№ 249
04.07.2018г. град Разград
Разградският районен съд
на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Сребрена Русева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд № 339 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила
е жалба от „Биовет“
АД -гр. Пещера, против Наказателно постановление № 15/13.04.2018г.
на Директора на РИОСВ - Русе, с което за нарушение на
чл.125, ал.1, т.2 вр. чл. 164, ал.1 от Закона за опазване на
околната среда
му е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 55000 лв. на основание чл.164, ал.1 от същия закон. В жалбата се излагат
доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли същото да бъде изцяло отменено.
В съдебното заседание жалбата се поддържа от повереника на
жалбоподателя.
Представителят на наказващия орган излага доводи за
неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното
наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу
акт, подлежащ на съдебно обжалване,
жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно
постановление №
15/13.04.2018г.
на Директора на РИОСВ - Русе за нарушение на чл.125,
ал.1, т.2 вр. чл. 164, ал.1 от Закона за опазване на
околната среда
на обжалващото дружество Биовет“
АД -гр. Пещера е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер
на 55000 лв.
на основание чл.164, ал.1 отсъщия закон. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение №0002267/18.01.2018г., съставен на
жалбоподателя от старши експерт в РИОСВ-Русе. В наказателното постановление
обстоятелствата по акта са отразени по следния начин: «…при извършена проверка
на 19.12.2017г., във връзка с контрола на емитериите, формиращи отпадъчни
води и заустващи във водни обекти, както
и зачестили сигнали за разпространение на специфични миризми в района на пречиствателна станция за отпадъчни води
/ ПСОВ/, собственост на „ Биовет „ АД, гр. Пещера, клон – Разград …… е установено, че „Биовет“ АД, в качеството си на оператор на „ Инсталация за производство
на основни фармацевтични продукти“ ,
попадаща, съответно в т.4.5 от Приложение № 4 на ЗООС, не е изпълнил в
съответствие с изискванията на чл. 125, ал.1,т.2 от ЗООС, следното условие от
Комплексно разрешително № 10-Н1/2011г., актуализирано с Решение №
10-Н1-А3/2015г. ….“ . Сочи се, че е установено превишение
на индивидуалните емисионни норми на допустимо съдържание на замърсяващи
вещества, определени в Таблица 10.1.2.1 към Условие 10.1.2.1. от Комплексно разрешително
№ 10-Н1/2011г. по следните показатели -
сулфати /резултат 352 мг/л при норма 300 мг/л/, неразтворени вещества /резултат
77,0 мг/л при норма 20 мг/л/, химична потребност от кислород /резултат 727 мг/л
при норма 150 мг/л/, биохимична потребност от кислород за 5 денонощия /резултат 216 мг/л при норма 30 мг/л/ и азот
амониев /резултат 77,1 мг/л при норма 2,0 мг/л/. Прието е, че е нарушен чл. 125, ал.1,т.2 вр. чл. 164, ал.1 от ЗООС.
Пред РРС е разпитана като свидетелка актосъставителката Г. К. /ст. експерт към наказващия орган/. От показанията й се
установява, че на процесната дата /19.12.2017г./ в Пречиствателна станция в гр.
Разград, стопанисвана от обжалваото дружество е извършена проверка, като от пробовземна точка /изхода на
пречиствателната станция/ са взети проби. При физикохичмичния анализ на същите проби
в Регионална лаборатория –гр. Русе са установени отклонения от индивидуалните
емисионни ограничения, определени в комплексното разрешително издадено на
обжалващото дружество. Представено е копие от Комплексно разрешително на „Биовет“ АД. Представено е и
копие от протокол за изпитване, отразяващ извършения аналз на взетите проби.
Видно от този анализ действително, така както е отразено в НП, е установено
превишение на индивидуалните емисионни норми на допустимо съдържание на
замърсяващи вещества, определени в Таблица 10.1.2.1 към Условие 10.1.2.1. от Комплексно разрешително № 10-Н1/2011г.,
издадено на „Биовет“ АД. В крайна сметка съдът намира, че показанията на
актосъставителя и представените писмени доказателства от наказващата
администрация няма как да бъдат оборени и очевидно отразяват действителните
обстоятелства по случая. При това съдът, като кредитира тези доказателства,
приема, че отразените в НП обстоятелства са доказани по несъмнен начин.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна
страна следното: При издаване на Акта за
установяване на административното нарушение и наказателното постановление, ангажиращо
наказателната отговорност на жалбоподателя са спазени законовите изисквания –
същите са издадени от компетентни органи в рамките на законовите им правомощия
и при спазване на установената процедура. В жалбата и в съдебното заседание се
сочи на незаконосъобразност от формална страна на Акта и НП, но всъщност не се
излагат конкретни доводи в тази насока.
При служебната проверка съдът не констатира процесуални пороци. Съдът приема,
че обжалващото дружество е осъществило състава на вмененото му нарушение.
Съгласно чл. 125, ал.1, т.2 от ЗООС операторът на инсталация е
длъжен да изпълнява условията на комплексното разрешително. Жалбоподателят, с
оглед дейността си, безспорно е оператор
на инсталация по смисъла на закона. Същият обаче е нарушил условията на
издаденото му комплексно разрешително, както установява анализът на взетите
контролни проби, тъй като при дейността му се е стигнало до превишение на индивидуалните емисионни
норми на допустимо съдържание на замърсяващи вещества. Това само по себе си
обуславя административнонаказателната отговорност на обжалващото дружество.
Изложените в обратния смисъл доводи относно приложението на закона съдът намира
за неотносими. Относимите законови изисквания очевидно са нарушени и правилно дружеството е санкционирано на основание
чл.164, ал.1 от ЗООС. Наложеното
наказание надхвърля значително минималния размер, но е и значително под средния
законов размер. В случая с оглед тежестта на нарушението, съдът намира, че наказанието
е справедливо, тъй като жалбоподателят и в предходни периоди е наказван за
сходни деяния, видно от приложените копия от влезли в сила наказателни
постановления и очевидно за да се постигне необходимия ефект е обосновано прилагането на по-висока санкция.
Поради изложените съображения съдът
намира, че наказателното постановление следва да бъде изцяло потвърдено, тъй
като е законосъобразно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15/13.04.2018г.
на Директор на РИОСВ - Русе, с което за нарушение на чл.125, ал.1, т.2 вр. чл.
164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда на „Биовет“
АД -гр. Пещера му е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 55000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: