделя. Касае се за периодично плащане, чиято погасителна давност е 3 годишна. Тъй като заявлението е депозирано на 30.11.3017г. и е предявен установителен иск, то давността е прекъсната на тази дата. Задълженията на ответника за периода 30.11.3013г.-30.11.2014г. в размер на 297.54лв. главница, както и задълженията за лихви в размер на 99.57лв. са погасени по давност. Ответникът следва да заплати на ищеца главница в размер на 724.96лв. и лихви в размер на 188.65лв.

За пръв път ищецът твърди нови факти, а именно сключена съдебна спогодба, с която ответникът е признал дълга си и е уговорил разсрочено плащане, които са неотносими към спора, поради настъпилата преклузия.

Ищецът претендира разноски от заповедното /от 25.07лв./ и исковото производства /от 774.93лв./, като представя списък. Предвид частичната основателност на иска, ищецът има право частично на разноски, като в заповедното производство следва да са в пълен размер, а в исковото в размер на 654.90лв..

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на Л.А. ***, ЕГН **********, че дължи на Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК 116019472 сумата от 724.96лв./седемстотин двадесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/, потребена топлинна енергия за периода 30.11.14г.-13.07.16г. и сумата от 188.65лв. /четиридесет и два лева и четиридесет стотинки/ обезщетение за забава за периода 30.11.14г.-22.11.17г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2017г.

ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимост на главница за размера над 724.96лв. до 992.52лв. и за установяване дължимост на лихва за размера над 188.65лв. до 260.77лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА Л.А. ***, ЕГН ********** да заплати на Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК 116019472 сумата от 564.90лв./петстотин шестдесет и четири лева и деветдесет стотинки/ съдебни разноски и сумата 25.07лв./двадесет и пет лева и седем стотинки/ разноски по заповедното производство –ч.гр.д. № 2797/2017г. по описа на РРС.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: