Р Е Ш Е Н И Е

№264, 13.08.2018г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година

в открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Даринка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 31 по описа за 2018г. на РРС:

Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД във вр. с чл.20 ЗПК и насрещен иск по чл.23 ЗПК, предявен в условията на евентуалност.

Депозирана е искова молба от С.Г.С. против ЕОС Матрикс ЕООД, с която моли съда да прогласи за нищожен договор за револвиращ потребителски кредит PLUS-11345265/06.07.2015г. и издадена кредитна карта, а в условията на евентуалност частична нищожност поради противоречие със закона /чл.24 ЗПК във вр. с чл.143 ЗЗП/-членове 2,3, 4, 5, 6, 7,8,9,11,16,17,19,22,23,27 от ЗПК, като неравноправни клаузи. Претендира и за разноски. Твърди, че на 06.07.2015г. е сключил договор за потребителски паричен револвиращ кредит, издаване на кредитна карта PLUS-11345265 с БНП Париба Пърсънъл файненс ЕАД за сумата от 2500лв. В договора е уговорена такса ангажимент от 87.50лв., посочена била общата стойност на плащанията-4267.20лв., ГПР 46.02%,лихвен процент-35.24% и размера на погасителната вноска-142.24лв.. Ищецът твърди,че на два пъти се е оплаквал на кредитора, но без резултат. След второто оплакване получил уведомление за извършена цесия, а през м.11.2016г.-покана за доброволно изпълнение от ищеца за сумата от 3809.57лв., платима в 5 дневен срок. Твърди, че договорът е нищожен, тъй като при подписването на договора кредитора не му е предоставил необходимата предварителна информация, всички елементи на договора, вкл. и за договора за застраховка. Предоставената информация за застраховката не била с шрифт 12, а с по-малък. Същото се отнася и за указанията за погасяване на кредита. Това е грубо нарушение на изискването на форма на договора за потребителски кредит, водещи до неговата нищожност. В договора не били посочени изрично общия размер на кредита и условията за усвояването му; лихвения процент;условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент;периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент;условията за издължаване на кредита, вкл.погасителен план съдържащ информация за размера,броя,периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки момент извлечение под формата на погасителен план с направена разбивка на дължимите месечни вноски/главница, падеж, месечни разноски/, техния падеж; не е посочил наличието или липсата на право на отказ на кредитополучателя от договора и срока, в който това право може да бъде упражнено. Изпратената покана за доброволно изпълнение обосновава наличието на интерес от предявяването на настоящия иск. Представя договор за потребителски кредит, с приложенията; 2бр. оплаквания; писмо до ответника; уведомление за извършена цесия; ПДИ. Има искане ответникът да бъде задължен да представи препис на кредитното досие на ищеца по договора за предоставяне на потребителски паричен кредит,отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта PLUS-11345265/06.07.2015г.

Ответникът ЕОС Матрикс ЕООД оспорва иска, като твърди че е налице валидно сключен облигационен договор за кредит, тъй като ищецът признава факта, че на сключването и получената заемна сума. Възраженията за нищожност са неоснователни, необосновани и недоказани. ЗПК изисква за валидност, договорът да бъде сключен в писмена форма и информацията в него да е пълна, ясна, точна и разбираема. Счита несериозно твърдението на ищеца за наличие на законоустановен шрифт. Договорът съдържа всички установени в чл.11 ЗПК реквизити. Не е налице твърдяната липса на реквизити, напротив в договора са посочени размера на кредита-2500лв., общата стойност на плащанията-4267.20лв., лихвен процент-35.24%,, условията за прилагането му-чл.3 от договора, ГРП-46.02%, броя на месечните вносик-30; техния размер-142.24лв. и падежът на вноските.Ищецът е подписал собственоръчно и доброволно всяка от страните на договора, не се е противопоставил на него, нито е уговарял индивидуално. Кредитора е упражнил правната възможност да цедира вземането си, за което ищецът е бил надлежно уведомен. В условията на евентуалност предявява насрещен осъдителен иск за сумата от 2500лв. с правно основание чл.23 ЗПК. При обявяване на потребителския кредит за недействителен , потребителят дължи на кредитора чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита.Тъй като длъжникът не е правил никакви плащания по кредита дължи пълната сума от 2500лв., която следва да бъде преведена по банков път. Представя кредитното досие на ищеца.

Ищецът е отговорил по така предявения в условията на евентуалност осъдителен иск, като счита същия за допустим и основателен. Счита, че не дължи по него съдебни разноски, тъй като не е станал причина за него. Заявява готовност за постигане на съдебно споразумение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следните факти: Между ищеца и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е бил сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на потребителски кредит, издаване на кредитна карта PLUS-11345265 за сумата от 2500лв., ГПР 46.02%, включващ главницата по кредита, ведно с надбавка покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и добавка, съставляваща печалба на кредитора. В договора е определен фиксиран ГЛП 35.24%. Уговорена била и такса ангажимент в размер на 87лв., срещу което кредиторът фиксира лихвеният процент за срока на договора и съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Общият размер на плащанията възлиза на 4267.20лв., платими на 30 месечни погасителни вноски от по 142.24лв. При сключването на договора ищецът получил и погасителен план. В чл.5 са уговорили настъпването на предсрочна изискуемост. В чл.11 са уговорили правото на предсрочно изпълнение на договора и правото на отказ от него.

Страните сключили и договор за застраховка „Защита на плащанията“, по който застрахователната премия е 420лв.

Ищецът е погасил само първите две месечни погасителни вноски с падежи 20.08.15г. и 20.09.15г., след което е преустановил плащанията. Вещото лице установява, че размерът на дължимата главница е 2424.81лв. Платената договорна лихва е 93.79лв., застрахователна премия от 28лв. и начислената такса ангажимент от 87.50лв. След това ищецът е преустановил плащанията.

На 11.05.2016г. БПН Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е цедирало вземането си към ищеца на ЕОС Матрикс ЕООД. По делото са приложени уведомление на длъжника за извършената цесия с изп.№МА00256793/20.07.16г. и за предсрочна изискуемост на вземането, което ищецът твърди че е получил. Впоследствие му е изпратена и покана за доброволно плащане /№589915/08.11.16г./.

Въз основа на така установените факти, съдът направи следните правни изводи: Предмет на предявения иск е установяването на нищожността на договор за заем с опции револвинг и кредитна карта / които не са използвани/.

При сключването на процесния договор не е спазено изискването за форма на потребителския договор.

Ищецът твърди, че договора за кредит и на договора за застраховка са изписани на шрифт, по-малък от законовоопределения-12. Ответникът в производството счита този довод на ищеца за несериозен, тъй като волеизявленията на страните и съдържанието на договора могат да бъдат възприети, като не твърди че при изписването на договора е използван поне шрифт с размер 12. Ответникът не е ангажирал доказателства за размера на шрифта, тъй като според него доводът е несериозен. Не такова е отношението на законодателя който е въвел неспазването на това изискване, като самостоятелно основание за недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД. Разпоредбите на чл.10 ал.1 ЗПК и чл.147А ЗЗП са в сила от 23.07.2014г., т.е. преди сключването на настоящия договор. Поведението на търговеца в случая, освен че пряко нарушава закона, противоречи и на добрите нрави.

Съдът намира, че уговорения годишен лихвен процент в нарушение на добрите нрави. Съгласно чл.240 от ЗЗД страните могат да уговорят писмено задължението на заемателя за заплащане на лихва. Размерът на тази лихва не е ограничен нормативно, съгласно чл. 10, ал. 2 ЗЗД, след отмяна на РМС № 1238 от 25.06.1951 г. за определяне на максималния процент на договорните лихви  с ПМС №72 от 8.04.1994 г., с което е определен само размерът на законната лихва, без да бъде определен нов максимален размер на договорната лихва. Единственото ограничение за свободата на договаряне между страните остава разпоредбата на чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е в чл.26 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Съдебната практика е приела, че обективен критерий може да бъде размерът на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер, тъй като законът не постановява това. Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава (в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о.). В случая, договорената между страните годишна лихва в размер 35.24% годишно е в нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля драстично размерa на законната такава, поради което уговорката е нищожна. Тъй като възнаградителната лихва е цената за ползване на парите, никой търговец не би сключил договор за кредит без да е уговорена лихва, защото това е печалбата от неговата дейност. Следователно не може да се приеме, че е налице частична нищожност на договора по смисъла на чл.26 ал.4 ЗЗД, от което следва извода, че горепосоченият порок е довел до нищожност на целия договор.

Така, в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 46.02%/. В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема – 35.24%, /който е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора.

От представените по делото доказателства не може да се установи, че е изпълнено задължението на кредитодателя да информира кредитополучателя каква част от определената месечна погасителна вноска представлява главница, каква - лихва и каква – застраховка или др. такси. Ирелевантен в случая е фактът, че както лихвеният процент, така и ГПР са определени като фиксиран процент от общата сума, тъй като от тази уговорка не може да се извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми за главница, лихва и такса за обслужване на кредита. По делото е останал неизяснен въпросът дали и тези суми са с фиксиран размер във всяка погасителна вноска или първо се заплащат таксата за обслужване на кредита и лихвата и едва тогава се изплаща главницата. Тези данни имат съществено значение за изчисляване на дължимите лихви и разноски по обслужване на кредита, тъй като за база за изчислението им ще служи неизплатената част от главницата. Дори и да се приеме, че за кредитополучателя е изначално ясно какъв е процентът на оскъпяване на кредита, това не освобождава кредитодателя от задължението, вменено му с императивна правна норма от ЗПК, да информира своя съконтрагент за условията за заплащане на месечната погасителна вноска и за това каква част от главницата ще бъде платена с всяка месечна вноска и каква част представлява т.нар. "оскъпяване" на кредита. Следователно кредиторът не е спазил изискванията на чл.11 ал.1 т.9,10 и 11 от ЗПК.

Неоснователни са доводите на ищеца за неспазване на разпоредбите на т. 12 и т.20. Ищецът е информиран за тези си права в чл.11 от договора.

Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен, като липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК- изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 и чл.11 ал.1 т.9, 10, 11 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник би следвало да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.

С оглед основателността на предявения от ищеца иск за нищожност на целия договор за кредит, за съда се поражда задължение да разгледа и се произнесе по предявеният в условията на евентуалност насрещен иск по чл.23 ЗПК от ответника към ищеца. От заключението на ССЕ, че ищецът е извършил плащания в размер на 284лв., които следва да бъдат приспаднати и същият следва да заплати на ответника сумата от 2216лв., като платена без основание /чл.23 ЗПК/.

И двете страни претендират разноски. Ищецът е направил разноски за 702.38лв., а ответникът за 250лв., 150лв. от които са присъдено юк.възнаграждение. С оглед изхода от спора, а именно уважаване на двата насрещни иска на страните, ответниците по исковете следва да поемат разноските направени от ищците. ЕОС Матрикс ЕООД следва да заплати на С.С. разноски в размер на 702.38лв., а С.С. Следва да заплати на ЕОС Матрикс ЕООД разноски в размер на 250лв.

Воден от горепосоченото и от разпоредбата на чл.235 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕОС Матрикс ЕООД, гр.София, че договор за потребителски паричен кредит, отпускане на потребителски кредит, издаване на кредитна карта PLUS-11345265 за сумата от 2500лв. от 06.07.2015г.,сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и С.Г.С., ЕГН ********** е НИШОЖЕН.

ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН ********** *** да заплати на ЕОС Матрикс ЕООД, гр.София сумата от 2216лв./две хиляди двеста и шестнадесет лева/, явяваща се дължимата чиста стойност на обявения за нищожен кредит.

ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН ********** *** да заплати на ЕОС Матрикс ЕООД, гр.София сумата от 250лв./двеста и петдесет лева/ съдебни разноски.

ОСЪЖДА ЕОС Матрикс ЕООД, гр.София да заплати на С.Г.С., ЕГН ********** *** сумата от 702.38лв./седемстотин и два лева и тридесет и осем стотинки/ съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: