МОТИВИ към Присъда № 266/04.07.2018г. постановена по НОХД № 365/2018г. по описа на РРС.

Обвинението против подсъдимият М.Р.С. *** е за това, че: За времето от 13.05.2009г. до 31.07.2014г., в гр.Разград и в с.Бели Лом, общ.Лозница, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - Експертно решение на ТЕЛК № 0743/13.04.2009г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ Разград, приложен към Заявление № МП- 7157/13.05.2009г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност и към Заявление № МП-7158/13.05.2009г. за отпускане на лична социална пенсия, представени пред служител на ТП на НОИ до Директора на ТП на НОИ Разград, както и към Молба-декларация вх.№ 119/26.06.2009г. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция, а именно за транспортни разходи и за диетично хранене и лекарствени продукти и Молба-Декларация с вх.№ 198/28.10.2009г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция за диетично хранене и лекарствени продукти, подадени до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Разград, е получил без правно основание чуждо движимо имущество - парични средства на обща стойност 7692,86 лева, представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на НОИ гр.София, както и парични средства изплатени като месечни добавки за транспорти разходи, лекарствени средства и диетично хранене в общ размер на стойност 1150,50 лева, собственост на Агенция „Социално подпомагане“ гр.София, всичко на обща стойност 8 843,36 лева, с намерение да го присвои - престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Съдебното производство срещу подсъдимия е проведено по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, съгласно разпореждането на съда. При предварителното изслушване подс.С. е признал изцяло фактите, посочени в обвинителния акт, поради което и на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът му- адв.Д.Б. счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, като деянието на неговия подзащитен е съставомерно по повдигнато обвинението. Моли съдът да му наложи наказание при условията на чл.55 от НК и изтърпяването му да бъде отложено при условията на чл.66 от НК. Относно гражданските искове счита, че са процесуално допустими, като относно основателността предоставя на съда.

Пострадалото ЮЛ- НОИ гр.София е предявило за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 7 692,86 лв., представляваща причинена имуществена вреда в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането 30.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата, който е приет за съвместно разглеждане. Процесуалният им представител- ю.к.Василева поддържа така предявения граждански иск, като счита, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по несъмнен начин, поради което моли същият да бъде осъден да им заплати обезщетение за причинените имуществени вреди в претендирания размер ведно със законната лихва от датата на деликта.

Пострадалото ЮЛ- АСП-гр.София също са предявили за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 1150.50лв., представляваща причинена имуществена вреда в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането 30.06.2014г. до окончателното изплащане на сумата, който е приет за съвместно разглеждане. Процесуалният им представител- ю.к.Иванова поддържа така предявения граждански иск, като счита, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по несъмнен начин, поради което моли същият да бъде осъден да им заплати обезщетение за причинените имуществени вреди в претендирания размер ведно със законната лихва от датата на деликта.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано, с оглед на направеното самопризнание и другите събрани на досъдебното производство доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК в размер на минимума, което да бъде намалено с 1/3 и бъде осъден на 1г. и 4м. лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК. По отношение на предявените граждански искове намира същите за основателни и предлага да бъдат уважени в предявения размер.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият М.Р.С. ***.

В началото на 2009г. същият бил безработен и не реализирал никакви доходи, поради което решил по неправомерен начин да получи пенсии за инвалидност. За тази цел той подал молба-декларация в Регионалната картотека на медицинската експертиза /РКМЕ/ - гр. Разград, с която заявил желание да бъде освидетелстван за първи път от ТЕЛК-Разград и декларирал, че е безработен. Към нея подсъдимият приложил Епикриза за заболяването към ИЗ № 1137/ХО 226 от 2009г. /л. 112/ и Протокол от ЛКК № 15/24.02.2009г. /л. 111/ издадени от Хирургично отделение при МБАЛ- гр.Разград.

На 13.04.2009г. на името на подс.М.С. бил съставен по неустановен начин и от неустановено в хода на досъдебното производство лице, неистински официален документ - Експертно решение № 0743 зас.№ 071 от 13.04.2009г. /л.29, оригинал/ на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”- гр. Разград, въпреки, че той не бил прегледан от лекарската комисия в състав председател: д-р В.Ш. и членове: д-р Р.Д., д-р М.М., д-р Б.Б.-НОИ и С.М.-АСП. Към медицинското му експертно досие, образувано на основание подадената молба- декларация били приложени Епикриза за заболяването към ИЗ № 1137/ХО 226 от 2009г. и Протокол от ЖК № 15/24.02.2009г. издадени от Хирургично отделение при МБАЛ-гр.Разград.

В хода на разследването е била изискана от изпълнителния Директор на МБАЛ- Разград справка, дали подс.М.С. ***, е постъпвал на лечение в Хирургично отделение и дали са му били издавани Епикриза за заболяването и Протокол от ЛКК.

Видно от писмо /л.Л04/ на МБАЛ-гр.Разград, подс.М.С. не е постъпвал за лечение в Хирургично отделение при МБАЛ-Разград и съответно не му е издавана медицинска документация.

В експертното решение било отразено, че подсъдимият е с водеща диагноза „Др. БОЛЕСТИ НА АРТЕРИИТЕ и АРТЕРИОЛИТЕ”, била му определена 80 % трайно намалена работоспособност (ТНР), като за дата на инвалидизация била посочена - 13.04.2009г., а срок на инвалидността - пожизнен. След това горепосоченото експертно решение по служебен път било изпратено в Районно управление „Социално осигуряване”- гр.Разград, където тричленна медицинска комисия го потвърдила с Решение № 0724 зас.№ 047 от 22.05.2009г. /л.109/, и същото влязло в сила.

1. Въпреки че знаел, че не е освидетелстван от ТЕЛК - гр. Разград, на 13.05.2009г. подс.М.С. лично подал заявление за отпускане на лична пенсия по чл.84 от КСО с вх.№ МП-7157/13.05.2009г. /л.24-25/ и заявление за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност по чл.90 от КСО с вх. № МП-7158/13.05.2009г. /л.27/ до директора на Районно управление „Социално осигуряване”- гр. Разград /Териториалното поделение на НОИ - гр. Разград/. Към заявлението същият приложил неистинският официален документ - горепосоченото експертно решение, тъй като същото било задължителен и основен реквизит за отпускане на пенсиите, а така също приложил и документите си за придобития трудов стаж.

Св.П. И. И. работеща като специалист в ТП на НОИ гр.Разград приела подадените от подсъдимия заявления и придвижила документите му по надлежен ред, с оглед извършване на преценка от социалните служители какъв размер пенсия следва да бъде получавана подс.С. съобразно представените от него документи. Служителите, които обработили образуваната пенсионна преписка, преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, подс.М.С. има право да получи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност. Степента на трудовата неработоспособност на същия, била определена в горепосоченото Решение на ТЕЛК била 80 на сто от 13.04.2009г.

С разпореждане № **********/05.06.2009г. /л.21-22/ на ТП на НОИ- Разград на подс.М.С. била отпусната съгласно чл.101 от КСО и § 8 от ПЗР на КСО - лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 131,08 лв. и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 25,45 лв., считано от 13.04.2009г. /датата на инвалидизирането на подсъдимия посочен в Експертното решение/ и от 01.07.2009г. - в размер на 142,88 лева и 27,74 лева, като общия размер на двете социални пенсии първоначално възлизал на 170,62 лв.

С разпореждане № **********/09.10.2009г. /л. 124/, размерът на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и на личната социална пенсия за инвалидност били изменени и била определена месечна сума за изплащане, общо в размер на 210,35 лева.

Посочените суми подсъдимият получавал по изплащателен картон в пощенската станция в с.Бели Лом, общ.Лозница.

По този начин за времето от 09.10.2009г. до 30.04.2012г., подс.М.С. получавал от ТП на НОИ - гр. Разград парична сума в общ размер от 7 692,86 лева представляващи изплатени парични средства за лична пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност, която му е била изплатена за периода от 13.04.2009г./датата на инвалидизирането му/ до 30.04.2012г.

На 01.05.2012г. така отпуснатата пенсия на подс.М.С. била спряна, от изплащане на основание чл.95, ал.2 от КСО поради представяне на доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на получената пенсия съгласно чл.96, ал.1 от КСО. Това станало с Разпореждане № Ра-136/21.04.2012г. на ТП на НОИ - гр.Разград.

Така с деянието си подс.М.С. всеки месец през инкриминирания период - 13.05.2009г. до 30.04.2012г. при получаване на сумите отпуснати му като пенсии за инвалидност, посочени по-горе, е осъществявал състава на престъплението по чл.212, ал.1 от НК.

2. На 26.06.2009г. подс.М.С. подал молба-декларация с вх.№ 119/26.06.2009г. /л.36/ до директора на Дирекция «Социално подпомагане»- гр.Разград за отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, като приложил към молбата неистинския официален документ, посочен по-горе - експертно решение № 0743/13.04.2009г. на ТЕЖ при МБАЛ «Св.Иван Рилски»-гр.Разград, за да удостовери наличието на заболяване, което му дава право да ползва месечни добавки за посочените по-горе услуги.

Със заповед № 119/30.06.2009г. /л.35/ на Директора на Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград, на подс.М.С. е била отпусната месечна добавка за социална интеграция, на основание чл.42, ал.7 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) и чл.ЗЗ, ал.1-3 от ППЗИХУ по чл.25, ал.1 от ППЗИХУ за транспорт, в размер на 9,75 лева месечно, считано от 01.06.2009г. до 30.06.2014г. Тези месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, са били изплащани по лична банкова сметка ***метка в Банка «ДСК» клон гр.Разград, и му били изплатени за периода от време обхващащ 01.06.2009г. до 30.06.2014г. Общо за този период обвиняемият е получил сумата от 594,75 лв. месечни добавки за социална интеграция по ЗИХУ.

Така с деянието си подс.М.С. всеки месец през инкриминирания период - 01.06.2009г. до 30.06.2014г. при получаване на сумите отпуснати му като месечни добавки за социална интеграция по ЗИХУ, посочени по- горе, е осъществявал състава на престъплението по чл.212, ал.1 от НК.

3. На 28.10.2009г. подс.М.С. подал молба-декларация с вх.№ 198/28.10.2009г. /л.39/ до директора на Дирекция «Социално подпомагане»- гр.Разград за отпускане на месечни добавки за диетично хранене и лекарствени продукти, като приложил към молбата неистинския официален документ, посочен по-горе - експертно решение № 0743/13.04.2009г. на ТЕЛК при МБАЛ «Св.Иван Рилски»-гр.Разград, за да удостовери наличието на заболяване, което му дава право да ползва месечни добавки за посочените по-горе услуги.

Със заповед № 198/02.11.2009г. /л.38/ на Директора на Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград, на подс.М.С. е била отпусната месечна добавка за социална интеграция, на основание чл.42, ал.7 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) и чл.ЗЗ, ал.1-3 от ППЗИХУ по чл.29 от ППЗИХУ за диетично хранене и лекарствени продукти, в размер на 9,75 лева месечно, считано от 01.10.2009г. до 30.06.2014г. Тези месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, са били изплащани по лична банкова сметка ***метка в Банка «ДСК» клон гр.Разград, и му били изплатени за периода от време обхващащ 01.10.2009г. до 30.06.2014г. Общо за този период обвиняемият е получил сумата от 555,75 лв. месечни добавки за диетично хранене и лекарствени продукти.

Така с деянието си подс.М.С. всеки месец през инкриминирания период - 01.10.2009г. до 30.06.2014г. при получаване на сумите отпуснати му като месечни добавки за диетично хранене и лекарствени продукти, посочени по-горе, е осъществявал състава на престъплението по чл.212, ал.1 от НК.

Видно от заключението на назначената по ДП съдебно-икономическа експертиза /л.86-93/:

1. 3а периода от 13.04.2009г. до 30.04.2012г. на подс.М.Р.С., ЕГН ********** са отпуснати и изплатени суми като лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност, в размер на 7 692,86 лева.

2. 3а периода от 01.07.2009г. до 31.07.2014г. подс.М.Р.С., ЕГН ********** е получил суми като интеграционни добавки по реда на ППЗИХУ, в размер на 1 150,50 лева.

3. Общо получени суми във връзка с използване на ЕР № 0743/071 от 13.04.2009г., в размер на 8 843,36 лева.

От заключението на назначената по делото комплексна техническа и почеркова експертиза /л.98-101/, е видно, че:

1. Подписите, положени в графите „председател“ и „членове“ в ЕР № 0743/13.04.2009г. не са изпълнени съответно от В. К. Ш., Р. Д. Д., М. К. М, Б. Г. Б. и С. А. М.

2. Подписът, положен в графа „получих решението“ в ЕР № 0743/13.04.2009г. не е изпълнен от М.Р.С., ЕГН **********.

3. Отпечатъкът от печат в ЕР № 0743/13.04.2009г. вероятно е положен с печата на ТЕЛК-гр.Разград.

4. Подписите, положени в графа „подпис“ в заявление № МП- 7157/13.05.2009г. и в заявление № МП-7158/13.05.2009г., в молба-декларация с № 119/26.06.2009г., в молба-декларация с № 198/28.10.2009г. са изпълнени от М.Р.С..

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена с оглед направените самопризнания от страна на подсъдимия и предвид разпоредбата на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Неговото самопризнание се подкрепя и от другите, събрани на досъдебното производство доказателства, а именно- показанията на свидетелите, съдебно-икономическа и комплексна експертизи, характеристика, справка за съдимост и др. всички те са единни и непротиворечиви и установяват възприетата от съда фактическа обстановка по несъмнен начин, поради което съдът ги кредитира изцяло. Така с деянието си, при пряк умисъл, подс.М.Р.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

От обективна страна подс.М.С. се е ползвал от неистински официален документ - Експертно решение № 0155/16.01.2009г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски- гр. Разград“ АД, на който бил придаден вид, че е подписан от д-р В. К. Ш. - за „Председател”, д-р Р. Д. Д., д-р М. К. М.за „Членове”, а не от лицето, което действително го било съставило.

Подсъдимия М.С. представил документа съответно пред служители на РУ „Социално осигуряване”- град Разград /понастоящем ТП на НОИ-град Разград/ и Дирекция „Социално подпомагане“- град Разград, в чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинския официален документ, използван от подсъдимия, като средство при осъществяване на документната измама, била да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай, че подс. М.С. не е бил представил неистинското експертно решение, то не би било налице и правно основание за отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, както и интеграционни добавки по реда на ППЗИХУ. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими вещи - парични средства за пенсии в общ размер на 7 692,86 лева и парични средства за интеграционни добавки по реда на ППЗИХУ в общ размер на 1 150,50 лева, или общо 8 843.36 лева, преминали във фактическата власт на подс. М.С..

От субективна страна подс М.С. е извършил престъплението виновно, при форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е, че използва неистински официални документи и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Той предвиждал заблуждението на измамените лица, предвиждал акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на документите и това, че ще получи чуждото движимо имущество. Във волево отношение подсъдимият е имал за цел да получи фактическата власт върху имуществения предмет на престъплението. Наред с прекия умисъл било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.

«Документната измама» е двуактно престъпление и се състои в заблуждаване на упражняващия фактическата власт спрямо чуждото имущество да се разпореди с него в полза на създалия заблуждението. Престъплението е довършено в момента на получаване на имуществото, а при периодични плащания- в момента на последното. За посоченото време подс. М.С., периодично /всеки месец/ е получавал неправомерно въз основа на представеното от него пред надлежните органи неистинско решение на ТЕЛК отпуснатите пенсии за инвалидност, както и интеграционни добавки по реда на ППЗИХУ, поради което деянието следва да се квалифицира като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. В конкретния случай извършените от подсъдимия деяния са от един и същи вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината.

При определяне и индивидуализиране на наказанието на подсъдимия за това престъпление /документна измама/, съдът отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало, здравословното състояние и възрастта на същия, а като отегчаващо такова- високия размер на предмета на престъплението, поради което му определи наказание при условията на чл.54 от НК в размер на минимума- 2 години лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3 и му наложи наказание 1 година и 4 месеца лишаване от свобода. Предвид чистото съдебно минало и възможността за постигане целите на наказанието и поправянето на подсъдимия, съдът намира, че така наложеното наказание не следва да бъде търпяно ефективно, а изпълнението му следва да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 4 години.

По отношение на предявения граждански иск от НОИ гр.София, съдът намира същия за основателен и доказан, така както е предявен за сумата от 7 692.86 лв. Налице са основанията за обезвреда на ЮЛ, което е претърпяло имуществена вреда в резултат на действията на подс. М.С.. Ето защо последният следва да бъде осъден да заплати на НОИ гр.София сумата от 7 692.86 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението ведно със законната лихва от 30.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на предявения граждански иск от АСП гр.София, съдът намира същия за основателен и доказан, така както е предявен за сумата от 1 150.50 лв. Налице са основанията за обезвреда на ЮЛ, което е претърпяло имуществена вреда в резултат на действията на подс. М.С.. Ето защо последният следва да бъде осъден да заплати на АСП гр.София сумата от 1 150.50 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението ведно със законната лихва от 30.06.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

Подсъдимият М.С. следва да бъде осъден за заплати и направените по делото разноски- на ДП по сметка на ОДМВР- Разград сумата от 247.09лв., а по сметка на РС- Разград сумата от 353.73лв. държавна такса върху уважените граждански искове.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: