О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

05.07.2018 Г. гр.Разград

Разградският районен съд

в закрито съдебно заседание

на пети юли две хиляди и осемнадесета година

В състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Като разгледа гр.д. №1252/2018 г. на РРС установи следното:

Депозирана е искова молба от „Кредиленд“ЕООД, ЕИК 201022749, с която иска от съда да приеме за установено по отношение на Н.С.А., че същата дължи на ищеца сумата 1020 лв. ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и разноските, за който е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1924/2017 г. по описа на РС Разград. Твърди, че ответн5ицата е подала възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, което поражда за него интерес от предявяване на иска. Прилага заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, разпоредждане за допускане на незабавно изпълнение, заявление за издаване на заповед, както и разпореждане по ч.гр.д.№1924/2017 г. по описа на РС Разград, издадено на 15.05.2018 г.

По така подаденият иск, съдът установи следното: На 18.08.2017 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу А. Ибрахим и Н.С.А. за сумата 1020 лв. по запис на заповед. Със заповед №3114/21.08.2017 г. РС Разград в съответния си състав е разпоредил длъжниците Ибрахим А. и Н.С.А. да заплатят на „Кредиленд“ЕООД, ЕИК 201022749 сумата 1020 лв. ведно със законната лихва от 18.08.2017 г. и сумата 25 лв. заплатена д.т., дължими по запис на заповед от 26.01.2017 г. На същата дата е издадено и разпореждане за незабавно изпълнение на сумата, както и изпълнителен лист. Заповедта за незабавно изпълнение е връчена чрез ДСИ при РС Разград на длъжника Ибрахим А. по реда на чл.47 от ГПК, а на длъжницата Н.А. – на 01.12.2017 г. по месторабота. И двамата не са депозирали възражения в срока по чл.4145 ал.2 от ГПК.

На осн. чл.415, ал.1 т.2 от ГПК с разпореждане от 15.05.2018 г. съдията-докладчик е указал на заявителя, че следва в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви установителен иск за вземането срещу Ибрахим А.. В този срок заявителят е предявил иск срещу другия длъжник – Н.А., а не срещу Ибрахим А..

Така предявеният установителен иск се явява недопустим. Заповедта за незабавно изпълнение по отношение на Н.А. е влязла в сила, поради което за ищеца липсва правен интерес да установява вземането си срещу нея. Ето защо Съдът следва да прекрати производството по делото.

Воден от гореизложеното РРС

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО гр.д.№1252/2018 г. по описа на РРС поради НЕДОПУСТИМОСТ на иска.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: