Р Е Ш Е Н И Е

Номер 226 12.07.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Живка Ранкова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№3011 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.108 от ГПК.

Депозирана е искова молба от И.П.И., с която е предявен ревандикационен иск срещу Х.М.Н. за установяване, че ищцата е собственик на част от поземлен имот с площ 527 кв.м., находящ се в *****************, представляващ имот с идентификатор 38830.502.127 по кадастралната карта на с.Костанденец, общ.Цар Калоян при граници имоти с идентификатори 38830.502.401.38830.502.126, 38830.502.400, 38830.502.128, 38830.502.418 и 38830.502.129 ведно с построената в имота сграда с идентификатор 38830.502.127.1 със застроена плош от 97 кв.м. , а именно на 40 кв.м., находящи се в южната част на дворното място между горепосочената сграда и границата на имота с ответницата , както и на стая с площ от около 40 кв.м., находяща се в източната част на жилищната сграда с лице към кръстовището между улици „****** „ и „*******“, като ответницата бъде осъдена да предаде на ищцата тези части от дворното място. Сочи, че е закупила имота с нотариален акт №15, т.5, рег.№5569 дело №727/2016 г. по описа на Роска И., че ответницата е собственик на съседния поземлен имот с идентификатор 38830.502.126, че след получаване на владението ищцата установила, че ответницата самоволно завладяла част от имота. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски.

Ответницата оспорва иска. Признава, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 38830.502.126, находящ се в с.********, общ.Цар Калоян с административен адрес ул.“*******“,№**, както и на построените в него сгради с идентификатор 38830.502.126.1 и 38830.502.126.2 и селскостопанска сграда с идентификатор 38830.502.126.3. Сочи, че е придобила имота по наследство от покойните си родители, които са го закупили, че границата между двата имота не е променяна от 1964 г. Твърди, че процесната стая е самостоятелно помещение с лице към улицата под общ покрив със жилищната сграда в нейния имот и през годините е именувано дюкян, както и че между тази стая/дюкян и нейната къща има и още един дюкян, която е собственост на трето лице, както и че процесната стая/дюкян е свързан с подземна връзка с мазето на жилищната сграда на ответницата. Счита, че е налице грешка в кадастралната карта, тъй като в нотариалния акт на ищцата не е посочен този дюкян, както и за това, че площта в кадастралната карта не отговаря на действителната. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, установи следната фактическа обстановка:

С нотариален акт от 03.08.2016 г. /№15, т.5, рег.№5569, дело №727/2016 г. на нотариус Р.И. ищцата И.П.И. е закупила от Й. Н. Г., М. Г. М., Н. Г. М. и П. Г. Х. поземлен имот с площ 527 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, , който по кадастралната карта и кадастралните регистри съставлява имот с идентификатор 38830.502.127 с номер по предходен план 523, квартал 62, парцел 3,5 заедно с построената в него сграда с идентификатор 38830.502.127.1 със застроена площ 97 кв.м. с предназначение жилищна сграда – едноетажна, полумасивна и всички подобрения в имота.

При изповядване на сделката продавачите като наследници на Г. М. Г. са се легитимирали като собственици с н.а. от 15.08.2000 г. на нотариус Р.И.. С този нотариален акт техният наследодател е закупил от Т. Т. дворно място от 375 кв. м. неурегулирано от 500 кв.м., представляващо неурегулиран парцел V-523 от кв.62 по плана на селото заедно с построените в същото дворно място жилищна сграда - полумасивна на един етаж, построена върху 50 кв.м. площ през 1961 г. и навес – паянтов до три оградни стени, построен през 1940 г. върху 32 кв.м. площ. В нотариалното дело няма други документи за собственост или за строеж.

Праводателката на праводателите на ищцата – Т. Д. Т. е призната за собственик на ивота с нотариален акт от 17.10.1988 г. по обстоятелствена проверка на дворно място от 375 кв.м., съставляващо урегулиран парцел №V-523 от кв.62 по плана на с.**** /л.42/.

По отношение на имота на ответницата с нотариален акт от 04.03.1960 г. М. А. К. и М. Н. А. са закупили от Ц.Т. К. от дворно място, цялото 1047 кв.м. с построените в него къща, дюкян, плевня, сайвант и хамбар, находящо се в с.Костанденец, за който имот е отреден парцел V-579 в кв.36 по плана на селото само 3/5 идеални части с три стаи и коридор на втория етаж на къщата за живеене заедно с обора под тях и един хамбар. С н.а. от 08.10.1963 г. М. А. К. купува от М. Х. К. и Г. Т. Ц. останалите 2/5 идеални части от дворното място с площ 1050 кв.м. и от построената в него къща в северната част на същата - реално само трите стаи на горния етаж и две стаи и кухня в беча и средния дюкян, за който имот е отреден парцел V-579 в кв.36 по плана на селото. Двата нотариална акта са записани в разписния лист към плана на с.Костанденец.

По делото е представен и договор от 25.09.2002 г., с нотариална заверка на подписите на страните, с който Б. И. И. е предал владението /тъй като не е спазена формата този договор не прехвърля собствеността/ върху дюкян заедно с избено помещение под него на М. А. К.

Ответницата Х.М.Н. е дъщеря и единствена наследница на М. А. К.

В заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза вещото лице е записало, че за с.Костанденец има два регулационни и кадастрални плана. – от 1930 г. и от 1986 г., Със заповед №РД-18-21/23.03.2016 г. е одобрена кадастралната карта на селото. По плана от 1930 г. двата процесни имота са в общ парцел – V-579 в кв.36. По плана от 1986 г. вече са отредени два парцела – V-523 за ищците и VI-524 за ответниците в кв.62. Според плана от 1986 г. устройственият статут на на претендираните части от имота попада в парцел V-523. Процесната част с площ 37,65 кв.м. с вход откъм уличната регулация представлява търговски обект /дюкян. Този дюкян е бил отразен в кадастралната основа към плана от 1986 г. като част от имот 523 и по така отразената кадастрална граница е прокарана регулационната линия. Между двата имота има построена ограда, която не съвпада с границата по плана от 1986 г. В имот 127 по кадастралната карта като една сграда са отразени освен жилищната сграда и още две помещения с вход откъм уличната регулация. На скицата, приложена към заключението, в сграда с идентификатор 38830.502.127.1 е отразен не само дюкяна, за който ответниците признават, че го владеят, но и другия дюкян.

При огледа на имота, осъществен в открито с.з. от съдебния състав с помощта на вещото лице на място беше уточнено от вещото лице, че спорната част представлява по-големия от двата дюкяна с вход откъм уличната регулация. Този дюкян е долепен до къщата на ищцата, както и до друг дюкян, за собствеността на който страните не претендират. Според вещото лице стената между къщата на ищцата и дюкяна е калканна. При огледа на това, което според ищцата е врата към дюкяна от нейния имот, вещото лице поясни, че стената, с която е зазидана тази врата, трябва да е направена едновременно с дюкяна, като за доказателство посочи дървената колона и трегера в тази стена.

Според показанията на свид.Х., дъщеря на ответницата, спорната сграда винаги е била дюкян и не се е използвала като стая., а спорната част от дворното място е била пилчарник, който е бил на родителите й. В дюкяна, който според свидетелката е на родителите на ответницата преди 1989 г. се е помещавало кафене, а дядо й е получавал наем от държавата за това. След като възникнал спора с ищцата свидетелката и нейната майка – ответницата разбрали, че кадастралната карта е оставила процесния дюкян в имота на ищцата. Според показанията на свид.Г. до момента, в който ищцата е закупила имота, никой от предишните собственици на нейния имот не е заявявал претенции за дюкяна.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът стигна до следните правни изводи: Предявеният иск е по чл.108 от Закона за собствеността. С този иск ищцата следва да установи правото си на собственост по отношение на процесния имот, в случая върху част от отразен в кадастралната карта имот, която част представлява около 40 кв. м. в южната част на дворното място и стая с площ 40 кв.м., находяща се в източната част на жилищната сграда с лице към кръстовището между улици „********“ и „********“. По отношение на другите две предпоставки за уважаване на иска, ответницата признава, че упражнява фактическа власт върху спорната част от имота, а по отношение на основанието за това, твърди, че тази процесна част е всъщност част от нейния, а не на ищцата имот.

Тъй като ищцата твърди транслативно основание за придобиване на право на собственост – договор за покупко-продажба, същата следваше да установи, че правото на собственост в твърдения от нея обем е принадлежало на нейния праводател. Кадастралната карта, одобрена по реда на ЗКИР, каквато е тази на с.Костанденец, одобрена със заповед №РД-18-21/23.03.206 г. има декларативно действие и от нея не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените в кадастралната карта данни за имотите законодателят е създал оборима презумпция за вярност, отразена в чл.2, ал.5 от ЗКИР, но неправилното отразяване на правото на собственост и на границите на имотите не води до пораждане, изменение или погасяване на правото, респ. до промяна в границите на имота. Наличието на записи в кадастралния регистър няма легитимиращ ефект, по-голям от актовете за собственост /в този смисъл и т.4 от Тълкувателно решение №8/23.02.2016 г. по описа на ВКС по т.д.№8/2014 г. на ОСГК/.

За разлика от одобрените дворищнорегулационни планове по ЗТСУ кадастралната карта по ЗКИР няма отчуждително действие. Същата е само графично изражение на правото на собственост, така както е отразено в съответните документи за собственост /нотариални актове и др./.

В случая съдът трябва да изследва границата между имотите, които са образувани от общия имот 579. Същата е проектирана през 1986 г. с отреждането на два парцела за този имот - парцел V-523 и парцел VI-524. Тази регулационна линия става имотна на 17.10.1988 г., когато Т. Д. Т. се снабдява с нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка – от този момент нататък единият парцел е нейна собственост, а другият – собственост на праводателите на ответницата. Тъй като регулационната граница предхожда установяването на имотната, следва да се приеме, че тези две граници съвпадат от момента на установяване на втората. Същата граница е отразена и в кадастралната карта. Следователно по отношение на претендираната от ищцата част от дворното място презумпцията за вярност от чл.2, ал.5 от ЗКИР не само че не беше оборена, но беше и потвърдена от събраните по делото доказателства.

По отношение на разликата в площта в различните документи за собственост на комбинираната скица /л.101/ ясно се вижда, че разликата е в неурегулираната част, посочена в н.а. от 2000 г. и тя е към улица „******“, тъй като дворищнорегулационната линия е в синьо и тя не достига ул.“*******“. Следователно тази разлика не е за сметка на ищците, тъй като границата между двата имота /регулационна и имотна, а не отразена на място/ не е променяна от установяването й през 1986 г.

По отношение на посочената в исковата молба стая от 40 кв.м., находяща се в източната част на жилищната сграда, която на място се оказа друга сграда с вход откъм улицата, към 1988 г., когато праводателката на ищцата придобива правото на собственост върху парцела, тази сграда вече е била изградена. В нотариалните актове от 17.10.1988 г., от 15.08.2000 г. и от 03.08.2016 г. е посочена само една сграда с различна площ. В първият нотариален акт тази площ е 24 кв.м. във втория е 50 кв.м., като изрично е посочено че жилищната сграда е построена през 1961 г. В нотариаления акт от 03.08.2016 г. площта на сградата е 97 кв.м., колкото са заснети и отразени и по кадастралната карта. На място и с помощта на вещото лице и депозираното от него заключение обаче бе установено, че се касае за две отделни сгради, с два различни входа и разделени с калканна стена. В случая не би могла да се приложи презумпцията на чл.92 от ЗС и да се приеме, че ответницата като собственик на земята е станала собственик и на тази постройка, въпреки че същата не е вписана в нотариалния кат на праводателите й. Установено бе по делото, че собственик на постройката е бил праводателя на ответницата и към настоящия момент тя и близките й продължават да владеят тази постройка. Освен това при съставянето на нотариалния акт от 1988 г. тази постройка – дюкян не е записана в същия.

Ето защо съдът намира, че така предявеният иск е частично основателен в частта досежно част от дворното място, заключена в триъгълника, разположен югоизточно от сградата, оцветена в жълто между югоизточната граница на имота на ищцата, отразен в кадастралната карта и съществуващата на място граница между двамата имота.

В частта досежно постройката, ревандикационният иск се явява неоснователен и недоказан. По отношение на единия дюкян /югоизточно от този, изобразен в жълт цвят на скицата/ не бе установено същият да се владее от ответниците, а по отношение на другия, ищцата не установи право на собственост.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищцата сумата 344,41 лв. съразмерна на уважената част от иска.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответницата сумата 200 лв. за направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.М.Н., ЕГН ********** ***, че И.П.И., ЕГН **********, постоянен адрес: *** е собственик по договор за покупко-продажба и на тази част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 38830.502.127 /тридесет и осем хиляди осемстотин и тридесет, точка, петстотин и две, точка, сто двадесет и седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със Заповед №РД-18-21/23.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота с.*******, п.к.7273, ул.“*******“, №** с площ 527 кв.м. /петстотин двадесет и седем квадратни метра/, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване, представляваща част от дворното място, заключена в триъгълника, разположен югоизточно от сградата, оцветена в жълто между югоизточната граница на имот 38830.502.127, отразена в кадастралната карта и съществуващата на място граница между двата имота, преминаваща по червената линия и по стената на съществуващата сграда в имот . 38830.502.127 на комбинираната скица, приложена по делото, представляваща неразделна част от съдебното решение.

и ОСЪЖДА Х.М.Н., ЕГН ********** ДА ПРЕДАДЕ на И.П.И., ЕГН ********** владението на тази част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 38830.502.127, представляваща част от дворното място, заключена в триъгълника, разположен югоизточно от сградата, оцветена в жълто между югоизточната граница на имот 38830.502.127, отразена в кадастралната карта и съществуващата на място граница между двата имота, преминаваща по червената линия и по стената на съществуващата сграда в имот . 38830.502.127 на комбинираната скица, приложена по делото, представляваща неразделна част от съдебното решение.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от И.П.И., ЕГН **********, постоянен адрес: *** срещу Х.М.Н., ЕГН ********** *** за установяване, че И.П.И., ЕГН ********** е собственик на стая с площ 40 кв.м., находяща се в източната част на жилищната сграда в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 38830.502.127 с лице към кръстовището между улици „******“ и „********“ и за осъждане на Х.М.Н., ЕГН ********** да предаде владението върху тази част от имота на И.П.И., ЕГН **********.

ОСЪЖДА Х.М.Н., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.П.И., ЕГН **********, постоянен адрес: *** сумата 344,41 лв. /триста четиридесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/ разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН **********, постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.М.Н., ЕГН ********** *** сумата 200 лв. /двеста лева / разноски по делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: