Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                      № 234, 13.07.2018г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                   състав

На петнадесети юни                                            две хиляди и осемнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Галя Мавродинова

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 3029 по описа за 2017г. на РРС

 

            Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.

            Съдът е сезиран с искова молба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД против Л.М.Й., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 11, т.7, т.11, чл. 33 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

            Депозирана е искова молба от Агенция за събиране на вземания ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на отв.Л.М.Й., че дължи на ищеца сумата от 774.02лв.- главница, 19.81лв. изискуема редовна лихва за периода 10.06.15г.-10.07.15г., сумата 113.19лв. обезщетение за забава за периода 01.07.16г. до 29.08.2017г., законната лихва върху главницата след този момент и разноски в двете производства. Ищецът твърди, че ответницата е сключила договор за потребителски паричен кредит №2184388/11.11.2014г. с Изи Асет Мениджмънт АД за сумата от 1000лв., представляващи главница и чиста стойност на кредита. Общата стойност на плащанията е 1155.76лв., като уговорената договорна лихва е 155.76лв. Кредитът следва да бъде изплатен на осем ревни месечни вноски от по 144.47лв.,като падежът на първата погасителна вноска е 12.12.14г., а падежът на последната е 10.07.15г. На поради неплащане на ответницата е начислена такса за направени разходи в размер на 45лв./максисума/.Заемателката не е предоставила и необходимото обезпечение на кредита, за което й е начислена неустойка в размер на 908.48лв.Страните са постигнали споразумение тази сума да бъде разсрочена на 8 равни вноски от по 113.56лв., платими на съответните падежни дати по кредита, като цялата месечна вноска става 258.03лв./144.47лв.+113.56лв./. Ответницата е погасила до момента 791.19лв., от които 312.25лв. неустойка, 45лв. такса разходи, 135.95лв. договорна лихва, 225.98лв. главница и 72.01лв. мораторна лихва за периода 12.01.15г./падежа на първата вноска/ до 30.06.16г./последното плащане на длъжника/.Срокът на договора е изтекъл, но не е обявяван за предсрочно изискуем. На 01.01.16г. Изи Асет Мениджмънт АД е цедирало вземането си към ответницата на ищеца-Агенция за събиране на вземания ЕАД. За извършената цесия ответницата е уведомена чрез писмо, което не е получено, тъй като лицето не е открито на адреса. При условията на евентуалност моли съда исковата молба да се счита за уведомление за извършената цесия. За дължимите суми ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Издадена е заповед за изпълнение №3285/01.09.17г. по ч.гр.д.№2026/17г. на РРС, по която длъжникът е призован чрез залепване на уведомление, като съдът му е указал да предяви иск за установяване на вземането си на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК. В законовоустановения срок длъжникът е предявил иск за установяване на вземанията си. Претендира и разноски в двете производства. Представя предложение за сключване на договор за паричен заем, договор за паричен заем №2184388, копие от уведомително писмо, договор за цесия, уведомление, обр.разписка. Има искане да се приложи ч.гр.д.№2026/2017г. на РРС. В условията на евентуалност, ако ответникът оспорва претенцията да бъде назначена ССЕ.

              Ответницата Л.М.Й., чрез назначеният й особен представител при редовност на договора за цесия оспорва така предявените искове.  Твърди, че съгласно чл.22 ЗПК процесният договор противоречи на закона –чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и 20, чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК. Уговорената неустойка също е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, като се позовава на ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС, което възприема становището за нищожност, когато условията, при които е уговорена влизат в противоречие с нейните функции и с принципите на справедливост.  Договорът е недействителен и когато не е налице погасителен план, съдържащ информация размера, броя,периодичността и дните на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В договора не е посочен размера на главницата  и лихвите във всяка погасителна вноска, а това е от съществено значение за възможността заемът да бъде предсрочно погасен. Отказът от права предоставени на потребителите по ЗПК е недействителен, поради което твърдението на ищеца, че ответницата се е съгласила с всички клаузи на договора, вкл. и тези уреждащи неустойката е ирелевантно и не води до саниране на договора в тази част.  

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

             Видно от приложеното ч.гр.д. № 2026/2017 г. по описа на РРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Ответницата е призована при условията на чл.47 ал.6 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

              Между ответницата и трето лице – кредитор "Изи Асет Мениджмънт" АД, на 11.11.2014г., бил сключен договор за паричен заем № 21084388 за сумата от 1000лв., ГПР 48.58% и ГЛП 40%, като ответницата изтъква доводи за тяхната нищожност поради тяхната явна несправедливост. Ответницата се позовава на трайната съдебна практика, че двете насрещни престации следва да са еквивалентни при установена стойност на заема и доказаността на значителни разходи или риск, които да оправдаят договарянето на такива високи проценти. Максималния размер на възнаградителната лихва, който практиката приема за действителен е не повече от три пъти законната лихва /10.02% за 2014г./.  ЗПК е предвидил в императивната разпоредба на  чл.19 ал.4 ЗПК, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл.19 ал.5 – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни. 

            Уговорената клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на двама поръчители, което задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48 /чл.8 пар.1/ и е неравноправна. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го напри, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава почти двойно /в случая с 908.48лв. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 ЗПК. Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата.

               На следващо място следва да се посочи, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение,  което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да постигане неоснователно обогатяване.  По този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл.33 ал.1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение– недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди.

               В отговора на исковата молба ответницата прави и възражения относно формата и съдържанието на договора. Възразява за недействителност на договора, поради изготвянето му с шрифт, различен от изискуемия от ЗПК, при което ищецът не е доказал, че е използвал поне предвидения минимален размер на шрифта-12, поради което не е спазена разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗПК. Без значение е обстоятелството дали договорът е читаем или не, т.к. законът въвежда изрични изисквания за формата и съдържанието на конкретния вид договор и обвързва нарушаването им с недвусмислени правни последици, които не подлежат на тълкуване.

             Отделно, съдът намира, че са налице и други нарушения, водещи до идентичен  изход.

             Не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.9 ЗПК, т.к. не са упоменати - условията за прилагането на лихвения процент, индекс или референтен лихвен процент, като не е регламентиран и размерът на надбавката, представляваща "печалба на кредитора" /възнаградителна лихва/ и не е посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума от 1155.76 лева и какви вземания се включват в нея. Тези пропуски сами по себе си са достатъчни, за да се приеме, че договорът е недействителен.

              Съгласно чл.11 ал.1 т.11 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Към процесния договор липсва погасителен план. В договора се съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но в същия не е посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми /в този смисъл са и изводите на вещото лице по ССЕ/. Съгласно договора, за кредитополучателя възниква задължението да заплати предоставената главница и надбавка, а при определени условия - неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и различни други лихви и такси. При това положение, за да е изпълнено изискването на закона, в договора следва да бъде посочено по ясен и разбираем за потребителя начин разпределението погасителната вноска между различните дължими суми, както и последователността, в която същите ще се погасяват, което в случая не е сторено. Също така – самата информация е най - обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата и лихвата. Липсва погасителен план /чл.11 ал.2 ЗПК/, вкл. и да е подписан от потребителя. Същият не е известен за начина на погасяване.

                Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК- изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

                С оглед изложеното, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 и чл.11 ал.1 т.9, 10, 11 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник би следвало да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.

               Няма спор и се установява от заключението на ССЕ, че е налице неплатена главница, но тя не може да бъде установена за дължима в настоящото производство, тъй като би се стигнало до подмяна на основанието на вземането. Исковете по чл.422, вр. с чл.415 ГПК следва да са идентични по основание, размер и период на претенциите в заповедното производство. След като договорът е недействителен, съдът не би могъл да признае дължимостта на главницата на същото основание. Разпоредбата на чл.23 ЗПК е аналогична на тази по чл.34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване – при липсата на основание или при отпаднало основание, всеки дължи да върне това, което е получил. В случая, сумите се претендират на договорно основание като изпълнение с оглед действителен договор за кредит, за което е била издадена и заповедта за изпълнение, а не на основание чл.23 ЗПК, като дадено по недействително правоотношение. Ето защо предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.

            С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски на ищеца не се следват.

           Предвид горепосоченото, съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И :

 

             ОТХВЪРЛЯ предявените от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК*** против Л.М.Й., ЕГН ********** искове за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на следните суми: 774,02 лева - главница по договор за паричен заем № 2184388 от 11.11.2017 г., сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, вземанията по който са прехвърлени на 01.01.2016г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. на "Агенция за събиране на вземания" ООД, чийто правоприемник е "Агенция за събиране на вземания" ЕАД; договорна лихва в размер на 19,81лева за периода 10.06.2015 г. – 10.07.2015г.; неустойка за неизпълнение на договорни задължения за предоставяне на банкова гаранция или поръчителство на две физически лица в размер на 596,23 за периода 10.02.2015 г. – 10.07.2015г.; обезщетение за забава в размер на 113.19 лева за периода 01.07.2016г. – 28.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.08.2017 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 2385/01.09.2017 г. по ч.гр.д.№ 2026/2017г. по описа на РРС КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ .

              Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: