Р Е Ш Е Н И Е

18.07.2018 г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесети юни две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Ганка Атанасова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3030/2017 г.

Производството е с правно основание чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу С.Н.М., с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 1142,95 лв. за ползвана топлинна енергия за периода 31.01.2008 г. – 13.07.2016 г. в имот, находящ се в гр.Р**, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 592,29 лв. обезщетение за забава за периода 02.03.2008 г. – 20.07.2017 г. и сумата 34,70 лв. разноски по ч.гр.д.№ 1725/2017 г. Сочи, че ответникът е купувач на топлоенергия в жилище етажна собственост като собственик на топлоснабден имот. Претендира и за заплащане на направените разноски. В о.с.з. процесуалният представител на ищеца уточнява, че процесните суми се претендират за периодите 31.01.2008 г. – 31.03.2010 г. и от 2012 г. до 2016 г.

Ответникът счита иска за неоснователен. Твърди, че за един и същ период и на същото основание са присъдени суми по ч.гр.д.№1725/2017 г. и по ч.гр.д.№1672/2016 г., че по последното е платил сумата 531 лв. и прави възражение за изтекла погасителна давност за част от периода. Твърди, че не е ползвал жилището от датата на закупуването му. Претендира за заплащане на направените по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна енергия.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1672/2016 г. е издадена заповед за изпълнение №2700/25.08.2016 г. срещу С.Н.М. ***»ЕАД за сумата 338,42 лв. незаплатена топлинна енергия за периода 16.04.2010 г. – 11.09.2012 г. ведно със законната лихва от 23.08.2016 г. и за сумата 167,33 лв. обезщетение за забава за периода 16.05.2010 г. – 13.07.2016 г. Заявлението за издаване на заповедта е от 23.08.2016 г. Тази заповед за изпълнение е обезсилена на основание чл.415, ал.2 от ГПК.

Отново по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1725/2017 г. е издадена заповед за изпълнение №2822/31.07.2017 г. срещу С.Н.М. ***»ЕАД за сумата 1142,95 лв. незаплатена топлинна енергия за периода 31.01.2008 г. – 13.07.2017 г. ведно със законната лихва от 28.07.2017 г. и за сумата 592,29 лв. обезщетение за забава за периода 02.03.2008 г. – 20.07.2017 г. Заявлението за издаване на заповедта е от 28.07.2017 г.

По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. Общите условия са публикувани в броя на в-к „Екип 7“ от 09.11.2005 г.

За имота с адрес гр.Р** са подавани молби от предишни собственици за включване като абонати към общата отоплителна инсталация.

Според назначената по делото съдебна експертиза част от жилищния блок на бул.“Бели лом“, №58 в гр.Разград в обем 8 763 куб.м. се захранва от абонатна станция №107 с проектна мощност 340 квт. Жилищният обект на ответника е със 122 куб.м. и е 1,39% от общата кубатура на сградата, в него няма монтирани отоплителни уреди, но има отоплителен уред – лира в банята с проектна мощност от 342 вт. Отоплителният сезон 2008/2009 г. е започнал на 19.11.2008 г. и е приключил на 16.03.2009 г. За този период е начислена сумата 152,00 лв., от които 54,38 лв. за отоплителния уред – лира и 97,62 лв. загуба сградна инсталация. Отоплителният сезон 2009/2010 г. е започнал на 14.12.2009 г. и е приключил на 16.04.2010 г., като за този сезон на ответника са начислени за отопление с отоплителен уред – 42,42 лв. и загуба сградна инсталация – 80,37 лв. Третият процесен отоплителен сезон е започнал на 11.11.2010 г. и е приключил на 18.04.2013 г., за него на ответника са начислени сумите 57,39 лв. за отопление с отоплителен уред /щранг лира/ и 110,64 лв. загуба сградна инсталация.

Четвъртият отоплителен сезон – 2013/2014 г. е започнал на 16.11.2013 г. и е приключил на 23.04.2014 г. и за него на ответника са начислени 78,40 лв. за отопление и 120,71 лв. загуба сградна инсталация. Петият сезон – 2014/2015 г. е започнал на 27.10.2014 г. и е приключил на 27.04.2015 г. и за него са начислени 97,98 лв. за отопление с отоплителен уред и 126,03 лв. загуба сградна инсталация. Шестият отоплителен сезон 2015/2016 г. е продължил от 27.10.2015 г. до 07.04.2016 г. и за него на ответника са начислени 62,87 лв. за отопление и 66,12 лв. загуба сградна инсталация

Според вещото лице загубите сградна инсталация са правилно изчислени по методиката за изчисление и наредбата за топлоснабдяване, като същите са съобразени с проектната мощност, продължителността на отоплителния сезон, средната външна температура за сезона, средната температура на сградата, външната изчислителна температура за населеното място. При изчисляване на сумата, дължима за отопление с щранг лирата са съобразени мощността и единичната стойност на делене

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.

Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №2 за топлоподаването от 28.05.2004 г. , Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД на потребители за битови нужди. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. В случая общите условия са публикувани във в.”Дневник” от 09.11.2005 г. и във в.”Екип 7” на същата дата и в 30-дневен срок от публикуването влизат в сила без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

По отношение на обезщетението за забава, същото се дължи на основание Общите условия и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, който изрично предвижда задължение за заплащане на обезщетение при неизпълнение на парично задължение.

Като собственик на недвижим имот в етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Разград“ЕАД ответникът е абонат на „Топлофикация-Разград“ ЕАД и дължи заплащане на доставената в обекта топлоенергия, респ. съответната част от сумата, начислена за отопление на сградната инсталация. Представените по делото доказателства и изготвената по делото експертиза установяват точния размер на задължението на ответника да заплаща за услугата топлоподаване, която ползва в имота, след като в етажната собственост има изградена отоплителна инсталация на централно топлоснабдяване.

По отношение възражението за погасителна давност, същото е основателно. С подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 28.07.2017 г. по принцип се прекъсва давността /чл.422, ал.1 от ГПК приема, че искът за съществуването на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът за предявяване на този иск/, т.е. погасени по давност биха били вземанията, възникнали преди тази дата.

В случая се касае за периодични вземания за консумативни разноски за имота, поради което на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД същите се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Така в случая погасителната давност е изтекла за вземанията, чийто падеж е настъпил преди 28.07.2014 г., а именно по отношение на главницата от 782,76 лв.

На основание чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Следователно и досежно вземането за обезщетение за забава до размера на 495,85 лв. е погасено правото на принудително изпълнение.

Така предявените искове са основателни до размера на 360,19 лв. главница и 81,54 лв. обезщетение за забава и в тези размери същите следва да бъдат уважени.

В съответствие с разпоредбата на чл.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл.422 следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Така на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по ч.гр.д.№1725/2017 г. съразмерно на уважената част от иска, а именно 8,33 лв.

По отношение на предявения иск за установяване дължимостта на разноските по ч.гр.д.№1725/2017 г., съдът следва да прекрати производството поради липсата на правен интерес от водене на същия.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените по настоящото производство разноски съразмерно на уважената част от иска, а именно 62,44 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,50 лв.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски, но съобразно отхвърлената част от иска, а именно 258 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Н. М., ЕГН ********** с адрес ***, че същият дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 360,19 лв. /триста и шестдесет лева и деветнадесет стотинки/ за ползвана топлинна енергия за имот с адрес гр.Р** за периода 01.10.2014 г. – 13.07.2016 г. ведно със законната лихва от 28.07.2017 г. и 81,54 лв. /осемдесет и един лева и петдесет и четири стотинки/ мораторна лихва върху тази сума за периода 01.12.2014 г. – 31.07.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №2822/31.07.2017 г. по ч.гр.д.№1725/2017 г. на РРС и

ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на дължимата сума в частта, отнасяща се за периода 01.01.2008 г. – 04.07.2014 г. до размера от 782,76 лв. главница и 495,85 лв. мораторна лихва върху нея за периода от 01.03.2008 г. като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 срещу С. Н. М., ЕГН ********** с адрес *** за установяване на задължението за заплащане на сумата 34,70 лв. разноски по ч.гр.д.№1725/2017 г. по описа на РС Разград.

ОСЪЖДА С. Н. М., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 62,44 лв. /шестдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки / за направените по гр.д.№3030/2017 г. разноски съразмерно на уважената част от исковете и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 25,50 лв., както сумата 8,33 лв. /осем лева и тридесет и три стотинки/ разноски по ч.гр.д.№1725/2017 г. по описа на РС Разград.

ОСЪЖДА “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. М., ЕГН ********** с адрес *** сумата 258 лв. /двеста петдесет и осем лева/ за направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №1725/2017 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: