В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На трети юли две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Светлана Чолакова

секретар Живка Ранкова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2119 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от Н.И.К., с която е предявен иск против З.Б. З. за заплащане на сумата от 25000 лв., явяваща се непогасена главница по договор за заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и сума в размер на 3868,06лв. представляваща обезщетение за забава от 27.02.2016г. до подаване на молбата. Иска и разноски. Сочи се, че след разговор с ответника ищцата била помолена да му услужи със сума в размер на 25000лв., с която сума разполагала и се съгласила да я даде в заем, а ответникът се задължил да я върне в срок от 3 месеца. Предаването на сумата станало на 26.11.2015г., като ответникът саморъчно изписал и подписал декларация в присъствието на Д. Ал. и Д. Ив., които също подписали документа. Уговорения срок за връщане на сумата изтекъл на 26.02.2016г., като до настоящия момент, въпреки многобройно отправяни устни покани, ответникът не е върнал заетата сума.

Ответникът чрез особен представител депозира отговор, оспорва претенцията. Намира, че ищецът следва да представи в оригинал процесната декларация, т.к. приложеното копие е нечетливо. Иска ищцата да бъде задължена да се яви в с.з. и отговори на поставени въпроси, както да представи писмени доказателства, че е притежавала процесната сума.

Предявеният иск е с правно основание чл.240 от ЗЗД, като се претендира връщане на предоставена в заем сума пари.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните се познавали от края на 2007г., съгласно обясненията на ищцата в с.з. по реда на чл.176 от ГПК, първоначално били приятели, след време станали по-близки, като ответникът и предложил брак през 2010г.-2011г. Помолил я да му заеме пари, защото искал да строи цех в задния си двор на селото. Теглела пари от дарителската си сметка и му ги давала.

В показанията си свидетелят Д. К. – брат на ищцата сочи, че присъствал на попълване на декларацията от ответника, когато се свързал с ищцата да уточнят парите, които трябвало да и даде. Сам попълнил декларацията. Въпросната сума му била давана на няколко пъти, като общата сума била 25000лв. В деня на подписване на декларацията - 26.11.2015г. пари не били давани.

По делото е приложена декларация от 26.11.2015г. подписана от ответника, че дължи на В. С. В. 10000лв. и на ищцата 25000лв., като се задължава в три месечен срок да изплати дължимите суми.

Приложено е извлечение от сметка на ищеца.

Предвид изложеното от фактическа страна, от правна, съдът намира, че претенцията е неоснователна. В производството по този осъдителен иск върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства. В случая съдът намира, че това е не е безспорно установено, предвид събраните писмени доказателства, а именно ответникът да е получил от ищцата сумата в общ размер на 25000 лв., предадена му като заем. Фактическият състав на чл.240 ал.1 от ЗЗД се завършва след като вещта бъде предадена, тъй като договорът е реален, както и практика в този смисъл - Р-е №174/23.07.10г. гр.д. №5002/09г. на IV г.о. на ВКС. Съобразно размерът на претенцията предвид разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК доказването следва да стане с писмени документи, от които да е видно, че са предадени реално на ответника претендираните суми, които да е получил в заем. Договорът между страните следва да е в писмена форма, която в случая е условие за доказването му. В тежест на ищеца е да докаже основанието в хода на производството /Р-е №361/11.11.2015г. по гр.д. №1864/15г. на IV г.о. на ВКС/. Т.е. документът следва да установи предаването от ищеца във фактическа власт на ответника на паричната сума, основанието, правното задължение за нейното връщане. В случая от приложената декларация, въз основа на която провежда доказването си ищеца, не се установява нито предаването на сумата, нито основанието, а единствено, че ответникът „дължи“ и се задължава „да изплати дължимите суми“. Неоснователни са доводите на ищеца в приложените писмени бележки, че реалният елемент - получаването на сумата се удостоверявало от заемателя с поемането на задължението „да върне“, а не „да даде“ нещо. Основанието на задължението в случая не може да се презюмира, като е възможно дължимостта да е на различно основание – например неоснователно обогатяване, изнудване и пр. Липсата на документ, в който да са отразени посочените елементи от фактическия състав на чл.240 ал.1 от ЗЗД обуславя извод за недоказаност на главния иск. Поради неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният иск.

Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, при отхвърляне на иска законът не предвижда да заплати същата в полза на държавата.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Н.И.К., ЕГН**********, адрес *** срещу З.Б. З., ЕГН**********, адрес *** за заплащане на сумата от 25000 лв./двадесет и пет хиляди лева/, явяваща се непогасена главница по договор за заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и сумата в размер на 3868,06лв./три хиляди осемстотин шестдесет и осем лева и шест стотинки/ а обезщетение за забава от 27.02.2016г. до 05.09.2017г., като неоснователен и недоказан

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: